Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Големите реформи остават заложник на политическата каша

Автор: Петър Ганев / 08.07.2022
Оцени тази статия:

Страната вече навлезе в нов период на политическа нестабилност. Преди три седмици написахме, че съдейки по историята от последните 20 години, това неизбежно ще ограничи растежа и ще окаже натиск върху държавните финанси. В спешен порядък се прие и актуализацията на бюджета, която в известна степен следва първоначалното предложение на правителството – по отношение на пенсиите например, но все пак допусна и нови мерки и разходи, които ще тежат на бюджета. Докато в предходната актуализация на бюджета през лятото на 2021 г. депутатите забъркаха каша с пенсиите – приемайки взаимоизключващи се (смислово, не финансово) промени, които после успяха донякъде да изчистят, тази актуализация ще се запомни със случайното приемане на нулева ставка на ДДС за брашното. Липсата на ясно мнозинство и приемането на текстове в спешен порядък винаги води до подобни анекдоти, които обаче имат реално отражение в икономиката.

Текущият политически хаос роди и проект на програма за управление до края на 2022 г. По всички личи, че тази програма няма да се изпълнява – поради невъзможността да се намери мнозинство, което да подкрепи ново правителство в рамките на този парламент, но все пак тя е изготвена от екипа на сегашния кабинет и трите партии, които все още го подкрепят. В този смисъл документът би следвало да е индикативен за техните виждания за непосредствените предизвикателства пред управлението. В документа ясно се вижда и връзката между евентуална правителствена програма и получаването на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Всъщност това е и една от идеите на плана – парите да се обвържат с конкретни реформи, които в противен случай може да не са много по вкуса на политиците и да бъдат „жертвани“ при всяка смяна на правителство.

По традиция в подобни скоростни планове има огромни липси. Прави впечатление например почти пълното отсъствие на идеи в социалната сфера, която иначе беше водеща в дебата за актуализация на бюджета. В направлението труд и социална политика има едва пет мерки, от които две в пенсионната сфера (вдовишките добавки и добавките от Учителския пенсионен фонд), една енергийна (блок тарифи за електроенергия, вода и парно) и една трудова (касаеща механизъм за минималната заплата). Единствената социална е по отношение промяна на модела на ТЕЛК-овете. В социалната сфера най-малкото трябваше да се включат вече започнали и дори напреднали реформи, които предстои да минат през парламента. Такава е промяна на Закона за социалното подпомагане, която предвижда отпадането на гарантирания минимален доход (ГМД) и заменянето му с линията на бедност за съответната година като база за определяне на социалните помощи. Тя мина обществено обсъждане и вече е внесена от правителството в Народното събрание. Именно първото четене на този законопроект в социалната комисия беше провалено преди две седмици заради липсата на кворум – това се случи в деня на гласуване на вота на недоверие към правителството.

В момента този законопроект, който по същество променя модела на месечните социални трансфери към най-бедните, стои и чака социалната комисия да се заеме с него. Нещо повече, тази промяна също е част от ангажиментите покрай НПВУ – провокирана от ниският обхват на месечните социални помощи и от липсата на връзка между ГМД и линия на бедност. Странно е, че никой не се е сетил да напише тази политика в ангажиментите за следващите шест месеца, още повече, че след гласуването на законопроекта тепърва има да се разпише и подзаконовата нормативна рамка, дефинираща коефициентите, които ще се налагат спрямо линията на бедността за отделните типове домакинства.

Друг подобен пример, извън социалната сфера, е отсъствието не просто на заявени намерения, но дори споменаване на думата индустриални паркове в този проект за следващите шест месеца. Отново сфера, която е подплатена с нов закон – Законът за индустриалните паркове от 2021 г., както и отделна програма в НПВУ – Програма за подкрепа за развитие на индустриални зони и паркове. Периодично от Министерство на икономиката дават информация, че се работи по темата, в т.ч. ще бъдат определени индустриални паркове със стратегическо значение, но към момента без реален резултат. Липсата на тази тема в един евентуален план за следващите шест месеца е също повече от странна, в т.ч. на фона на дискусията за привлечените чужди инвестиции и прогнозите за нисък растеж в средносрочен план.

Тези два примера са от различни области, но в голяма степен показателни. Отсъствието на дългосрочен хоризонт в политически план води до ограничаване на действието до множество дребни и относително прости и ясни мерки. Някои са смислени и полезни – да вземем примера с вдигането на прага за регистрация по ДДС – но в общия случай отлагат по-големи промени. Затова и не можем да очакваме сериозни резултати от постоянна въртележка на служебни кабинети – просто техният хоризонт е твърде кратък, при това без действащ парламент, който да приема необходимите промени в закони. В този смисъл политиката ще продължи да тежи на икономическото развитие, поне докато не се намери устойчива управленска формула, която да гарантира приемане и реализиране на реформи и мерки с устойчиво дългосрочно действие.