Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Хайде стига с това саниране

Автор: Зорница Славова / 25.09.2015
Оцени тази статия:

След старта на държавната програма за саниране на панелките преди година вече се направиха няколко промени. В момента се готви нова такава, която ще определи ориентировъчни цени на дейностите по санирането.  

Да видим първо как се стигна до тук и какво се случи досега:

  • Държавата плаща всичко – популизмът стигна до там, че още в началото се взе решение собствениците да не съфинансират санирането и на практика стана така, че с парите на данъкоплатците да се плаща подобряване и повишаване на стойността на частна собственост на малка част от собствениците на стари панелки.
  • Дейностите по програмата са делегирани на общините – опитът показва, че на местно ниво злоупотребите с възлагането на обществени поръчки са често срещани и програмата би могла да се превърне в удобен канал за корупция и съмнителен избор на изпълнители.
  • Изискванията за големината на сградата бяха намалени – тъй като програмата е изцяло популистка, нямаше как да се пренебрегне недоволството на собствениците на по-малки сгради и изискването на големината на сградите, които ще се санират за сметка на държавата, намаля от 36 до 32 апартамента. Има вероятност в бъдеще по същата логика да се санират и още по-малки кооперации, а защо не и къщи.
  • Изискването за 100% съгласие на собствениците беше облекчено - в отговор на проблемите на етажната собственост и неразбирателството между съседи отпадна първоначалното изискване да се санират само сгради, в които всички собственици са съгласни. Промените в програмата позволяват на общината да допусне одобрение на сграда, ако не са представени документи/декларации за осигуряване на достъп до всички самостоятелни обекти. Изключението може да се прилага за не повече от 5% от самостоятелните обекти. В този случай общината следва да намери подходящо техническо решение, да се извършат дейностите по обновяването, за да се постигне цялостна визия на сградата.
  • Санирането да се извършва от малки фирми – някак между другото имаше идея програмата за саниране да стане и социална програма за подпомагане на малкия бизнес. Засега тя не е разписана официално.
  • Ще се определят средни цени на санирането – по този порочен път се стигна и до новото предложение, при което  министерството на регионалното развитие ще определя ориентировъчни средни цени на различните дейности при санирането. Причината естествено е, че има вероятност за злоупотреби и изкуствено надуване на цени, след като министерството делегира избора на общините, ограничава конкуренцията и премахва участието на собствениците (които иначе биха имали интерес да упражняват контрол над цената). Сега вече стана ясно, че държавата се оплете в собствената си каша и се опитва да поправя детайли, като продължава да харчи огромен ресурс.

Възможните злоупотреби и при това правило са очевидни, независимо дали пазарната цена, която изпълнителнителите биха предложили, е под или над „ориентировъчната”  –купуване на най-евтините материали, намаляване на качеството, извършване на по-малко работа или пък получаване на ненужна рента (т.е. печалба над пазарната) от изпълнителите. Трябва да се спомене, че в документа за промяна се предвижда определяните стойности да се координират с компетентните браншови организации, а Камарата на строителите вече заяви, че няма да участва в подобно начинание. Причината е, че от една страна не биха могли да се определят универсални цени, защото сградите са различни, изпълнителите са различни и възможните изпълнения на санирането също са различни, а от друга страна вече има прецедент, при който през 2010 г. КЗК глоби камарата със 175 хил. лв. именно заради опит за въвеждане на средни цени в сектора на строителството (по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК[1]). Случаят с държавно определените средни цени е идентичен и по своята същност принадлежи към едни минали времена.

Дори да има някакъв шанс да се пресекат злоупотребите с държавни средства и министерството да измисли най-ефективния начин за извършване на тези поръчки, цялостната идея на харченето на такъв огромен ресурс за сметка на всички и в полза на няколко остава сбъркана.

 


[1] Чл. 15. от Закона за защита на конкуренцията гласи: (1) Забранени са всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като: 1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия; ...