Годината на плоския данък
Първата година от въвеждането на плоския данък отмина и можем спокойно да твърдим, че плоското облагане беше успех. Казвам успех, защото хората го харесаха (тъй като е справедлив) и разбраха (тъй като е най-простата форма на облагане), а в същото време правителството съумя да събере повече приходи от минали години.
Плоският данък накара честните данъкоплатци да си отдъхнат. От една страна, те бяха тези, които всеки месец внасяха около 1/4 от дохода си под формата на подоходен данък, а от друга страна усещаха, че голяма част от хората около тях – приятели, колеги или дори непознати, не правят същото. Как бих доказал това свое твърдение? Истината е, че и аз бях един от тези хора, които се чувстваха „прецакани", тъй като имах усещането, че повечето хора в България по една или друга причина не отделят по 24% от дохода си, така както правех аз.
Това мое усещане се потвърди в края на 2007 г., когато предстоеше да се въвежда плоския данък и когато по време на породилите се дискусии, хората и съответните организации започнаха да изказват позициите си. Въпреки, че предложението беше подкрепено от почти всички, това което направи впечатление е огромният брой хора, които заявиха, че като отделят 10% от дохода си, на практика ще плащат повече данък от преди. Оказа се, че всъщност си имаме едни три ставки (20%, 22% и 24%), който се използват като официални, както от правителството, така и от международните организации, но те са в сила за около половината от нас. Именно тази несправедливост беше премахната в началото на 2007 г.
Ниския плосък данък означаваше напрактика и намаляване на пределното данъчно-осигурително бреме – хората от средната класа в България през 2007 година плащаха почти 45% като данъци и осигуровки за всеки лев увеличение на дохода им, през 2008 г. този процент е намалял до 35%. Въпреки че бремето остава високо, намалението си е значително. От всяко увеличение на дохода по-голяма част остава за съответния работник или служител. Съответно, стимулите за повече труд и повишаване на квалификацията се увеличават.
След като хората са доволни, остава и правителството да е доволно. Въпреки рязкото намаляване на ставките до единна такава, през 2008 г. бяха събрани повече приходи от подоходни данъци, отколкото през 2007 г. От официалните данни става ясно, че през отминалата година (2008) са отчетени с 142 млн. лв. повече приходи, отколкото през 2007 г. Възможността от подобно развитие на нещата беше дълго отричана от българското правителство, но в крайна сметка аргументите и рационалното надделяха.
Предимствата и ползите от въвеждането и функционирането на плоския данък трябва да бъдат показвани и за в бъдеще. Не случаен е страхът на Алан Грийнспан, че повечето либерални промени са не толкова благодарение на фундаментални фактори, колкото на прагматизъм у управляващите („Епоха на турбулентност"). Подобни опасения се покрадват и около плоския данък в България. Дали правителството го е въвело, защото вярва в по-малкото намеса и по-справедливото облагане, или просто защото допада на хората и носи повече приходи в бюджета? Именно този въпрос ни кара да не изоставяме темата за плоския данък.
