Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Гражданска позиция за гражданския парламент

Автор: Методи Лазаров / 19.09.2008
Оцени тази статия:

През седмицата Икономическия и социален съвет организира дискусия на тема "Децата и семейството, национален приоритет и отговорност", на която се разискваха редица предложения за политики по отношение на децата и семейството, чиято цел е още през следващите 10-15 години да се постигнат реални количествени и качествени изменения в демографската структура на населението, в качеството на образование и реализация, в социалната подкрепа и здравното състояние на децата. ИСС демонстрира и нуждата от реализацията на идеи като:

  • Изработка на ПОВЕЧЕ становища, стратегии, анализи и препоръки по демографското развитие на страната
  • ПОВЕЧЕ ангажираност на държавата в "личностното развитие на всеки човек, така и съхранението на народността и идентичността на нацията ни"
  • ПОВЕЧЕ конкретни предложения за решаването на проблемите на семейството, отговорното родителство и закрилата на детето, както и мерки за преодоляване на негативните процеси през следващите години.
  • Правителството да приема ГОДИШЕН доклад за състоянието на семейството, отговорното родителство и равните възможности на половете
  • изграждане на ПОВЕЧЕ системи от стимули за икономическо развитие и поминък в застрашените от демографски срив райони
  • провеждане на ПОВЕЧЕ фирмени политики , насочени към подкрепа на кариерата на родителите на работното място

Предложенията наброяват няколко десетки, едно от друго все по-гръмки. Нееднократно сме се противопоставяли срещу помпозни стратегии на организации на бюджетна издръжка, които дефинират проблеми и спускат като естествено решение по-голямата ангажираност на държавата. Дали годишен бюджет от 1.2 млн. лева на ИСС оправдава нуждата от "постоянна институционална форма на граждански диалог", както е записано в съответния закон, при положение, че тази организация препокрива функциите на изпълнителната власт и неправителствения сектор?

ИСС посочва, че основните принципи за провеждането на съвременната политика на страната за децата и семейството трябва да са създаване на благоприятни условия за нормално възпроизводство на населението, осигуряване на стимули за създаване на устойчиви семейства, всестранна защита и стимулиране на майчинството, съвременни законодателни рамки за осигуряване на равни шансове за всички деца. В дискусията участва и президентът Първанов, който коментира, че се полагат много грижи и е налице нова, различна политика по отношение на децата. Емилия Масларова представи България като единствената страна с толкова големи грижи към младите семейства, които създават деца.

Твърдим, че всякакви призиви за ангажиране на държавата с демографията са по-скоро емоционални. Опроверженията ни към изявленията на изпълнителната власт и т.нар. гражданско общество са няколко:

  • Застаряването на населението не е признак на демографски проблем, а на степен на икономическо развитие. Повишаването на средната продължителност на живота от 51.8 през периода 1935-39 до 72.4 през 2002-2004 се дължи на по-добро здравеопазване, качество на произвежданата храна, подобрени условия за труд и пр.
  • Раждаемостта в България се повишава в последните години, което говори за взаимовръзка между ниво на доходи и стимулите за създаване на семейство. Семействата трябва да бъдат оставени да изберат кога, как и защо да имат деца, докато правителството може да се опита да улесни изпълнението на техния избор, като осигури прозрачно и ефективно правоприлагане на законовата система, отдръпване от неефективна намеса в икономиката и се бори за по-голяма индивидуална свобода. Позитивното развитие на този вид гражданско общество ще насърчи раждаемостта, продължителността на живота ще нарасне заради предвидимостта му, а нарастването на икономическата свобода ще увеличи благосъстоянието на хората и съответно тяхната възможност да поддържат по-желано съществуване. Такива тенденции вероятно наблюдаваме в последните 10 години на икономически подем.

Демографски показатели

Години 

Раждаемост(на 1000 души)

Естествен прираст(на 1000 души)

Тотален коефициент на плодовитост

1990

12.1

-0.4

1.81

1995

8.6

-5

1.23

2001

8.6

-5.6

1.24

2005

9.2

-5.4

1.31

2006

9.6

-5.1

1.38

2007

9.8

-5

1.42

Източник: НСИ

 

  • Преди 40 години ученият Пол Демени предлага следната формулировка върху динамиката на демографията на населението: "В традиционните общества раждаемостта и смъртността са високи. В модерните общества раждаемостта и смъртността са ниски. Помежду им е демографският преход". Неясно дали по икономически, социални или политически причини, тези два демографски показателя са неразривно правопропорционално свързани в дългосрочен план, тоест историческият контекст на демографската политика показва несъвместимост между желаните в развития свят нива на двата фактора.

Връзка между институционални критерии и коефициент на раждаемост

Институционален критерий

Коефициент на раждаемост

Икономическа свобода

ниска

4.27

средна

3.27

висока

1.82

Спазване на законите

ниска

4.16

средна

3.53

висока

1.55

Източник: Seth W. Norton, Population Growth, Economic Freedom, and the Rule of Law

  • Застаряващото население добавя допълнителен натиск върху пенсионната и здравната система в страни, където пазарните принципи не са приложени и се използва разходопокривния принцип. Такъв натиск обаче може да се окаже от решаващо значение за една евентуална реформа към децентрализиране и дерегулиране на социалните системи.
  • Пазарът предоставя информация и възможности на предприемачите да комбинират своите усилия в изграждането на все по-добри продукти - условия, от които държавата не успява да се възползва толкова добре или бързо. Тоест една демографска политика би била успешна, ако тя се изразява в това държавните институции да позволяват по-бързо развитие на частния сектор, с което демографските стимули паралелно и от само себе си се подобряват.

Предлагаме държавата да проведе съответните законодателни промени, с които да осигури защита ЕДИНСТВЕНО на децата и хората в неравнопоставено положение, но и като проведе и оценка на въздействието на съответните регулации и програми. Кухи фрази като "сериозен проблем", "демографски взрив", "големи грижи към младите семейства" от страна държавата и организации на бюджетна издръжка са излишни в контекста на застаряващо в европейски мащаб население. Иронията в случая е, че държавният апарат си намира проблем, екстраполира го в обществото, иска да създаде стимули според собственото си усмотрение, но отнема други (като например повишава данъчното бреме) и се завърта в омагьосан кръг. Нещо като пускане на котки-парашутисти.