Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическата миграция – европейски практики[1]

16.12.2006
Оцени тази статия:

Много често когато се споменава миграцията нагласата е негативна. В страните, от които напускат хора, се говори за това как “нацията се стопява”, “изтичат мозъци”. В страните, в които хората мигрират, се появяват твърдения че емиграцията отнема работните места на местните хора, че емигрантите увеличават престъпността и пр. В повечето случаи тези твърдения са необосновани и прикриват по-скоро вътрешни проблеми на съответната държава; винаги е по-лесно да обвиниш тези, които напускат или тези, които пристигат в страната за някакъв проблем вместо да положиш усилия да се справиш с причините за него.

Миграцията, обаче, е по-скоро естествен процес, отколкото проблем или необичайно събитие. Хората винаги са мигрирали – от земеделски към промишлени райони, от села към градове, от места с висока към места с ниска безработица. Когато тази миграция е международна има повече бариери за преминаване – в някои страни съществуват бариери за напускане на страната, в повечето страни бариерите са за установяване на чужденци.

Бариерите за напускане на страната са запазена марка на несвободните страни и се приемат за противоречащи на принципите на либералните демокрации; това е въпрос, който е изяснен. При бариерите за навлизане и установяване в дадена страна има относителен консенсус, че те трябва да съществуват. Какви трябва да са тези бариери, обаче, е силно дискусионен въпрос, който е решен по различен начин и с различен успех в отделните страни.

Различията по въпроса за миграцията между отделните страни в Европейския съюз и страните-кандидатки са причината Европейската комисия да организира обсъждане и обмяна на опит по въпроса. В обсъждането основна роля беше отделена на опита на Ирландия, тъй като през последните години нейната пазарно-ориентирана миграционна политика се утвърди като една от водещите практики в Европа.

В какво се състои ирландската политика по миграцията?

Ирландската политика по отношение на икономическата миграция се базира на икономическите нужди на страната, адресирайки дефицити на трудови ресурси и умения. Основната характерна черта на политиката е това, че е базирана на пазарните сигнали, а не зависи от оценката и дискрецията на администрацията. Това прави системата изключително гъвкава и ефективна.

По отношение на страните-членки на ЕС Ирландия не прилага никакви ограничения, т.е. всеки гражданин на 25-те страни от ЕС и страните от европейското икономическо пространство може да се засели в Ирландия и да започне работа там. Основното средство на ирландската миграционна политика по отношение на страните, които са извън европейското икономическо пространство, са разрешителните за работа.

Системата за отпускане на разрешителни за работа е базирана на наличието на свободни работни места, които работодателите не могат да запълнят от европейското икономическо пространство. За да докажат нуждата от наемане на чужденец, работодателите трябва да обявят свободната позиция пред Националната агенция по заетостта и след като измине един месец, в който не се появят местни кандидати, могат да предложат работното място на чужденец.

Разрешителните за работа се издават на работодателя за точно определен работник или служител и за точно определено работно място. Въпреки това, в повечето случаи е възможно един служител да смени работното си място като новият му работодател получи ново разрешително за работа. Накратко, основното в ирландската практика е, че пазарът и наличието на свободни работни места определят дали ще се издадат разрешения за работа на емигранти от страните, които са извън европейската икономическа зона; в рамите на зоната не се изискват разрешения за работа.

В резултат на бързия икономически растеж, в Ирландия през последните години се откриват все повече относително високоплатени работни места, които не могат да се заемат от местните граждани, тъй като в страната вече няма безработица /виж таблицата/. Като следствие от това за последните 5 години над 150 хиляди души са се присъединили към пазара на труда в страната. Те допринасят за увеличение на икономическия растеж и нарастване на благосъстоянието на Ирландия, която вече е втората най-богата страна в Европейския съюз /само Люксембург е пред нея/. Според изследванията притокът на емигранти води до увеличение на ръста на БВП с 3-4 процента годишно.

 

Ирландия: Пазар на труда и миграция, 1994 - 2004

 

Работна сила

Заетост

Безработица

Имиграция

Емиграция

Нетна миграция

 

хиляди

хиляди

%

хиляди

хиляди

хиляди

1994

1431.6

1220.6

14.7

30.1

34.8

-4.7

1995

1459.2

1281.7

12.2

31.2

33.1

-1.9

1996

1507.5

1328.5

11.9

39.2

31.2

8

1997

1539

1379.9

10.3

44.5

25.3

19.2

1998

1620.4

1494

7.8

46

28.6

17.4

1999

1685.9

1589.1

5.7

48.9

31.5

17.4

2000

1745.9

1671.4

4.4

52.6

26.6

26

2001

1787

1721.9

3.6

59

26.2

32.8

2002

1840.9

1763.9

4.2

66.9

25.6

41.3

2003

1875.5

1793.4

4.4

50.5

20.7

29.8

2004

1920.3

1836.2

4.4

50.1

18.5

31.6

Source: CSO (2004), Ruhs (2005)

 

 

Практиката на други страни

България е възприела като цяло модела на Ирландия по отношение на разрешенията за работа. И тук те се издават по желание на работодателя ако няма български граждани, които могат да заемат съответното работно място. Проблемът на България е, в общи линии, че в страната има голяма безработица, работните места нарастват бавно и заплатите са доста ниски, което не стимулира чужди граждани да работят в страната. Следователно, първо е необходимо България да стане богата страна и чак след това ще започне да привлича чужди граждани, които да мигрират тук по икономически причини.

Докато страната ни е бедна, процесът на миграция ще бъде насочен по-скоро навън, към емиграция на български граждани в по-напреднали страни. Това не е непременно негативно развитие, тъй като чрез емиграцията тези хора получават много умения, които после евентуално могат да приложат в България /при наличие на подходящи условия/ и да подпомог