Икономическата логика и законовата форма

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

На 6 август президентът Първанов върна за ново разглеждане в парламента поправките в Закона за банките, приети на 26 юли. Оспорваният текст е параграф 15, т.6, с който беше създаден нов параграф 8а в ПЗР на Закона за счетоводството. Според този текст, когато е налице несъответствие между Закона за счетоводството и Международните счетоводни стандарти, се прилагат приетите с акт на Министерския съвет Международни счетоводни стандарти. Най-общо казано, мотивите на президента са, че този текст противоречи на Конституцията, тъй като се дава предимство на подзаконов акт (постановлението на МС, с което са приети стандартите) пред закон (Закона за счетоводството).

Коментар:

1/ Формално погледнато, мотивите на президента са неоспорими. Наистина юридическата сила на едно правителствено постановление е по-ниска от тази на закона. Още повече, че става въпрос за акт (Международните счетоводни стандарти), който няма статут на международен договор.

2/ Практически погледнато, желанието на законодателите да дадат предимство на международните счетоводни стандарти има своя икономически смисъл. Прилагането на тези стандарти означава хармонизиране на българското счетоводство със световната практика. Това има значение и поради факта, че около 80 % от българската банкова система е с чуждестранно участие в капитала и прилагането на счетоводни принципи, различни от международните стандарти, в известен смисъл затруднява „прочита“ на счетоводната информация и се отразява негативно на дейността на банките. Действащият в момента Закон за счетоводството до голяма степен е съобразен с тези стандарти, чието официално въвеждане предстои през 2005 г., а за банките, застрахователните и публичните дружества- през 2003 г.

3/ Казуса с връщането на Закона за банките всъщност е показателен за работата на парламентарните комисии (и то не само на бюджетната), и то на експертно ниво. Видно е, че когато се изготвят закони, засягащи значими и спешни проблеми и широк кръг лица, комисиите не успяват да намерят баланс между законосъобразност, икономическа логика и интереси. Затова и честа практика в дейността на комисиите е прегласуването на един и същ текст от законопроект с коренно противоположен смисъл по няколко пъти. Продуктът от подобна практика няма как да е качествен и безспорен закон.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.