Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Игра на котка и мишка

Автор: Мартин Владимиров* / 25.06.2010
Оцени тази статия:

През последната година администрацията на американския президент Барак Обама значително зачести дипломатическите си совалки до Пекин. Te бяха продиктувани от твърдото намерение на САЩ да се справи с растящия дефицит по текущата сметка, който достигна през първото тримесечие на 2010 г. $ 109 млрд. Главният потърпевш е американският бизнес, чиято продукция остава неконкурентноспособна на вълната от евтини китайски стоки.

След продължителен натиск както от страна на САЩ, така и от страна на международната общност в лицето на Световната търговска организация (СТО) на 22 юни китайският юан поскъпна с 0.4% до най-високите си нива спрямо долара от пет години насам. Движението нагоре бе продиктувано от изненадващото изявление на Китайската централна банка, че възнамерява да размрази частично курса на народната валута.

Малко е вероятно тази декларация на китайската централна банка да има дългосрочен ефект върху курса на юана или върху протекционистката политика на Китай. Видя се, че още същия ден големи китайски банки изкупуваха американски долари, което сведе до минимум поскъпването на юана. Изглежда, че Китай не търси драстична промяна в икономическия си план. По-скоро комунистическата държава се опитва да изпрати положителни сигнали към международната общност в навечерието на срещата на Г-20 в Канада. Играта на котка и мишка дава на Китай по-голямо пространство за маневри в предстоящите преговори за преразпределяне на глобалните икономически сили. Тежката криза в западните икономики и по-специално в ЕС поставя динамично развиващите се страни от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) в ролята на световни лидери. От тази гледна точка, КНР може да използва търговската либерализация като разменна монета срещу по-голяма икономическа и най-вече политическа независимост.

И определено подобна проява на самочувствие от страна на Китай има покритие. През последните двайсет години брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се умножи близо 10 пъти, а градове като Шанхай и Пекин се превърнаха в свръхмодерни финансови и индустриални центрове. Кулминацията на това феноменално развитие се очаква през следващите две години, когато Китай ще измести Япония като втората световна икономика. В началото на февруари тази година, КНР стана и най-големият износител в света, детронирайки дългогодишния лидер Германия. Китай показа, че финансовата й система също не е за подценяване. На фона на дълбоката рецесия почти в целия свят, комунистическата държава регистрира ръст от 8,7% за 2009 г. Тенденцията за значителен растеж продължава и през първото тримесечие на тази година. Икономическият бум не е продиктуван, както беше досега, само от огромния дял на инвестициите в икономиката, но и от все по-голямото вътрешно потребление на стоки и услуги.

Бързо забогатяващата средна класа стимулира ръста в сектора на недвижимото имущество. Миналата година само е продадена жилищна собственост за рекордните $ 560 млрд., увеличение с 80% спрямо предходната година. Толкова струва на Китай и спасителният икономически план, обявен през 2008 г. От бума на строителното производство се възползва дори и България. За първото тримесечие на 2010 г. износът  за Китай е скочил от 41 млн.лв. миналата година до 145 млн. лв, като основното износно перо е медта.

Строителни предприемачи влагат милиони в скъпи жилищни комплекси в покрайнините на Шанхай, Гуандонг и Пекин, очаквайки цените да продължат да скачат. Тенденцията на покачващи се цени накара известни икономисти като Ху Ксиониан и Пол Кругман да предрекат създаването на инвестиционен балон от недвижимо имущество, който по размери не отстъпва на американския от 2007-2008 г. Според тях китайската икономика рано или късно ще прегрее, ако разчита само на външно търсене, рисково инвестиране у дома и твърде раздута държава с неотговорни финанси. 

Въпреки кризата, износът на Китай за месец май се увеличил с 50% на годишна база и след кратък престой в условия на търговски дефицит се върна в традиционната позиция на страната с най-голям търговски излишък в света (6-8% от БВП). За да поддържа подобна международна финансова позиция, Китай често прибягва до внос на продукти с ниска добавена стойност, които се преобразуват и препродават навън. Китай са намерили решение и на проблема с огромните държавни разходи. Заради бума на строителството, само за миналата година китайското правителство е продало земя за над четвърт трилион долара, с което е финансирала половината от икономическия стимул, който възлиза на около 10% от БВП на страната.

Неслучайно, когато една икономика се развива с такива темпове, тя няма и да се съобразява с международните изисквания за свобода на търговията. Още по-малко е вероятно източният тигър да прибегне до либерализация на политическата си система, докато Западът е толкова зависим от него. В този смисъл максимата на китайския лидер и реформатор, Денг Ксиаопинг, че не е важно дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки, продължава да важи с пълна сила.

 

*Стажант в ИПИ.

**Данните са цитирани от „Икономист”, „Ню Йорк Таймс” и „Глобал Таймс”