Статии ISSN 1313 - 0544

ИКОНОМИЧЕСКАТА СВОБОДА ПО СВЕТА СЕ ЗАПАЗВА СТАБИЛНА

Автор: ИПИ / 15.01.2008
Оцени тази статия:

Нивото на икономическа свобода по света не се е променило значително от миналата година, като явен напредък се наблюдава само в два от петте района, изследвани в 14-тото издание на Индекс на икономическата свобода, оповестен от Фондация Херитидж и "Уолстрийт Джърнъл".

157-те държави, класирани в Индекс на икономическа свобода 2008 (с данни от 2006 г.), имат общ резултат от 60.3 точки (100 т. е най-високата степен на свобода). Световната икономическа свобода се повишава с 2,6 точки в сравнение с първия Индекс от 1995 г.

"Прогресът предстои, но по-бавно, отколкото някои се надяват", казват авторите на Индекса.

Хонг Конг и Сингапур оглавяват първите две места за 14-та поредна година. Азиатско-Тихоокеанският район може да се похвали с 4-ри икономики в топ 10 с Австралия на 4-то и Нова Зеландия на 6-то място.

Българската икономика е 62.9% „свободна" според Индекса на икономическа свобода 2008, което я поставя на 59-о място в изследваната световна съвкупност. Резултатът на страната е с 0.9% по-висок в сравнение с 2005 година, главно заради подобряване на свободата на търговията. България е на 28-мо място от 41 страни в Европа с резултат малко над средния за света.

Преди България в класацията са Армения (28 място), Ямайка (45 място), Коста Рика (49 място) и Албания (56 място). След нас са Гърция (80 място), Полша (83) и Хърватска (113).

 

Място на България в Индекса

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общ резултат на България

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резултатите за България в шест от категориите, измерващи свободата са високи, а в две - под средните. Най-високи стойности отбелязват свободата на търговията, фискалната свобода, инвестиционната свобода и финансовата свобода. Сравнително ниският корпоративен данък в размер на 15% през 2006 г. се компенсира от високия подоходен данък с максимална ставка от 24%. Получаването на разрешително, започването и прекратяването на бизнес са относително ефикасни, което създава сравнително гъвкава бизнес среда.

Въпреки това e необходимо България да реформира нефункциониращата съдебна система. Свободата на инвестициите, правото на собственост и корупцията са проблеми, а неефективната бюрокрация обезсилва и други области на икономическата свобода. Общите правителствени разходи са по-големи в сравнение с другите страни и спират активността на частния сектор.

Страницата за България в Индекс 2008 е достъпна тук! (на български)

Европа има три страни в челната десятка: Великобритания, Ирландия и Швейцария. Америка се представя по същия начин със САЩ на 5-то, Канада на 7-мо и Чили на 8-мо място.

Египет печели наградата за най-напреднала държава. През 2007 г. страната има 55,1 точки и е на 106-то място, но чрез подобряване на бизнес средата и осъществяване на данъчни реформи се изкачва до 85-то място с резултат от 59,2 точки. Гвиана отбелязва най-голямото падане в класацията. Заради високите правителствени разходи и корупцията, резултатът на страната пада с 5 точки и я нарежда на 136-то място, в сравнение с 118-то през 2007година.

Тази година Индексът цели да е най-прецизният измерител на икономическата свобода, публикуван някога. От миналата година авторите преустройват методологията за подреждане на държавите. „Методологията е проверена от академичен съвет и отразява детайлите в икономическата политика на страните", пишат те.

Най-свободни:

1. Хонг Конг

2. Сингапур

3. Ирландия

4. Австралия

5. САЩ

6. Нова Зеландия

7. Канада

8. Чили

9. Швейцария

10. Великобритания

Най-малко свободни:

148. Венецуела

149. Бангладеш

150. Беларус

151. Иран

152. Туркменистан

153. Бирма

154. Либия

155. Зимбабве

156. Куба

157. Северна Корея


Според Индекс 2008 само седем от 157-те страни са с резултат над 80 точки, което ги прави „свободни" икономики. 23 са държавите с резултат от 70 до 79,9 точки и се характеризират като „по-скоро свободни" икономики. Страните в категория „средно свободни" са 51 (от 60 до 69,9 т.), а „по-скоро несвободни" са 52 икономики (от 50 до 59,9 т.). Останалите 24 държави - вече над 20 години - са икономически „несвободни" с резултат под 50 точки.

„Подобрените резултати в категориите свобода на бизнеса, размер на правителството и инвестиционна свобода компенсират лошите резултати за парична свобода, свобода от корупцията и свобода на труда", пишат авторите. „Въпреки, че не се забелязва особено подобряване на глобалната икономическа свобода тази година, трябва да се отбележи, че последните две издания на Индекса отразяват двете най-високи нива на свобода, които светът някога е достигал".

Авторите отбелязват, че Индексът за 2008 г. отново показва, че икономическият успех е тясно свързан с икономическата свобода. Държавите с най-висока степен на свобода се характеризират с ниски нива на безработица и инфлация и имат средно два пъти по-голям БВП на човек от населението в сравнение със „сравнително свободните" и над пет пъти в сравнение с категоризираните като „несвободни" страни.

Разглеждайки петте географски района - Европа е с най-голям резултат от 66,8 точки, следвана от Америка с 61,6 точки, а останалите три района падат под средния за света резултат. Това са Азиатско-Тихоокеанският район с 58,7 т., Близкият Изток и Северна Африка също с 58,7 т. и Субсахарска Африка с 54,5 точки.

10-те свободи за България в Индекс 2008

СВОБОДА НА БИЗНЕСА - 67.5%

Започването и прекратяването на бизнес са относително добре уредени от регулативните мерки в България. Започването на бизнес отнема средно 32 дни в сравнение със средното равнище в света, което е 43 дни. Получаването на разрешително за извършване на бизнес е на половина от средните за света 234 дни. Тълкуването и прилагането на регулаторните режими е относително произволно. Прекратяването на бизнеса е сравнително лесно.

СВОБОДА НА ТЪРГОВИЯТА - 86%

Политиката по отношение на търговията в България е подобна на тази в другите страни-членки на ЕС. Общите средни тарифи са 2%. Нетарифните бариери включват субсидии за земеделските и промишлените продукти, рестрикции по отношение на някои стоки и услуги, различни стандарти и регулации, и ненужна администрация. Защитата на правото на интелектуална собственост също е проблемно. Заради тези фактори са извадени 10% от точките за свобода на търговията в България.

ФИСКАЛНА СВОБОДА - 82.7%

България има относително ниски данъци. Най-високата ставка през 2006 г. на подоходния данък е 24% (10% плосък данък през януари 2008 г.), а корпоративният данък е намален от 15 на 10% от януари 2007 г. Останалите данъци, включени в измерванията на данъчната свобода са ДДС, пътен данък и данък върху превозните средства. През годината общите постъпления от данъци представляват 32.4% от БВП (Забележка: В изчисляването на данъчната свобода не се включват социалните осигуровки, ИПИ).

РАЗМЕР НА ПРАВИТЕЛСТВОТО - 56%

Общите правителствени разходи, включително потребление и парични трансфери, са високи в България - 38.3% от БВП. Около 60% от държавните предприятия са продадени до ноември 2006 година.

ПАРИЧНА СВОБОДА - 73.7%

Инфлацията е висока, средно 6.6% между 2004 и 2006 г. Относително нестабилните цени обясняват повечето точки за парична свобода. Приватизацията на държавни предприятия прогресира и пазарът определя почти всички цени, но регулациите на правителството въздействат на цените на електричеството, водата, природния газ и фармацевтичните продукти. Като участник в Общата селскостопанска политика на ЕС правителството субсидира земеделската продукция, изкривявайки цените на земеделските продукти, за което са отнети 10% от резултата за парична свобода.

ИНВЕСТИЦИОННА СВОБОДА - 60%

Законодателството в България предвижда еднакво отношение към местните и чуждестранните инвеститори. Правителството изисква получаване на одобрение за придобиване на мажоритарна собственост в някои сектори. Правителствената бюрокрация, честите промени в законовата рамка и корупцията възпрепятстват чуждестранните инвестиции. Разрешена е чуждестранната собственост върху земята, ако собствениците са от държави-членки на Европейския съюз или от държави, с които има международен договор, който разрешава подобни сделки.

ФИНАНСОВА СВОБОДА - 60%

Банковият сектор преобладава във финансовата система на България. След въвеждането на валутния борд през 1997 г. и засиления надзор и по-строгите икономически правила в банковия сектор, банките съсредоточиха своята дейност върху стабилните банкови практики и преодоляха кризата от 1996 г. Има повече от 30 банки, като почти една трета от активите са съсредоточени в трите най-големи банки. Чуждестранните банки държат 72% от местния кредитен пазар. Застрахователният пазар е изцяло частен след продажбата на две държавни дружества и бързо се разраства след приемането на закона за застраховането през 1997 година. Пазарът на акции е малък, но в резултат на новите финансови инструменти и модернизирането, пазарната капитализация се удвоява през 2005 г. и процъфтява през 2006 г. Нужни са повече прозрачност и усъвършенстване на нормативната база, за да се осигури растеж в тази област.

ПРАВА НА СОБСТВЕНОСТ - 30%

Българската юридическа система не е ефективна по отношение на разрешаването на търговски спорове, регистриране на бизнес и прилагане на съдебните решения. Конституцията на България предвижда независимост на съдебната система, но неефективното върховенство на закона намалява доверието на инвеститора в способността на съдилищата да прилагат договорите, правото на собственост, правата на акционерите и правата върху интелектуалната собственост.

СВОБОДА ОТ КОРУПЦИЯ - 40%

Корупцията се разглежда като значителна. От 163 държави България заема 57-о място в Индекса за корупция на "Прозрачност без граници" за 2006 година. В страната все още има примери за организирана престъпност и високи нива на корупция в правителствения сектор и в съдебната система.

СВОБОДА НА ТРУДА - 73.2%

Пазарът на труда функционира при сравнително гъвкави регулации за наемане на работа, които трябва да се усъвършенстват с оглед увеличаване на заетостта и нарастване на производителността. Осигуровките са твърде високи. Регистрирането на трудовите договори е задължително, а уволнението на излишни работници може се осъществява без разходи. Увеличаването на гъвкавостта на пазара на труда е на дневен ред в държавните реформи.

 

ПОКАНА ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

По покана на ИПИ в България отново ще гостува представител на фондация Херитидж - посланик Тери Милър, който е новият директор на Центъра на Херитидж за международна търговия и бивш представител на САЩ в Икономическия и социален съвет на ООН. Той ще представи резултатите от Индекса.

Пресконференцията ще е в Пресклуба на БТА, на 4 февруари 2008 година, от 11 ч.

 

 

 

Икономическата свобода в света измерва степента на подкрепа на икономическата свобода в държавите от страна на политиката и институциите.

Крайъгълният камък на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и неприкосновеността на частната собственост.

Информация за Индекса на икономическата свобода за България можете да намерите на Интернет страницата на Институт за пазарна икономика: http://www.ime.bg/

Индексът на икономическа свобода се изчислява по 10 категории: свобода на труда, свобода на бизнеса, свобода на търговията, фискална свобода, свобода от правителството, парична свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода, права на собственост и свобода от корупция. Средноаритметичният сбор на точките в тези категории образува общият резултат.

По-подробна информация, данните и предишните доклади на Икономическата свобода по света можете да намерите на адрес: http://www.heritage.org/index/

 

 

За Институт за пазарна икономика

ИПИ е първият независим икономически изследователски институт в България.

Мисията на ИПИ е да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България и в региона са изправят. Тази мисия се преследва още от 1993 година, когато Институтът е официално регистриран като неправителствена организация.

Целите на ИПИ са да предостави независима оценка и анализ на политиката на правителството, както и да служи като трибуна за обмяна на възгледи и мнения на икономисти и наблюдатели по различни въпроси.

През 2007 година ИПИ получи две международни награди - за Неправителствена организация на 2007 и за Медия на 2007 от Стокхолмската мрежа.

През 2006 година ИПИ получи наградата "Темпълтън" за 2006 година на фондация Атлас за дългогодишните си усилия и принос за поддържане на принципите на свободата и пазарната икономика.

През 2002 година Институтът за пазарна икономика получи специалната награда за 2001 г. на Министерски съвет за "цялостен принос в развитието на гражданското общество в България".