Идеалният бюджет

6 декември 2008; в. Капитал

Следейки публичния дебат в България човек може да остане с впечатлението, че държавният бюджет се възприема като начин една или друго ведомство или група със специални интереси да получи по-голямо финансиране (естествено, за сметка на данъкоплатците). „Дайте повече пари" е фразата, която резюмира най-ясно тази философия за държавата.

Това, обаче, не може да е основа за рационална фискална политика. Рационалната фискална политика би трябвало да се интересува най-вече от ефектите, които държавният бюджет оказва върху благосъстоянието на обществото като цяло (динамиката на което може да се измери чрез темповете на икономически растеж). А икономически растеж и по-високо благосъстояние се постигат чрез по-високо качество на публичните финанси. Качеството на публичните финанси и ефекта им върху икономическия растеж е една от темите на ново изследване на Европейската комисия[1]

Първото измерение, в което може да се разгледат публичните финанси, е свързано с размера на държавата – т.е. колко е преразпределението през бюджета под формата на държавни разходи и как то се отразява на икономическия растеж. Изследванията показват, че колкото по-голям е размерът на държавния бюджет като дял от икономиката, толкова по-зле се развива икономиката. Следователно, един от начините за увеличаване на икономическия растеж е намаляване на размера на държавните разходи.

Второто измерение е свързано с дефицитите и държавните дългове. Бюджетните дефицити, които се финансират с държавни дългове, изтласкват частните инвестиции в икономиката и по този начин намаляват икономическия растеж. Намаляването на държавните дългове и избягването на бюджетни дефицити допринася за увеличаване на икономическия растеж. Всъщност, дори излишъците имат позитивно влияние върху икономиката, макар и малко.

Третото измерение е свързано със структурата на държавните разходи. Някои държавни разходи имат негативно влияние върху икономическия растеж докато други имат позитивно влияние върху икономиката. Обикновено (но не винаги) изследванията достигат до позитивна връзка между публични инвестиции и развитие на икономиката.

Но не всяка публична инвестиция има позитивен ефект, тя трябва да е продуктивна и да се намесва там където пазарът не може сам да се справи (например публични блага, решаване на пазарни провали) при това публичната намеса не трябва да създава по-големи изкривявания отколкото съществуват преди нея. Освен публичните инвестиции, някои изследвания показват, че и разходите за образование и изследвания подпомагат развитието, а други включват и някои други разходи като тези за обществен ред и пр. (но тук има големи различия в резултатите при различните изследвания).

На следващо място важно значение има ефикасността и ефективността на държавните разходи. Накратко, не е важно да се харчи много за една или друга цел – важно е целта да бъде постигната. Например, някои страни харчат много за образование, но резултатите въобще не са добри. Други харчат по-малко, но имат образование на световно ниво.

Според изследванията няма голямо значение дали една страна харчи 3% от БВП или 5% от БВП за образование – това по никакъв начин не влияе на качеството (например, измерено чрез резултатите в международни изследвания като PISA). Например, Канада, Япония и Ирландия дават почти два пъти по-малък дял от БВП за финансиране на образованието от Дания, но имат по-добри образователни резултати от Дания.

Подобни са заключенията и за други сектори – здравеопазване, изследвания, обществен ред и сигурност. Има страни, които харчат много за здравеопазване, без особени постижения в качеството му – при други е обратното. Има страни, които харчат малко за полиция и съдебна система, но имат ниска престъпност и върховенство на закона. Точно в обратната крайност е България, която като дял от БВП харчи най-много за полиция и съдебна система в ЕС, но има най-негативни резултати.

Освен разходите, важно значение за публичните финанси имат и приходите в бюджета. Естествено, техният размер влияе негативно на икономиката както видяхме по-горе, при размера на държавата. Но също така е важна и структурата на приходите, както и ефективността на приходната система.

По-малък дял на приходите в бюджета от преки данъци влияе позитивно на икономиката. Особено позитивно влияние има намаляването на корпоративното облагане и облагането с осигурителни вноски. Данъчният клин (разликата между разходите за труд на работодателя и нетната заплата на работещия) има негативно влияние върху икономиката. Не на последно място, важно е и събирането на данъците да е ефективно, с ниско административно бреме за данъкоплатците (под формата на процедури, формуляри, опашки, загуба на време и пр.)

Последното измерение, което се разглежда в изследването, е свързано с фискалното управление. Това са правилата, които осигуряват високо качество на публичните финанси (вкл. фискални правила, институции, процедури, средносрочни програми и пр.). Подобни правила са например ограничение на дела на публичния сектор като дял от БВП, ограничение на бюджетните дефицити, средносрочни фискални рамки, независими фискални агенции, които прогнозират основните бюджетни показатели, без да се влияят от политическа намеса и т.н.

От всичко това можем да изведем няколко препоръки за публичните финанси, които да насърчат икономическия растеж в България:

• Намаляване на държавните разходи и данъчното бреме, особено преките данъци (включително осигуровките)
• Избягване на дефицити и намаляване на държавните дългове
• По-голям дял на продуктивните държавни разходи (и избягване на разходи, които могат да се финансират от частния сектор)
• Реформи за по-голяма ефективност на държавните разходи

[1] European Commission, Directorate-General for Economic and Financial Affairs, Public finances in EMU – 2008; http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/publication12832_en.pdf