Хората извън пазара на труда

Наскоро публикуван анализ на Евростат за пазара на труда през 2012 г. показва спад на дела на неактивните лица в ЕС, т.е. тези, които нито работят, нито търсят работа, като делът им достига 28,3%. Тази позитивна тенденция се дължи най-вече на увеличение на трудовата активност при жените. Анализът на Евростат включва интересни данни за динамиката на дела на неактивните лица в България.

Тенденции у нас

Делът на неактивните лица в България на възраст 15-24 г. е по-висок от средния за ЕС. Въпреки това той спада от 71,2% през 2003 г. до 69,6% през 2012 г. За сравнение, в ЕС се наблюдава увеличение за същия период – от 55,8% през 2003 г. до 57,5% през 2012 г.

Фигура 1: Дял на неактивните лица на възраст 15-24 г. в България и ЕС

Източник: Евростат

Въпреки отбелязан спад от 2,4 процентни пункта в периода 2003-2012 г., делът на неактивните лица в България на възраст 25-54 г. остава по-висок от средния за ЕС. Стойностите са съответно 17,7% за България и 14,7% за ЕС. Интересен е фактът, че в годините преди кризата делът на неактивните лица в България намалява бързо и дори през 2007 и 2008 г. е по-нисък от средния за Европа.

Фигура 2: Дял на неактивните лица на възраст 25-54 г. в България и ЕС

Източник: Евростат

При дела на неактивните лица на възраст 55-64 г. се забелязват по-скоро положителни тенденции. За периода 2003-2012 г. той намалява с 17,2 процентни пункта, доближавайки се до средните за ЕС нива.

Фигура 3: Дял на неактивните лица на възраст 55-64 г. в България и ЕС

Източник: Евростат

Близо 60% от неактивните лица у нас в тази възрастова група са пенсионирани при 78,1% през 2003 г. В същото време 21% от са посочили като причина „заболяване” при 10,7% през 2003. Тези тенденции ясно отразяват процесите на увеличаване на пенсионната възраст у нас, както и практиката на използване на решенията на ТЕЛК като средство за по-ранно пенсиониране.

Тенденции в ЕС

От 2002 г. насам делът на неактивното население в ЕС отбелязва спад въпреки икономическата криза. Основната причина за това е по-голямото участие на жените на пазара на труда. Процентът на неактивни жени спада с над 5 процентни пункта от 39,9% на 34,5% за периода 2002-2012, докато при мъжете има спад само от 1 процентен пункт. Тази тенденция показва и намаляване на неравнопоставеността на половете при заетостта в почти всички държави с изключение на Малта, Италия и Гърция.

Наблюдава се и силна зависимост между икономическата активност от една страна, и възрастта, пола и степента на образование на респондентите, от друга. Повече от 50% са неактивните на възраст 15-24 години. Високите стойности се обясняват най-вече с факта, че голяма част от младежите все още са част от образователната система. При жените нивата в тази група остават стабилни, докато при мъжете процентът се увеличава след 2009 г. – началото на кризата в ЕС.

Във възрастовата група 55-64 г. повече от 40% от лицата са неактивни през 2012 г. Спадът с 10 процентни пункта при мъжете и 14 процентни пункта при жените за периода 2002-2012 г. се дължи както на широко разпространени политики за насърчаване на активността след определена възраст, така и на постепенното увеличаване на пенсионната възраст в редица държави, между които и България.

Третата и най-многобройна възрастова категория, 25-54 г., се отличава с най-ниски нива на неактивност. При мъжете процентът остава много нисък и стабилен през годините (за 2012 г. е 8%), докато при жените процентът продължава да спада, не в сравнение със стойностите при мъжете е значително по-висок – около 22%.

Друг важен определящ фактор за активността е степента на образование. През 2012 за ЕС-28 процентът неактивни на възраст 25-54 г. с основно и по-ниско образование е 36,6%. За сравнение процентът на хората със средно образование, които не са активни, е 20,6%, а при тези с висше образование този дял е само 11,6%.  Данните показват, че вероятността да останеш извън пазара на труда е три пъти по-голяма при хората с основно и по-ниско образование в сравнение с тези с висше образование, без значение от пол и възраст.

Ниската активност на младежите (15-24 г.) е главно обусловена от факта, че голяма част от тази категория е част от образователната система. Съществуват значителни различия по отношение на процентите на неактивни младежи по държави – в Дания за 2012 г. такива са 35,9% от тях, а в Люксембург – 72,9%. Делът на лицата в България на възраст 15-24 г., които посочват като причина за своята неактивност участието си в образователната система, се повишава от 70,2% през 2003 г. до 79,2% през 2012 г.

При най-многобройната възрастова група на пазара на труда основна причина за неактивност при жените са семейните задължения и отговорности. Тук е и най-голямото несъответствие между половете. При мъжете между 25-54 г. процентът неактивни е само 8,4% през 2012г., докато при жените достига 21,1%.

Най-ниският дял на неактивните лица при мъжете се наблюдава в Чехия (4,5%) и Люксембург (5,2% ), а най-много икономически неактивни мъже има в Хърватия (16,3%) и България (15,2%). При жените най-нисък процент икономически неактивни се отчита в Словения (10,9%), а най-висок – в Малта (41,6%). В Турция 63,3% от жените между 25-54 г. са извън пазара на труда.

* Авторът е стажант в ИПИ