Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическата свобода все още е най-добрата политика*

Автор: Март Лаар** / 20.02.2009
Оцени тази статия:
 

Казват, че единственото нещо, което хората научават от историята, е че хората не научават нищо от историята. Наблюдавайки как светът се справя със сегашната икономическа криза, този афоризъм за съжаление звучи вярно.

Световните лидери са забравили как сриването на Уолстрийт през 1929 г. се разви в световна депресия. Това се случи не заради провал на пазара, а като резултат от грешки на правителства, които се опитваха да запазят националните си икономики и пазари. Пазарът не беше оставен да направи корекциите си. Правителствените намеси само забавиха кризата.

Можем да се надяваме, че въпреки че виждаме няколко лоши знака на нео-интервенционистко поведение, не всички грешки от 30-те ще бъдат повторени. Но е ясно, че приливът отново се е обърнал. Капитализмът е обявен за мъртъв, Маркс е почитан и невидимата ръка на пазара е обвинена за всички провали. Това не е честно. Всъщност, не пазарите са се провалили, ами правителствата, които не изпълниха ролята си на „видима ръка" - да създават и гарантират правила на пазара. Слаба регулация на банковия сектор и широко даване на заеми, насърчавани от правителствата, са примери за тези провали.

В същото време все още е ясно, че невидимата ръка посочва изхода от кризата. Лесно е да се види, когато погледнем как пост-комунистическите страни в преход се справят с икономическата криза. След падането на комунизма, страните от Централна и Източна Европа и Прибалтика стартираха няколко радикални реформи и постигнаха забележителен растеж. Някои от тези страни се доверяваха на невидимата ръка повече, други по-малко. В резултат на това, не само резултатите от реформите са били различни, но също и въздействието на икономически кризи.

През 90-те най-радикалните и успешни реформи дойдоха от трите Балтийски държави: Естония, Латвия и Литва. Свободни пазари, икономическа либерализация, бърза приватизация, стабилни валути, плоски данъци - всички те станаха запазена марка на „Балтийските тигри". Рано в новото хилядолетие Балтийските страни започнаха да се радват на плодовете на техните реформи. Икономическият ръст достигна 11-12% на година. Стандартите на живот достигнаха до 60-70% от средното за Европейския съюз от 15-20% през 1992 г.

Въпреки това, за съжаление времена на голям ръст не винаги са времена на добри решения. Правителствата си помислиха, че могат да си позволят да бъдат социални по западен образец, заради доброто състояние на икономиките. Консервативната финансова политика беше отслабена, взимането на заеми беше окуражавано, шансовете да влизане в еврозоната бяха пропуснати и социалните харчове се увеличиха повече отколкото икономиката можеше да понесе. Добавете тези грешки с корупция, слабо правителство и лош контрол на банковия сектор и резултатите могат да бъдат много тежки - както в Латвия, която трябваше да вземе заем от Международния Валутен Фонд (МВФ). Страни с по-ефективна видима ръка като Литва и Естония се справят много по-добре. Естония орязва с почти 10% бюджета си, разчитайки повече на пазарна отколкото на държавна намеса и надявайки се да държи финансите си под контрол, така че да може да се присъедини към еврозоната до 2011 г.

Ситуацията е даже по-добра в някои части на Централна и Източна Европа. Докато Европейската Комисия предположи миналия месец, че икономиката на еврозоната ще се свие с 1,9% тази година, за икономиките на повечето нови страни-членки се предвижда положителен ръст. Най-положителните развития са в страни, които са следвали Балтийския опит и са въвели радикални реформи. Те дори са се поучили от грешките на Балтийските страни - и не са опитали да забогатеят прекалено бързо. „Най-добрият" реформатор в Централна и Източна Европа, Словакия, въведе универсален плосък данък от 19% и стартира други реформи, което й позволи да влезе в еврозоната миналия месец. Комисията прогнозира, че Словакия ще има най-високият икономически ръст в Европа тази година - 2,7%. В същото време Унгария, която беше много внимателна с реформите, беше ударена по-лошо от кризата в сравнение с по-радикалните реформатори, и също като Латвия сега е зависима от МВФ.

Същият опит е виден и в бивши социалистически страни. Русия беше бавна в икономическите си реформи и построи авторитарна държава; тя беше ударена особено лошо от икономическата криза. Руската агресия срещу Грузия миналия август и газовата война с Украйна през януари само влошиха кризата за руския народ. Доверието на външните инвеститори изчезна и капиталите бързо напускат Русия.

Грузия от друга страна, следваше много по-различна политика. Тя се бори с корупцията, строи по-силни демократични институции и поддържа добър бизнес климат, който Световната банка поставя на 18-то място в света. Правенето на видимата ръка по-ефективна позволи на Грузия да се довери на невидимата ръка на пазара. Това от своя страна, противно на всички очаквания, помогна на Грузия да преодолее резултатите от руската агресия изненадващо леко досега. Грузия беше ударена от рецесия като останалия свят. Но отговорът на правителството й беше не да увеличи данъците, а да ги намали и да продължи с реформите. Според последният доклад на МВФ грузинският отговор на кризата е по-успешен отколкото всички са очаквали.

Така че, както се вижда, свободата все още върши работа. Отдалечаването от свободния избор и възстановяването на силата на Големия брат не е правилният отговор на сегашните ни проблеми.

* Статията е публикувана за първи път в Wall Street Journal на 13 февруари 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е на Велин Пеев, стажант в ИПИ.

** Март Лаар е премиер на Естония от 1992 до 1994 г. и от 1999 до 2002 г.