Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

И превозвачите се хванаха на хорото

Автор: Явор Алексиев / 17.01.2014
Оцени тази статия:

Откакто в края на ноември 30-тина таксита, паркирани зад „Св. Александър Невски“, се оказаха достатъчни, за да прокарат своите искания, беше ясно че техният пример ще бъде последван и от други. Държавната способност за отпор е слаба и много браншови организации и сдружения усетиха това. Общо взето единствените, които не са получили поне част от това, което желаят (и то не включва оставка на кабинета), са тези, които още не са стачкували.

С това наум, новият стачкуващ е Националното сдружение на автобусните превозвачи в България (НСАПБ). В НСАПБ членуват 87 компании, сред които и 5-те най-големи в сектора. Идеята за ефективни стачни действия е отдавна, като се очаква от 1 февруари 2014 г. почти всички превозвачи да преустановят превозите по Републиканската и Областните транспортни схеми.

Исканията на превозвачите са лансирани по-скоро под формата на описание на проблемите, отколкото като конкретни мерки. Накратко, писмото на НСАПБ до управляващите излага следните искания:

1. Намаляване на сивия сектор в областта на пътническите превози;

2. Получаване на субсидии за превоз на пътници или премахване на субсидиите за БДЖ;

3. Реална оптимизация на превозите по Републиканската транспортна схема;

4. Осигуряване на европейско финансиране за инвестиции в подобряване на автобусния парк;

5. Адекватна компенсация от страна на държавата за задължителните намаления на билетите за много групи граждани;

6. Разрешаване на проблемите с двойното данъчно облагане на превозвачите в други страни-членки на ЕС, въпреки съществуващи спогодби за избягването му.

От писмото и изявленията на представители на сдружението става ясно, че един от основните проблеми в сектора е вменяването на превозвачите на социални отговорности без адекватна компенсация от държавата. Превозвачите твърдят, че една четвърт от пътниците им[1] ползват намаления или пътуват безплатно, без в същото време да са налице достатъчни насрещни трансфери от държавния бюджет. Разходите по тези пътници били 500 млн. лв. годишно, а компенсацията – около 53 млн. лв.[2]

Последното насочва вниманието към интересна тема. Държавата уж субсидира БДЖ заради социалната функция на компанията, а в същото време голяма част от уязвимите групи се извозват от автобусните превозвачи на загуба. Това е напълно разбираемо предвид факта, че до много населени места влакове няма, както и предвид състоянието на железниците, по-бавната и по-малко удобната услуга, а дори и трудната достъпност до самите вагони.

Получава се така, че два сектора возят под себестойност заради прерогативите на държавната социална политика. И тъй като воля за поставянето на БДЖ на пазарни начала няма, автобусните превозвачи на свой ред искат да се наредят на опашката за субсидии.

Основният въпрос е по какъв начин това няма да доведе до още по-голямо изкривяване на пазарната конюнктура? Превозвачите не искат да вдигат цените на билетите. Причината е очевидна - няма кой да ги плаща.

Пазарната логика сочи, че предвид явния интерес на пътуващите с намаление към автобусния транспорт, евентуално понижаване на цените на билетите вследствие на исканата субсидия предполага преориентирането на още повече пътуващи към автобусния транспорт. Последното значи, че загубите за БДЖ ще се увеличат заради намалелия пътникопоток. В същото време е много вероятно субсидията за железниците да не бъде намалена, защото загубите за ж.п. компанията, които ще трябва да се поемат от държавата, ще са още по-големи. С няколко думи данъкоплатците ги очакват повече разходи срещу по-ниска ефективност, т.е. в подкрепа на преференциалните цени за пътуване на един и същ брой лица. Въпросът дали всеки пенсионер, студент или дете имат нужда от отстъпка не е релевантен за законодателя – типична черта на анахроничната ни социална система. Да не говорим за поредното пренасяне на проблемите от една в друга нереформирани сфери – в случая крайно спорната обективност на медицинската експертиза и ТЕЛК-овете, които тя издава, както и системата на ранно пенсиониране.

За огромните стимули за злоупотреби със свидетелства за инвалидност в България и използването на системата като пътека към десетки привилегии сме писали неведнъж. Наша справка с един от водещите превозвачи показва, че ранно пенсиониралите се лица от различни обществени групи също имат право да ползват отстъпки, независимо че не са навършили минималната пенсионна възраст. Това са все пукнатини, през които всяка година изтичат милиони. Докато социалната ни система продължава да работи на принципа на „правото“, а не на принципа на „изключението“, нищо добро не чака нито бизнеса, нито хората в нужда, нито работещите граждани.

Превозвачите са прави в две от констатациите си – пазарната среда е изкривена и контролните органи явно не си вършат работа. Субсидиите обаче не решават нито един от тези проблеми - напротив. НСАПБ е просто поредната жертва на изначално сбърканите устои на социалната система и липсата на политическа воля за реформи в други сфери като железопътния транспорт и пенсионната система. Както ясно се вижда от години насам, тази проблеми не могат да бъдат замазани с пари. С парите властта може единствено да си спечели време – докато пред парламента не се яви следващият протестиращ.

 

 


[1] Ветерани, военноинвалиди и деца до 7 години пътуват безплатно. С привилегии се ползват още деца до 14 години, студенти, пенсионери и някои групи държавни служители.

 

[2] На база на публично достъпната към този момент информация, не можем да потвърдим точността на това твърдение.