Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическият опит на 2009-а*

Автор: Красен Станчев** / 08.01.2010
Оцени тази статия:

През 2009 г. работих с двата може би най-важни стопански феномена: инвестицията на Ей И Ес (AES) - Гълъбово, в изграждането на "Марица-изток 1" (МИ1) и несъстоятелността на "Кремиковци" АД. В икономиката на България лесно се разпознава поведението на отделни предприятия. Икономическият опит е онова, което отделните фирми и граждани създават и използват.

Техният избор се определя от обстоятелствата, предпочитанията и предполагаемите награди (стимулите) и наказания за дадени решения и действия отвъд тесните граници на местната юрисдикция. Това е гледната точка на пешеходеца. Тя схваща действителните размери на случващото се в стопанството.

Неплатежоспособността на "Кремиковци" и изграждането на МИ1 са монументални процеси на разрушение и съзидание. Те обясняват стопанските развития на 2009 г. и придават смисъл на икономическата скука.

Новата ТЕЦ МИ1

Отблизо централата напомня архитектурен стил а ла Фернан Леже или центъра "Помпиду" в Париж. Тригодишното строителството е без прецедент по сложност, иновации и качество в Югоизточна Европа. В строителството са ангажирани работници за общ срок от 3500 години, а свързаните с проекта стопански дейности са общо за почти 1500 години (като сума на договореното нетно работно време с всички заети за периода). Злополуките по време на работа са рекордно ниски.

1.3-милиардната (в евро) инвестиция на Ей И Ес е равна на приблизително 4% от чистите натрупани преки чужди инвестиции (ПЧИ) за 18-годишния период от 1991 до 2009 г. - тя е най-значителната чуждестранна инвестиция в историята на България и е 1/20 от  ПЧИ за 2009 г. Четиристотин  предприятия са подизпълнители и доставчици на стоки и услуги по време на изграждането на МИ1. Потреблението на домакинствата на заетите в тези фирми, само поради дохода от инвестицията, е равно на около 0.4% от БВП на страната за 2009.

В условията на криза проектът играе ролята на макроикономически стабилизатор, противодейства на тенденциите за свиване на производството и заетостта и допринася за около 0.3% от икономическия растеж за 2009 г. След въвеждането й в експлоатация централата ще произвежда поне 10% от добавената стойност в енергетиката и над 8% от електричеството на страната. Тя ще намали общата енергийна зависимост на България с 1-2%, а тази от внос на въглища - с повече от 4%. Ще осигури работа на седем пъти повече работници в предприятията доставчици (вероятно за четири десетилетия напред).

Старият комбинат "Кремиковци"

Отблизо "Кремиковци" АД (по едно време се наричаше комбинат "Л.И. Брежнев") прилича на пейзаж от филм за края на света. Засега, за разлика от други подобни заводи в бившите страни, членки на СИВ, в него не се снимат филми и все още има части от предприятието, които отговарят на техническите и други съвременни изисквания. Иначе предприятието може да претендира за рекордьор по трудови злополуки.

През 2007 г. "Кремиковци" се гордее, че допринася за почти 2% от БВП, над 10% от износа за ЕС, 13% от НОИ, 30% от оборота на БДЖ, че 70% от товаро-разтоварната дейност на пристанище Бургас и над 90% от товаропотока на пристанище Лом е от и за "Кремиковци" АД, че формира 18% от приходите на НЕК и че негови доставчици и клиенти са 1000 български предприятия.

През юни 2008 г. Софийският градски съд обявява неплатежоспособността и открива производство по несъстоятелност за "Кремиковци" АД. Към септември вземанията към дружеството са оценени на 944.5 милиона лева, или около 1.3% от прогнозния БВП за 2009 г. За първите девет месеца на 2009 г. предприятието продължава да трупа загуби - 436 милиона лева, или около 0.6% от БВП. Това се вижда от отчета на дружеството, публикуван от Българката фондова борса в началото на ноември. От него се разбира още, че текущите пасиви на "Кремиковци" са 2.87 милиарда лева, а текущите активи на дружеството са 836 милиона лева, от които само 764 хиляди са парични средства.

До средата на 2009 г. около 1300 работници са били освободени, заетите в момента са около 3800. Поради дела на дружеството в бизнеса на железницата и пристанищата вероятно още около 3500 ще загубят работата си.

Особености

МИ1 и "Кремиковци" са инерционни процеси. Проектът на Ей И Ес започва през 1998 г., а последният етап от живота на"Кремиковци" АД - след приватизацията от 1999 г. Те показват следните особености на стопанството на България:

Икономиката на България е изцяло интернационализирана 

Консорциумът, който финансира МИ1, се състои от 29 частни и политически банки, наблюдението на проекта е част от оценката на кредитния рейтинг на страната. Стандартите на новата ТЕЦ изцяло съответстват на съответните директиви на ЕС за енергетика и опазване на околната среда. Външните кредитори и условия всъщност решиха и съдбата на "Кремиковци".

Може би основната причина за неплатежоспособността на предприятието (ако се абстрахираме от неразумността на основния замисъл за изграждане на такъв комбинат през 1950) е традицията за кръстосани субсидии и стокови кредити, разликата между външна конкурентна среда и поддържането на привилегии вътре в страната. Въпреки разхлабените през 2009 г. ограничения на ЕС за държавна помощ, "Кремиковци" на практика не можа да се възползва от нея - поради общото състояние на фиска и предисторията на подобни помощи, преди фалита си.

И двата процеса се разгръщат в условията на криза 

Тя възникна поради това, че  инвеститорите и потребителите престанаха да купуват определени стоки и услуги на цени, които покриват разходите на онези, които ги предлагат, независимо дали те се казват "Лимън Брос" или "Кремиковци". Тоест става дума за преценка на управителите и собствениците на тези предприятия за това какво търсят потребителите. В случая с Ей И Ес тази преценка е правилна, а в този с "Кремиковци" - неправилна.

В първия случай проектът създава положителни стимули (награди) за всички свързани с него и цялото стопанство; във втория стимулите са отрицателни, те са наказание. Правилата на играта не позволяват на правителството да прехвърли върху плещите на данъкоплатците загубите на "Кремиковци", остава то да съумее да проведе ликвидацията по начин, който оставя жизнеспособните производства и най-малко ощетява кредиторите и работниците (които са също кредитори).

И в двата случая има процеси на съзидание и разрушение 

Те са най-видими от птичия полет на макроикономиката: Ей И Ес онагледява обстоятелството, че са необходими 300 предприятия със стопански въздействия като инвестицията в новата МИ1, за да произведе онова, което ще се окаже БВП за 2009 г. Икономическият спад за 2009 г. е равен на проблемите на "Кремиковци", умножени по две или три.

По-трудни за наблюдение са съзидателните елементи в случая с "Кремиковци". Вероятно най-положително е, че неговата неплатежоспособност ще накара енергетиката, пристанищният бизнес и пенсионното дело най-после да се преструктурират. 

Действителността естествено е много по-сложна. Ясно е, че се създава трудно, а се руши относително лесно. Остава предприемачите, гражданите и дори правителството да извлекат поуки от опита на 2009 г.

 

 

* Статията е публикувана за първи път във в. Дневник на 6 януари 2010 г.

** Красен Станчев е управител на КС2 ЕООД и председател на Управителния съвет на ИПИ.