Статии ISSN 1313 - 0544

Голяма била конкуренцията!?

Автор: Светла Костадинова / 14.03.2008
Оцени тази статия:

В последните седмици отново се появиха искания от два сектора за лицензиране и ограничаване на конкуренцията.

(Не)елегантно извозване

Идеите за регулиране на услугите и броя на такситата не са от скоро. До момента обаче те не бяха коментирани по същество от официалните органи, а бяха по-скоро предложения от различни таксиметрови компании или представителни организации. Наскоро зам.- кметът по транспорта в София сподели, че „Ако има легитимна браншова организация, то тя ще работи съвместно с общините, като целта ще е да се въведе и у нас европейската практика на 1 000 жители да има по три таксита. А не както сега, техният брой да се регулира по естествен път ..... Така броят на колите, които извършват услугата превоз на пътници ще намалее и респективно тарифите ще бъдат увеличени."

По този начин, таксиметровата индустрия все по-успешно „примамва" общинската власт в София да легитимира създаването на картел като по учебник - да накараш официалната власт да предостави предимство на една група от субекти за да се отнеме предимството на съществуващи или потенциални конкуренти. Повечето от подробностите на идеята са стресиращи:

1) Въвеждане на минимални и максимални цени на таксиметровите услуги - хрумването, че някой ще определи подобни „коридори" и така ще ограничи конкуренцията е неприемливо. Това означава, че този таксиджия, който е склонен да вози на по-ниска тарифа няма да може да го прави легално, от което губим всички клиенти, а този, който иска да вдигне цената, защото колата му е нова, предлага екстри, облечен е добре, не пуши или просто така иска също ще е възпрепятстван. Разбира се, има и такива, които и в момента се възползват от незнанието или невниманието на клиентите и ги примамват чрез различни хватки, но в крайна сметка всеки клиент трябва да внимава. И може да слезе...

2) Ограничаване на броя на превозвачите в София - едва ли има някой, който да може да оправдае точно определен брой таксита в София. Кметът постоянно се оплаква, че всеки ден прихождат десетки хиляди хора в града, т.е. има текучество, което не може да се установи. Вероятността някой да „познае" оптималния брой таксита във всеки един момент, ден или седмица е нулев. Представете си ситуация, в която лицензите се издават един път в годината, месеца или процедурата е тежка, бюрократична или много скъпа - дори и общината да има знаци, че търсенето е огромно няма как да реагира веднага. Според информация в пресата, представители на Националната федерация на таксиметровите водачи в България са поискали да им се предоставят точно такива правомощия - „една легитимна браншова организация да определя кой има право да извърша услугата превоз на пътници".

3) Въвеждане на допълнителни изисквания за качество и ценообразуване - преди скорошното покачване на цените се въртяха в общественото пространство различни "ценови екстри", като допълнително таксуване на багаж и др. Някои от идеите звучат налудничаво дори и с аргумента, че „така е във Франция" например. Все пак, ако пазарът е свободен нека всеки преценява при какви условия да вози.

Един от поводите да се обсъждат тези идеи е наличието на „нерегламентирани" таксита - такива, които нямат регистрация в транспортното министерство и разрешително, дадено от общината. Това обаче не може да е повод за толкова откровено негативни мерки. Според информация от изпълнителна агенция "Автомобилни администрация", която проверява изправността на такситата от началото на годината са направени  8 000 провери, при 200 от които са установени нарушения. Тоест заради по-малко от 3% засечени лоши практики ще се прибегне до драконовски мерки, които ще създадат монопол, ще има по-малко избор, по-високи цени и по-некачествени услуги.

Какви ще са вероятните последици?

  • - Ограниченият брой нормално ще доведе до корупция за получаването на разрешително от браншовата организация за извършване на услугата. Логично е в управата на браншовата организация да присъстват големите превозвачи, което означава силни стимули за ограничаване на конкуренцията;
  • - Ограниченият брой и липсата на конкуренция ще доведе до падане на качеството на услугата - защо да подобряваш качеството като не си заплашен от конкуренти;
  • - Ограниченият брой ще е причина за по-малък избор от страна на клиентите, което ще доведе до недостиг - той и сега се усеща при дъжд, в понеделник сутрин или когато става въпрос за малки разстояния;
  • - Ограничената конкуренция ще позволи по-силна избираемост, т.е. за определени райони въобще услугата може да не е достъпна (по отдалечени, с по-висока степен на престъпност и т.н.);
  • - Ограничената конкуренция ще намали силно стимулите да се предлагат услуги за хора с увреждания, което тепърва се развива като услуга.

(Не)качествени брокери

Нарастването на цените на недвижимите имоти доведе до големи печалби в този бизнес и тъй като голяма част от сделките се осъществява чрез посредник много хора се преориентираха към тази дейност. В общия случай, в началото беше необходимо да имаш телефон и да имаш информация. С годините, изискванията на клиентите нарастваха, банките се включиха с финансиране на сделките, навлезе Интернет и вече са необходими много повече допълнителни услуги от един брокер за да намери клиенти и да си създаде име. Нарасналите цени и високите комисионни са привлекателни за много хора с различно образование, възраст и опит.

И така, както всичко е привидно наред от известно време се обсъжда идеята да се въведат лицензи за агенциите за недвижими имоти и брокери, което е „необходимо след като България е член на ЕС". Като основна причина се посочва, че некоректните оферти и брокери са голям проблем за бранша и трябва да се въведе регулация, която да ограничава лошите практики.

Интересното е, че секторът си има доброволна организация (Национално Сдружение Недвижими Имоти), която поддържа регистър на членовете си и те са приели да спазват Етичен професионален кодекс. С други думи, налице са всички предпоставки тази доброволна организация с авторитета си да гарантира, че членовете й не са мними брокери или недобросъвестни фирми-фантоми. Според доклад на Европейския съвет на брокерите на недвижими имоти в Чехия, Гърция, Финландия, Полша, Литва, Латвия и др. достъпът до професията „брокер на недвижими имоти" не е ограничен по закон. В общо 11 страни професията не е защитена със специален закон, а се регулира на общо основание.

Намеренията са да се въведе лиценз, който да се предоставя срещу завършен курс. Той от своя страна струва пари и дефакто ще играе ролята на „минимален капитал" за професията брокер. Този курс обаче едва ли ще успее да намали значително лошите практики, защото те се извършват най-често не от незнание, а точно обратното - доброто познаване на ситуацията позволява да се прилагат неконкурентни или недобросъвестни действия. Трябва да е ясно, че брокерът може и да предлага разнообразни допълнителни услуги по сделката, но основното е да намери клиент или имот. Нотариусът е този, при който се сключва сделката. Той е този, който след представяне на необходимите документи гарантира, че продавачът е собственик, а купувача плаща спазарената цена. Да не говорим, че големите агенции на имоти не са директно заплашени от индивидуалните брокери - те има далеч по-голяма експертиза, работят с банки и застрахователи, изготвят анализи на пазара, имат регионални клонове и т.н. Затова цялата идея няма смисъл.

Най-важният извод, който важи не само за двата казуса, но и за много други професии в България е, че винаги трябва да се подхожда към регулациите само ако са оправдани, а не защото „така трябва". Ако все пак в обществото има консенсус, че са необходими допълнителни регулации - нека има сметки - колко ще се вдигнат цените, колко ще се ограничи предлагането и изборът и т.н. И ако всички са съгласни - нека се прави. Без подобни изчисления обаче не трябва да се въвеждат ограничения.