Игрите с минималните осигурителни доходи продължават
Вече няколко пъти служебният социален министър Йордан Христосков говореше за вдигане на минималните осигурителни доходи (МОД) и призоваваше работодателите и синдикатите за постигане на споразумения за повишаване им (писахме за това тук). В крайна сметка 41 от общо 85 икономически дейности подписаха споразумения (списък) за увеличаване на МОД от началото на 2015 г., а Йордан Христосков заяви, че административно ще вдигне МОД и за останалите икономически дейности с 4,2% (средното нарастване на МОД, където има споразумения).
Повишаване на МОД през 2008-2015 година
Първо, през последните две години праговете не бяха увеличавани административно, като по този начин правителствата съумяха да не утежняват повече ситуацията на пазара на труда, вдигайки изкуствено разходите за труд. Още повече, че през последните няколко години Международният валутен фонд и Европейската комисия нееднократно критикуваха МОД и съветваха системата да се преразгледа, защото води до негативни последствия за заетостта, особено на нискоквалифицираните работници. И докато министърът говори за административно вдигане на осигурителните прагове, правителството прие доклад с нови и актуализирани мерки за Националната програма за реформи, където се предвижда усъвършенстване на механизма за определяне на минималните осигурителни доходи. Тоест, очевидно управляващите осъзнават, че има проблеми със системата на МОД, а министърът на труда самосиндикално продължава да се заиграва с МОД. Трябва да се има предвид, че от 2008 г. насам МОД са увеличени двойно, а около една четвърт от хората се осигуряват около нивото на МОД.
Второ, постигнатите споразумения за нивото на МОД през 2015 г. в 41 икономически дейности засягат около 1 млн. души, докато за останалите дейности, в които заетите са около 2 млн. души, няма споразумение. Това означава, че решенията на една по-малка група от хора ще определят повишаването на заплатите (в голямата си част нивата на МОД предопределят нивото на заплатите) в цялата икономиката и то – наложено по изкуствен начин. В системата има много проблеми като неясен механизъм за повишаване на ставките и липса на критерии за представителност на договарящите се. В тази ситуация дори е напълно възможно да се подпише споразумение за двойно увеличение на ставките, например, от организации, които представляват пет фирми в икономическата дейност.
Трето, увеличаването на МОД става чрез Закона за държавното обществено осигуряване, който трябва да се приеме от следващия парламент, така че Йордан Христосков не би могъл да определи по никакъв начин дали МОД ще се увеличават административно или не. Да се надяваме, че следващите управляващи няма да възобновят порочната практика на административно повишаване на МОД в недоговорилите се сектори, която беше прекратена последните години.
Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
Страница на проекта: www.bednostbg.info
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
