Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Гора под прицел

Автор: Николай Вълканов / 17.02.2012
Оцени тази статия:

От цялата сага, свързана с промените в Закона за горите, касаещи дърводобива, стана ясно едно – държавата, в лицето на земеделския министър Мирослав Найденов, силно желае да се върне в бизнеса. Зле прикрито под благовидния предлог за справяне с кризата с дървата за огрев, вкарването на държавните предприятия в добива на дървесина ще даде възможност за повече злоупотреби в горските стопанства (предвид по-големият интерес) и пряка намеса на пазара на дървесината.

Законът за горите, приет миналата година, ясно разграничава функциите по управление на горските територии от една страна и дърводобива от друга. За първото се грижат държавни предприятия, които обявяват обществени поръчки и търгове за добив на дървесина, а добивът и търговията се извършват от частни компании. С новите промени в закона, които предстои да бъдат гледани на второ четене в Народно събрание, се предвижда държавните горски предприятия да добиват до 30% от дървесината в съответния район след одобрение на принципала (разбирай Министъра на земеделието). Какво всъщност означава това?

При положение, че днес сечта се контролира от държавните предприятия, тук има очевиден конфликт на интереси. Ако поправките се одобрят, то тези предприятия ще трябва да контролират и собствената си сеч утре. Това е очевиднапредпоставка за злоупотреби – добив на дървесина „на тъмно“ и разрастване на черния пазар под чадъра на държавата. Нещата стават още по-съмнителни, като се има предвид, че друга предлагана промяна в закона е премахването на контрола върху износа на дървесина. Той и сега не блести с особена ефективност, но пълното му премахване означава, че държавата не може или не желае да се справи с незаконния износ.

Що се касае до цената на суровината, създават се условия държавата да влияе върху нея чрез количествата, които произвежда. Едва ли обаче горските стопанства могат да добиват дървесина по-евтино от частните компании, доколкото първите традиционно са по-малко ефективни и не разполагат с адекватната техника и персонал. А това очертава два възможни пътя с един и същ краен изход. Държавните предприятия могат да продават на загуба, ако министърът на земеделието реши да си прави ПР като осигурява евтини дърва за огрев. Това би довело до загуби за държавата и за частния бизнес (натиск на пазарните цени надолу), фалити на частни дърводобивни компании и в крайна сметка дефицит и оскъпяване на дървесината. Дефицитът при добива  и евентуалното поскъпване на дървесината могат да се избегнат, ако държавата заема все по-голям дял от пазара, което обаче ще доведе след себе си и по-големи загуби за данъкоплатците. Другият вариант е държавните предприятия да продават на печалба, което ще оскъпи една част от предлаганата на пазара дървесина и в крайна сметка средната цена пак ще се вдигне.

При всички случаи излиза, че навлизането на държавата в дърводобива ще доведе до повече вреди, отколкото ползи и това недомислено предложение трябва да бъде отхвърлено.