Идеи за „осигурителна ваканция“

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

През изминалата седмица министър Лидия Шулева оповести нови идеи за т.н. „осигурителна ваканция“, т.е. работодателите могат да ползват като данъчен кредит (по отношение на данък печалба) работническите осигуровки, които плащат за своя сметка. Както писахме по повод на задължителните здравни осигуровки (виж Възможни ефекти от увеличаването на данък „здраве“), третираме задължителните осигурителни вноски като данък поради: (1) техния задължителен характер, и (2) несъответствието между обем на вноските от едно лице и обема на услугите (ако изобщо може да бъде измерен при подобна система), които той/тя получава.

Следователно вноските, които работодателят прави за своя сметка, представляват част от разходите за труд, но не можем да ги считаме като част от възнаграждението на работника. Тогава непосредствените ефекти от „осигурителната ваканция“ по отношение на структурата на разходите за труд биха били:

Разходи за труд и разполагаем доход на работника в България

Бележка: Изчисленията са на база на схемата за данъчно-осигурително облагане в България през 2002 г.; прието е, че брутната заплата е равна на 283 лв. (което е размерът на средната работна заплата според очакванията на правителството за 2002 г.); прието e, че работникът не плаща задължителни осигуровки за деца.

Източник: Институт за пазарна икономика.

При „осигурителна ваканция“ делът на разполагаемия доход в разходите за труд нараства значително – от 59% на 78%. Вероятните ефекти от подобно развитие се отнасят до всеки бизнес, който ползва наемен труд, но най-вече за отраслите, където заплатите (декларирана или не) е около МРЗ. Ето някои от вероятните вторични резултати от такова решение:

1/ Позитивен ефект върху официалната заетост. (за неформалната заетост в България виж Measuring Shadow Economy in Bulgaria). Това е особено валидно при висока еластичност на предлагането на труд, което вероятно е така в секторите с по-ниска средна производителност.

2/ Позитивен ефект върху ръста на разполагаемия доход.

3/ Отрицателен ефект върху unit labor costs (разходите за труд на единица добавена стойност). Това би се отразило позитивно върху предлагането на пазарите на стоки и услуги и следователно би имало положителен ефект върху ръста на добавената стойност.

4/ Стимулиращ ефект върху оборота на фирми и работни места и следователно положителен ефект върху ръста на средната производителност на труда и доходите.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.