Губят ли малките предприятия от свободната търговия?

Една широкоразпространена заблуда около либерализирането на международната търговия е, че местният малък бизнес може само да загуби от свободното движение на стоки и услуги през границите. Това е и едно от основните послания на шумната кампания срещу Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, по което в момента текат преговори между ЕС и САЩ. Аргументът, който традиционно се използва от противниците на свободната търговия, е, че само големите предприятия търгуват международно, а редица местни малки и средни предприятия ще фалират в лицето на засилена конкуренция от страна на големи чужди компании.

Това, обаче, е поредната порция манипулация на общественото мнение с помощта на откровени неистини и икономически опровержими твърдения.

Всъщност малките и средните предприятия печелят пропорционално повече от премахването на митата и нетарифните бариери пред търговията. Това е така, защото при тях пропорционалният товар от тези тарифни и нетарифни бариери е по-голям – т.е. ако се съотнесе разходът за „прескачане” на тези бариери за една малка фирма спрямо нейния оборот и се сравни с относителния разход спрямо оборота на една голяма фирма, съотношението в общия случай ще бъде значително по-голямо при първата. Големите фирми обикновено могат да заделят много по-лесно нужния ресурс за справяне с тези бариери под формата на персонал и паричен разход за различните такси за разрешителни, процедури, документи и т.н.

И въпреки това малките и средните предприятия участват активно в международната търговия. Неотдавна ЕК публикува свое мащабно изследване на потенциалните ефекти от ТПТИ върху малките и средни предприятия (МСП) в ЕС, което показва важността на МСП за износа от ЕС към САЩ.

През 2012 г. 88% от предприятията от ЕС, които изнасят отвъд океана, са били МСП, а техният износ отговаря за 28% от целия износ на европейските предприятия за САЩ. В България съответно 87% от изнасящите фирми за САЩ са МСП, а техните продажби в САЩ формират 40% от стойността на износа на България за този пазар. Проучването на проблемите пред износа на МСП потвърждава, че те са много по-засегнати от тарифните и нетарифните бариери в сравнение с големите предприятия.

На този фон е интересно да се провери дали и как свободната търговия в рамките на ЕС влияе върху участието на малки и средни предприятия в интра-ЕС търговията (т.нар. вътреобщностни доставки, т.е. износ за други страни-членки, и придобивания – т.е. внос от други страни-членки). Данните на Евростат показват един много по-висок дял на МСП както в дела на броя предприятия, търгуващи с други страни от ЕС, така и в дела на обема на търговията. През 2010 г. малките и средните предприятия са заемали дял от 55% в общата стойност на вноса на други страни-членки и 47% в стойността на износа към други страни-членки. Освен това, най-малките предприятия  заемат  сериозен дял в тези проценти – от 55-те процента в стойността на вноса за МСП общо, 32 процентни пункта се падат на малките предприятия (с между 0 и 49 души персонал), а останалите – на средните предприятия (50-249 души персонал).

Едно бързо сравнение на участието на МСП в търговията между ЕС и САЩ, от една страна, и търговията в рамките на ЕС, от друга, навежда на мисълта, че свободната търговия в рамките на ЕС най-вероятно е допринесла за много по-високия дял на МСП във вътреобщностния внос и износ. Разбира се, географската близост, културните сходства и традициите също би трябвало да са фактори в тази посока, но динамиката на дела на МСП в стойността на вноса и износа в рамките на ЕС през последните години потвърждава важността на либерализираната търговия. Така например през 2008 г. делът на МСП и във вноса, и в износа в рамките на ЕС е бил много по-нисък от този, достигнат през 2010 г. – съответно 48% и 37% (спрямо 55% и 47% през 2010 г.). На базата на тези данни може да се предположи, че свободната търговия в рамките на ЕС води до постоянно нарастване на дела на МСП в стойността на вътреобщностната  търговия.

По-горе изложените данни идват в подкрепа на тезата, че свободната търговия е от полза за малките и средните предприятия, тъй като те участват активно в международната търговия. Данните за участието на МСП в търговията в рамките на ЕС и в търговските потоци между ЕС и САЩ потвърждават, че липсата на пречки пред търговията (под формата на мита и нетарифни бариери) допринася за тяхното по-значително участие във външната търговия. Този извод е  и логично следствие от относително по-високата тежест от тарифните и нетарифните бариери върху малките и средни предприятия спрямо по-големите поради по-малкия ресурс, който те могат да заделят за преодоляването им.

Освен това глобализацията води до все активно включване на МСП в международни вериги на предлагането не само като доставчици на суровини и материали, но и като доставчици на редица професионални услуги (ПР, реклама, маркетинг, счетоводство, обслужване на клиенти, инженеринг и т.н.). България не е изключение от тези процеси – по оценка на ИПИ, около 1/3 от целия износ на стоки от България за САЩ е под формата на именно такова участие в европейски вериги на добавената стойност. Т.е. България изнася суровини и материали за други страни-членки на ЕС за  около 200 млн. долара, които след това влагат тези ресурси в производството на крайни продукти за американския пазар. Интернационализацията на МСП в ЕС и България в частност е факт и премахването на пречките пред свободната търговия безспорно би подкрепила растежа на МСП и местните икономики.


Свързани публикации.