Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономически национализъм

Автор: Методи Лазаров / 30.03.2007
Оцени тази статия:

Икономическият национализъм, още наричан икономически патриотизъм или протекционизъм, е термин, който се използва да опише всички онези действия на правителството с цел предпазване на местната продукция, работна ръка и капитал от чуждестранни влияния. Този принцип е в разрез с принципа за свободна търговия - когато чужда фирма, която може да достави даден продукт на по-ниска цена, е ограничена от определени условия облагодетелстващи местен сектор или фирма. Контролът над продукцията може да не става само с най-явния инструмент на митата, но също така и с политически натиск, субсидия, придобиване/отдаване на публична собственост и т.н. Въпреки че има някакъв спорен благоприятен ефект за производителите, ощетени остават местните жители заради по-високата цена на продукта в общия случай.

Политиците се облагодетелстват най-много особено като се скрият зад удобни лозунги от рода на "национални интереси". Гръмките обещания за мощно национално производство могат да купят гласовете на патриотично настроените граждани за следващите избори. Политически престиж също се постига с видни публични проекти. Раздаването на услуги на приятелски кръг също така осигурява и хубави позиции след политическата кариера. Финансирането на партии се разменя срещу различни видове административни услуги. Списъкът на такъв вид взаимоотношения между публичния и частния сектор може да продължи безкрай и е единствено ограничен от степента на изобретателност на силните на деня. Най-нашумелият в последно време пример в България от такова естество е публичният проект за строеж на АЕЦ в Белене.

Ефектът на икономическия национализъм води до липса на корпоративна дисциплина в една държавна фирма, която няма стимул да е икономически ефективна, иновативна, да преобразува разходи, да наема по-малко работници, когато евентуалните загуби могат винаги да бъдат покрити от джоба на данъкоплатеца. Какъв е стимулът за една конкурентна частна фирма да работи в такава среда, където държавно предприятие също като държавата никога не може да фалира?

Ефектът на Уимбълдън е много хитра аналогия, която прави връзка между едноименния тенис-турнир и икономическия успех на финансовите услуги, базирани в Лондон. Въпреки че е най-престижният турнир в света, британци рядко печелят титла на родна земя и в последните години се задоволяват единствено с епизодичните прояви на Тим Хенмън. Аналогично, при дерегулацията на Тачър през 80-те множество чуждестранни и най-вече американски инвестиционни банки се настаняват на пазара, докато британските такива остават само едно скромно число. Въпреки че това не е бил първоначалният замисъл, се постига огромен икономически успех за Обединеното кралство и днес Лондон е важен кръвоносен съд в световната финансова система. В случая печелят голям процент от гражданите, а не само ограничен брой производители.

Европа изобилства от примери за икономически национализъм. Например, общият мащабен публичен проект Еърбъс е разпилян в четири различни европейски страни без ясна икономическа логика за такова решение. По-остър случай на патриотизъм е слухът, че Пепси се готви да закупи френския производител Данон - новина, която ужаси френското обществото и накара правителството да излезе с декларация за секторите на икономиката, в които не могат да се влагат чужди финансови капитали преди изричното държавно съгласие. Измежду тези са казината и оръжейната индустрия.

Икономическият патриотизъм би трябвало вече да е само потънал в прах исторически факт, когато единният пазар предполага равни и ненарушими от държавата условия за всички участници. Симетрично на българското интегриране в общия пазар, а скоро и в монетарния механизъм, на нашите политици ще почнат да им се свършват възможностите да се облагодетелстват неправомерно. Тревожи ни обаче фактът, че огромната бюрокрация на ЕС също крие своите рискове - както наскоро гръмна огромен скандал за корупция. Решението е отдръпване на държавните и наддържавните структури от всякаква намеса на пазара, защото не политиканството, а личната изгода на индивида е най-силният мотиватор за общо икономическо развитие.