Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Гражданите и медиите уплашиха държавата

Автор: Явор Алексиев / 10.01.2014
Оцени тази статия:

През последните две седмици се изписа много за залегналото в проекта за нов Наказателен кодекс криминализиране на фотографирането на лица без тяхно съгласие. Съдържанието на текста на чл. 146 от новия Наказателен кодекс разбуни духовете на юристи, журналисти, неправителствени организации и граждани. Макар да изглежда малко вероятно този текст да остане в крайния вариант на НК, неговото лансиране трябва да бъде сигнална лампа за гражданското общество в страната. Важно е също да си зададем въпроса – какво всъщност уплаши политиците от камерите, за чието внимание те традиционно се борят.

Това, което управляващата класа в България се опитва да направи, е да прекъсне една застрашаваща устоите й тенденция – превръщането на обикновения гражданин в създател на информация. Няма и как да е иначе на фона на продължаващите повече от 200 дни прояви на гражданска нетърпимост към политическото статукво в страната.

Съвременните информационни технологии предоставят на потребителите по-голям шанс както да се превърнат в „автори на информация”, така и да вземат отношение по даден казус тогава, когато имат желание да го направят. Както нееднократно се убедихме през последните месеци, една снимка или видеоклип, дело на гражданин, често струва повече от тържествените клетви и уверения на политиците. 

Самите медии осъзнават това и се опитват да го използват, за да ангажират допълнително интереса на своята аудитория, въвличайки я в информационния процес. Журналистиката вече далеч не е запазено поле за изява на „професионалните журналисти”. Практиката показва, че медиите стават все по-интерактивни. Все по-често зрителите, слушателите и читателите получават възможност за изява – чрез собствени снимкови, видео, аудио и текстови материали. Медиите на 21-ви век са не средства за разпространяване на информация, а трибуни за обмен на информация. Медиите и гражданите постепенно стават едно цяло, чийто естествен враг е недостойната власт.

Българската политическа класа като цяло е анахронична и мързелива. Тя не е научена да работи под обществен натиск. Не е свикнала хората да й обръщат толкова внимание, на каквото се „радва“ през последната година. В същото време е напълно нормално лица, които размахват депутатски карти по летищата и имат повече права и привилегии от обикновените граждани, да са обект на граждански контрол и да носят отговорност за своите действия. Неслучайно наричаме тези хора „публични личности“. Щом някой гражданин е тръгнал да ги снима, обикновено има за какво и рядко е за личния архив.

Текстът на чл. 146 от новия Наказателен кодекс показва ясно едно – гражданите плашат държавата. Седем милиона чифта очи идват на властта в повече. Констатацията сама по себе си е радваща.