Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Харчове за тирания*

Автор: Ричард Ран** / 25.02.2011
Оцени тази статия:

 

Основателите на САЩ биха заклеймили използването на данъчни приходи за лобиране за по-високи данъци

 

„Да принудиш някого да субсидира чрез данъци разпространението на идеи, в които той не вярва и презира, е порочно и тиранично.” Томас Джеферсън

Сериозните хора разбират, че федералният бюджет трябва да бъде съкратен, но има групи от хора, които използват парите на данъкоплатците, за да лобират за по-големи публични харчове. Ако хората не са съгласни с бюджетната политика на правителството (например ако мислят, че държавата харчи недостатъчно или пък твърде много по някое конкретно перо), те имат основното право да защитават допълнителното или ограничаване на колективното потребление. Порочно е,  използвайки парите от данъци, да ходатайстваш за повече пари за своя любима програма или собствен интерес.

Ако скоро сте слушали Националното обществено радио (НОР), сигурно сте попаднали на молбата им да се свържете с членове на Конгреса и да искате от тях да гласуват за НОР пари от данъци. От десетки години се знае, че НОР имат леви идеи на дневен ред и голяма част от техните осведомителни бюлетини не са нищо повече от една безкрайна тирада за по-големи публични разходи и повече регулации.

За НОР анализ на разходите и ползите е недоказан грях. Бизнесмените и републиканците най-често биват представяни като злодеи, а тези в правителството и демократите - като светци-мъченици. На факта, че работещите в публичния сектор са по-добре платени от трудещите се в частния сектор, вече не се гледа като на новина. От НОР ще кажат, че не използват парите на данъкоплатците за лобиране, което може и да е незаконно, а си набавят нужния им финансов ресурс чрез частни дарения.

Истината е, че парите влизат и излизат от едно и също място. В действителност, НОР няма да излезе от пазара, ако директните им субсидии бъдат спрени, защото са акумулирали огромен фонд от дарения, имат множество спонсори и излъчват реклами - наричани информация за спонсори. Томас Джеферсън и останалите основатели не биха одобрили този начин на харчене на пари на данъкоплатците.

Пари от данъци се използват за финансирането на международни организации, които от своя страна лобират не само за повече средства за тях самите, но и за по-високи данъци за американските граждани. За последните няколко години, един от най-печалните примери за това е малко известната Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), със седалище във Франция. ОИСР твърди, че американците трябва да плащат по-високи данъци и че конкурирането между държавите при размерите на данъците  вреди, пренебрегвайки факта, че това съревнование принуждава правителствата да си поставят приоритети и да харчат по-ефективно.

Президентът Обама тъкмо предложи още 5000 души да се присъединят към стоте хиляди, работещи в момента за данъчните служби. Ако се чудите дали това е добра идея, помислете върху следното: анякой насочва към Вас оръжие и поиска портфейла Ви, добавяйки: „Ще използвам половината от парите за добри цели, ще пропилея 30% поради лошо управление и злоупотреби, а последните 20% ще изхарча за мен самия и за да се разплатя с моите приятели, които ме пазят.” Мислите ли, че този престъпник трябва да бъде изпратен в затвора или да бъде възвеличан като служител на държавата? Може спокойно да промените части от горния пример на база на собствените си впечатления, относно ефективността, с която държавата харчи парите Ви. Не забравяйте, че голяма част от парите от спасителните пакети за стимулиране на икономиката отидоха при водачите на синдикатите и политическите партньори на Обама. Забележете, че Джеферсън също така е казал: „Демокрацията ще спре да съществува, когато вземете от тези, които са склонни да работят и дадете на онези, които не са.”

Икономиката и нашата свобода са обречени, докато защитниците на голямата държава не бъдат разобличени, такива каквито са в действителност-движени от  интереси и/или социалисти. Голяма част от утвърдените медии избягват оповестяването на истината, относно това, което се случва, заради интимната им под една или друга форма връзка с държавата. „Чаеното парти” и защитниците на данъкоплатците зависят в голяма степен от факти и аргументи в тяхната смела борба срещу защитниците на държавата. Тези факти и аргументи са им предоставяни от организациите, анализиращи свободните пазари.

Американската революция е била финансирана предимно от търговците и фермерите, които са оказвали финансова помощ, купували са щатски облигации, приели са новите спорни хартиени пари, пуснати в обръщение от Континенталния конгрес и са дарили оръжия, одеяла и провизии. Робърт Морис е финансистът, разработил различните начини за финансиране на армията на Вашингтон, както и е дарил значими суми от собствените си средства. Помагали са му и много други, например Хайм Соломон - евреин с полски произход. Без тяхната подкрепа, Вашингтон и другите именити основатели на САЩ нямаше да успеят. Тези, които финансираха войната, са незнайните герои.

В тези опасни времена, има нова група от незнайни  герои, които оказват финансова помощ на организациите, защитаващи идеята за малка държава. На тях разчитат учени, радио и телевизионни коментатори, памфлетисти, защитаващи икономическата и личната свобода. Хората, които поощряват тиранията, разчитат на принудително събрани средства, а вярващите и борещите се за свобода - на доброволно събраните.             

 

*Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 22 февруари 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Георги Аврамов – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.