Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическата свобода насърчава развитието, а чуждестранната помощ проваля развиващите се страни

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:

 

На 7 септември 2006 г. Институтът за пазарна икономика представи Икономическата свобода по света 2006 на института Фрейзър, Канада.


Икономическата свобода в света измерва степента на подкрепа на икономическата свобода в държавите от страна на политиката и институциите.


Крайъгълният камък на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и неприкосновеността на частната собственост.

Това е десетото издание на Икономическата свобода в света. В тазгодишната публикация са класирани 130 държави за 2004 година – последната година, за която има налични данни. Докладът съдържа също осъвременени данни от предишни доклади в случаите, за които данните са преразгледани.
Използвани са трийсет и осем показатели и подпоказатели за съставянето на обобщен индекс и за измерване степента на икономическа свобода в пет области: (1) размер на правителството; (2) законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост; (3) достъп до сигурни пари; (4) международна търговия и (5) регулиране.

Мястото на България

В тазгодишното издание на Индекса България има общ резултат от 6.3 от максималният възможен 10 и се нарежда на 68 място от общо 130 страни. В предходното издание, България имаше същия резултат, но се намираше на 70-о място. Причината да получи същия резултат е, че по два от петте подпоказателя България има леко влошаване, а останалите три съвсем леко се подобряват. Като цяло това означава, че не са извършени радикални реформи, които значително да подобрят резултата на България през 2004 г.
Резултатите за България по основните показатели, съставящи общия индекс за икономическа свобода са:

1) Размер на правителството: резултатът е 4.5, като за миналата година е бил 4.4, т.е. има съвсем леко подобряване по този показател;

2)Законодателна структура и защита на правата на собственост: резултатът за 2004 г. е 4.6 в сравнение с 4.7, което е по-лоша оценка.

3) Достъп до сигурни пари: за 2004 г. има влошаване на оценка до 8.7 от 8.8 през 2003 г.

4) Свобода на международната търговия: наблюдава се леко подобряване на резултата, който достига стойност 7.4 през 2004 г. от 7.3 през предишната година

5) Регулиране на труда, кредита и бизнеса: има подобряване на този показател от 6.0 през 2003 г. до 6.2 през 2004 година

В Индекса България дели едно място с Гана, Белиз, Кения, Филипините и Тунис.

Световна класация

Според тазгодишния индекс Хонконг запазва най-високата оценка за икономическа свобода – 8.7 от 10 възможни, плътно следван от Сингапур с 8.5. Нова Зеландия, Швейцария и САЩ са на трето място с 8.2.

Великобритания и Ирландия са поставени на 6-о място. Канада получава оценка 8.0 и заема 8-о място. Исландия и Люксембург са на 9-то място.
Подреждането на останалите големи икономики по места е: Германия – 17-о; Япония – 19-о; Франция – 24-то; Италия – 45-о; Индия – 53-то; Китай – 95-о; Бразилия – 88-о и Русия – 102-ро.

Нациите, които постигнаха значителни успехи в областта на икономическата свобода след 1985 г., са Унгария, Исландия, Полша и Израел. Нациите, които отбелязаха значителни загуби на икономическа свобода след 1985 г., са Мианмар, Венецуела и Зимбабве.

По-голямата част от страните, които заемат последните места, са африкански, латиноамерикански или бивши комунистически държави. Заеманото от Ботсуана 35-о място е най-доброто постижение сред континенталните държави от Субсахарска Африка. Чили, със своето 20-о място, е с най-доброто постижение в Латинска Америка.

На дъното на таблицата са Централно-африканската република, Руанда, Бурунди, Алжир, Гвинея-Бисау, Венецуела, Демократична република Конго, Мианмар и Зимбабве. Вероятно в някои страни, за които няма данни, като например Северна Корея и Куба, степента на икономическа свобода е дори по-ниска.

Възход на икономическата свобода

Докладът разкрива, че през последната четвърт на века равнището на икономическа свобода в света се е повишило, което представлява добра новина за народите, особено за най-бедните от групата на бедните.

Основните резултати, постигнати от нациите, заели челните места в първата четвърт (25%) на класацията за икономическа свобода са:

· Имат среден БВП на глава от населението в размер на 24 402 щатски долара в сравнение с 2 998 щатски долара за държавите от последната четвърт на класацията.

· Имат среден икономически ръст на глава от населението от 2,1 % в сравнение с 0,2 процента за последната четвърт на класацията.

· Средният доход на най-бедните 10% от населението в страните начело на класацията възлиза на 6,519 щатски долара в сравнение с 826 щатски долара за тези от последната четвърт на класацията.

· Безработицата е 5.9 % в сравнение с 12.7 % в държавите, заемащи последната една четвърт от местата в класацията.

· Средната продължителност на живота е 77.8 години в сравнение с 55.0 години в държавите от последната четвърт на класацията.

· В страните, заели първите 25% от класацията, едва 0.3% от децата са включени в работната сила в сравнение с 19.3 процента в икономически най-несвободните страни.

· Нациите от челните позиции на класацията за икономическа свобода имат средна оценка 1.8 за политическа свобода по седем-балната система, при което 1 представлява най-високото равнище на свобода, а 7 – най-ниското равнище. Държавите, заемащи последните 25% в класацията, имат средна оценка 4.6.

Годишният доклад се публикува съвместно с Мрежата за икономическа свобода – група от независими изследователски и образователни институти в над 70 страни.
Информация, данни, статии и анализи за икономическата свобода можете да намерите на Интернет страницата на Институт за пазарна икономика: www.ime.bg