Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ханс Фликеншийлд, тринадесетата заплата и приятелите на народа*

16.12.2006
Оцени тази статия:

Ръководителят на мисията на МВФ сподели с общественото мнение два свои възгледа. Единият е добър и правилен, другият не съвсем правилен и съвсем не добър.

Защо МВФ каза да не се пипат данъците?

Това последното се обяснява лесно, затова ще му отделя съвсем малко място. Става дума за неговия съвет “да се запази стабилността на данъчната система”, т.е. да не се намаляват данъците.

Доколкото разбирам, идеята му е, че ако се увеличи разполагаемия доход на гражданите и фирмите, ще се увеличи вноса и ще се влоши текущата сметка на платежния баланс.

Този възглед е доста краткосрочен. Целта на г-н Фликеншийлд е да няма драстични промени в баланса до края на споразумението. Дори и да има в перспектива отвъд 2006 г. намаляването на данъците, включително данъците върху труда (осигуровките), ще се отрази благотворно на ръста на доходите, инвестициите и икономиката, а и на събираемостта на данъците. Точно това показва опитът на всички страни, които въведоха плоски и ниски данъци. Обратният ефект – увеличаването на дефицита по текущата сметка - съвсем не доказано следва от намаляването на данъците (увеличаването на разполагаемия доход). Освен това той изглежда неизбежен при финансирането на растежа с външни спестявания и при присъединяването към ЕС. Както и самият шеф на мисията на МВФ с право отбелязва, в български условия няма друг инструмент на стопанската политика, освен данъчната. Следователно единственото, което е разумно да се прави, за да растат доходите, е да се намаляват правителствените разходи и данъците

Т.нар. валутен съвет

Първото съобщение е, че България не трябва да поставя под въпрос своята система на валутен съвет и трябва да поддържа финансовата си стабилност. Това напомняне е полезно, защото въпреки заявленията от преди и по време на изборите, желанието за харчене е толкова неудържимо, че министърът на финансите не ще може да справи с щенията на своите колеги да се правят на приятели на народа, без подкрепата на фонда.

Общата фраза за валутния съвет означава няколко прости неща, един списък на онова, което не трябва да се прави, поне за да не се раздуват правителствените разходи:

  • Да не се пипа фискалния резерв за грандомански проекти;

  • Да не се раздават тринадесети заплати на държавните служители и да не се увеличават техните заплати самоцелно;

  • Да не се увеличава минималната работна заплата;

  • Да не се покриват безразборно щети от наводненията, а да бъдат направени само онези разходи, без които не може;

  • Да не се наливат средства в пясъците на образованието и здравеопазването, и да не се правят експерименти без преструктуриране на пенсионното дело.

Защо не трябва да се дава тринадесета заплата?

По неизвестни причини, пресата не обсъжда откъде се вземат парите за тринадесета заплата и дали връчването и е справедливо.

Парите идват от около 2,3 - 2,4 милиона български граждани, които работят в частния сектори и несубсидираните държавни предприятия. С тях те раздава тринадесета заплата на около 0,6 работещи в държавния сектор. Нека запомним, че става дума за около 300 лева на човек. Това е между 8 и 10% от онова, което всеки от другите два и нещо милиона граждани внася годишно в бюджета за поддържане на машината за държавни разходи.

1. Защо се прави така?

1.1. Едното обяснение е, че заплатите на държавните служители са малки. Всъщност не са толкова малки, колкото изглежда на пръв поглед. Към тях трябва да се добавят материални и нематериални облаги:

  • Обща сигурност, защита срещу конкуренция (освен вероятно за най-добрите, които често ги уволняват или подменят);

  • по-малко работа и повече отпуски, често по-евтини;

  • по-лесен достъп до кредити (поне доскоро);

  • фиксирано работно време;

  • повече болнични.

От този списък облаги могат се изключат учителите, лекарите и медицинския персонал, но донякъде той важи и за тях.

Едно специално изследване би могло лесно да онагледи и квантифицира всички тези предимства. Към класическата се добавя и кохортата, говореща чужди езици и работеща по външни програми. Техните облаги са повече.

1.2. Другото възможно обяснение е допускането, че държавните служители си вършат много добре работата.

Всъщност производителността на държавните служби не подлежи на смятане и икономически анализ в класическия смисъл. Ако те максимизират своята полезност, то би трябвало да се очаква, че колкото повече пречат, толкова по-ефективни са. А другото допускане би било, че с по-малко хора се преразпределя същото или по-голямо количество доход, произведен в други части на обществото. В България и преразпределението се увеличава, и броя на държавните служители расте. Един от ефектите на този феномен е увеличаването на данъка време, на времето за работа с администрацията. Предполагам, че българските граждани и фирми прекарват на година около 500 000 работни дни в чакане на държавни “услуги” и безсмислено попълване на документи. Следователно тази група от населението съвсем не заслужава награда в края на годината. Разбира се, всичко казано не означава, че хората по отделно са лоши.

2. Защо всичко това не е не е справедливо?

2.1. Отговорът е донякъде очевиден, но е уместно да се напомни, че:

  • тринадесетата заплата е поставяне на различни обществени в неравно положение пред закона, без при това някой да пита онези, които финансират правителството;

  • През 2005 г. от същата тази група на 2,3 милиона граждани се иска те да финансират и компенсирането на щетите от наводненията, което те правят косвено през бюджета и пряко, като даряват средства на пострадалите;

  • Всяка година тринадесетата заплата се изсипва на пазара преди коледа; онези, които не са получили такава, при други равни условия, плащат по-високи цени в сравнение със ситуация, когато няма такъв бонус.

2.2. Правителството се стреми да оправдае желанието си да изхарчи бюджетния излишък с наводнения...

Но парите за тринадесета заплата са поне три пъти повече от онези, които отиват за обезщетяване на някои пострадали.

Идеята за увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) на 160 лева – другата любима песен на сегашното и предишното правителства, с право дразнеща ухото на г-н Фликеншиййлд (макар да изглежда, че той е готов да отстъпи по този пункт) – също е край несправедливо и вредно.

Ако увеличението е й с 10 лева, това означава номинално отнемане, пренасочва около 60 милиона от парите за инвестиции (т.е. става дума за сума равна на 1/7 от процента БВП, всъщност пренасочените средства са повече). Според реториката на правителството, това са пари за най-бедните.

Но тринадесетата заплата за държавните служители като обща стойност три пъти повече от годишното увеличение на МРЗ. (Като пари за един месец, сумата е средно 20-тина пъти по-голяма).

Част от мотивацията непрекъснато да нараства МРЗ е ролята й във формирането на възнаграждението на назначените от правителството представители в различни управителни съвети на държавни фирми, комисии, временни и постоянни органи. 10 лева увеличение на МРЗ “за най-бедните” означава 40 - 50 лева увеличение на най-ниското възнаграждение за членуване в управителен съвет.

Кога всичко това ще свърши?

Както и друг път се е случвало, МВФ мисли по-правилно за благото на народа, отколкото онези, които управляват страната. В сегашната ситуация май само министърът на финансите разбира за какво става дума. Неговите колеги по-скоро мислят, че парите растат по дърветата.

Въпреки всичко наводненията и МВФ са прекрасно извинение да не дава бонус тази година. Веднъж като стане прецедент, това може да стане и практика.

 

 

-------------------------------------------

*“Приятел на народа” е популярен вестник, издаван във Франция от 1791 до 1794, когато издателят му, народен представител и един от лидерите на лявата фракция в Националното събрание, е убит.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).