Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Големите промени във фискалната политика: Данъци срещу харчене

Автор: Мартин Владимиров* (по Алберто Алесина и Силвия Адааня) / 11.06.2010
Оцени тази статия:

Финансовата криза от 2008 г. и последвалата световна рецесия повдигна отново спора за това кой е най-правилният метод за справянето с икономическата криза. Едни са на мнение, че най-добрият начин икономиката да започне да расте е да се намалят данъците. Други възразяват, като посочват теориите на Кейнс, който проповядва  наливането на пари от държавата в бизнеса и социалната сфера с цел стимулиране растежа чрез така наречения фискален мултипликатор.

В тази връзка, изследването “Големите промени във фискалната политика: Данъци срещу харчене” на Алберто Алесина и Силвия Ардааня от Харвардския университет се опитва да докаже, че фискалният стимул, базиран на данъчни облекчения, а не на фискални инжекции, е по-вероятно да доведе до експанзия на икономиката. За да докажат теорията си, икономистите използват прости регресии, при които сравняват ефекта върху икономиката на различната фискална композиция. Изследванията им включват страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Алесина и Ардааня се концентрират върху фискални стимули с размер поне 1,5% от БВП.

Резултатите от проучването показват, че при драстично увеличение на държавните разходи, общите разходи в икономиката (БВП) нарастват с около 1%, докато приходите в държавата намаляват с 2,5 % от БВП. В обратния сценарий, при който има съкращение на данъците, БВП отбелязва ръст от 3%, докато държавните приходи се задържат почти на същото ниво като част от БВП. Тази корелация кара икономистите да заключат, че фискалните стимули, базирани на увеличение на държавните разходи като част от БВП, не работи толкова ефективно за растежа на икономиката както данъчните съкращения, насочени към увеличение на потреблението и инвестициите.

Причините за сериозните различия в резултатите при двата метода се коренят в промените в композицията на държавния бюджет. Докато държавните инвестиции се повишават и в двата случая при подобни съотношения към БВП, всички останали разходи (без лихви), и по-специално трансферите, се увеличават много повече при епизоди на данъчни намаления. Освен това при големи съкращения на ДОД се наблюдава значително намаляване на коефициента на дълга към БВП. Обратният ефект се предизвиква от фискална политика на леко увеличение на данъците.

Експанзионистичната политика е най-успешна, според авторите, когато е на базата на данъчни съкращения. Забелязва се, че основните разходи в бюджета намаляват с 2% от БВП, докато приходите се увеличават с около 0,34%. От друга страна, при нарастване на данъчната тежест, разходите намаляват само с 0,7 на сто, а приходите - с 1,2% от БВП. Може би най-очевидната разлика между двата метода се забелязва при ролята на трансферите в бюджета. При леко повишаване на данъците, дори придружено с намаляване на разходите, обикновено трансферите като социални осигуровки и пенсии се увеличават средно с около половин процентен пункт. В епизод на намаление на данъците, същото перо от бюджета намалява с подобни темпове. Затова ако се сравнят двата метода, се отбелязва разлика от около 1 процент от БВП в големината на трансферите.

Алесина и Ардааня обобщават, че при използване на фискален стимул, намалението на данъците дава по-силен тласък на икономиката, отколкото вливането на държавни средства. От друга страна, когато говорим за фискални изменения в данъчното облагане или бюджета, авторите показват, че намалението на разходите е по-ефективно от увеличението на данъците за стабилизирането на нивото на дълга и предпазването от рецесия.

 

* Стажант в ИПИ.