Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

G-7 в ролята на Голям Торбалан

Автор: Красен Станчев / 11.06.2021
Оцени тази статия:

(Какъв е смисълът от не-съвсем-икономиката на въвеждането на минимален планетарен данък)

"Никое правителство не би трябвало да съществува с цел да контролира благосъстоянието на народа или дори да допуска такъв принцип в своята политика."

Едмънд Бърк

 

В българската реч „торбалан“ е бедняк, парцалан, ходи с голяма торба и събира в нея непослушните деца. В други езици „торбалан“-етемологията идва от „човек с торба за пари“ (на английски – money-bag). През XVI век това e сцециален куфар за превоз на пари (обикновено в бронирани коли), но по-късно става нарицетелно най-вече в два преносни смисъла – на „богат човек“ и на „събирач на данъци и вземания“. В славянската традиция е известен Иван I-ви Калита, наричан още „Торбалан“. Той е основател на Московското княжество, защото с одобрението на наследниците на Чингиз Хан започва от тяхно име да събира данъци от околията и съседни княжества (през 1325 и 1332 г.), да откупува заробени от хановете хора и да присъединява към своето княжество градове и територии, на които пред това е дал заеми, които те не могат да върнат.[1]

Новите идеи за световна данъчна унификация, дошли през уекенда от G-7, приличат на Торбалан и в трите смисъла – на събирач на непослушни „деца“, богат човек и данъчен пъдар.

Но не се заблуждавайте, това не е предложение за плосък корпоративен данък, а за минимален данък. И идеята е всичко друго, но не и нова. Новостта е, че идва от G-7. През последните години прогресивното данъчно облагане се управлява от управляващия директор на МВФ, г-жа Кристалина Георгиева, която присъстваше на срещата.

Същината на замисъла на финасовите министри от групата е да се въведе глобален минимален корпоративен данък от поне 15%. „Поне“, казват акредитирани на срещата наблюдатели, е добавка на европейските финансови министри, цитирани са тези на Великобритания и Германия.

„Оформяне на сигурно и благодатно бъдеще за всички” и „изравняване на правилата на играта за всички“ – това са двата основни аргумента в подкрепа планираното нововъдение. Освен това има позоваване към нуждата от предоляване на последиците от COVID-19 и „изграждането на силно, устойчиво, балансирано и приобщаващо глобално икономическо възстановяване“, както и към „трансформиращи усилия (каквото и да означава това – К.С.) за справяне с измененията на климата и загубата на биологично разнообразие“. Идеята на G-7 на 4 и 5 юни е подкрепена ръководителите на МВФ, групата на Световната банка и ОИСР. Тя имаше подготвителен характер за срещата на държавните глави и правителствата на страните членки, които в крайна спетка и очаквано подкрепиха идеята.

Плюс това изглежда, че финансовите министри от G-7, управителите на централните банки и ръководителите на МВФ никога не са чували за толкова добре анализирания феномен „проклятие на помощите“ и обещават да продължат да подкрепят страните с ниски доходи и уязвимите.

Нито благоденствие, нито изравняване на правилата на изграта

Изглежда очевидно, че за онези страни и територии, където корпоративните подоходни данъци са по-ниски от „поне 15%“, увеличението на данъците не би довело до повече инвестиции и просперитет. Основанията за това предчувствие са няколко.

Първо корпоративните данъци са облагане на инвестиции, потребление и заплати. За това писах през 2016 година, а през 2018 г. ЕКИП излезе с цялостна концепция за тяхното премахване. Подобно становище поддържат и много световно известни икономисти, но те не са популярни в средите на G-7 и техните гости. Че един от начините да се реши този проблема с корпоративното облагане е то да се отмени изцяло, е предложение на автора на един от най-популярните учебници по икономика, Грегъри Манкиу от Харвардския университет, което той публикува през 2014 г. в отговор на идеите на президента за данъка на Обама. (За онези, които не знаят, проф. Манкиу е автор на може би най-популярния през последните 20 години учебник по икономика.)

Дори абстахирайки се от тази особеност на корпоративното облагане и предполагайки безпогрешна работа на правителствата, МВФ, Световната банка, ОИСР, банките за развитие и управителните органи на Еврогрупата, със сравнително пренебрежима част от общите дъначни приходи – каквито са приходите от корпоративен данък, не е възможно да се финансира изпълнението на необозрими по размер задачи като икономическо възстановяване и/или „трансформиращото справяне с климата“ и предизвикателствата за флората и фауната на планетата. Това се доказва от следната таблица.

 

Страна

Приходи от корпоративно облагане за периода 1990-2017 (% от БВП)

Канада

2.5-3.7

Франция

2.2-2.3

Германия

1.7-2.0

Италия

3.7-2.1

Япония

6.3-3.7

Великобритания

3.3-2.8

САЩ

2.0-1.7

ОИСР (средно)

2.5-3.0

България

3.1  (1995) - 2.2

Източник: ОИСР

 

За последните тридесеттина години приходите от корпоративен данък се увеличават значително (ако приемем за критерий 1% от БВП) само в Канада, но и там са под 4% от БВП. Може да се смята, че това положение не зависи съществено нито от процесите на рецесия (макар тогава те да спадат средно с около 1/3), нито от реформите в данъчното облагане, които тези и други страни често предприемат.

Динамиката на приходите от този данък в България е като в G-7, ОИСР и другите „нови“ икономики на ЕС. Само в Чехия и Словакия за периода има леко увеличаване на продите до 3.5% от БВП. Когато там данъкът бе намален, опростен и оплоскостен. (Същата е и динамиката на тези приходи в България.)

Пак според статистиката на ОИСР, Куба и много други страни събират от този източник два до три пъти повече приходи в държавните си бюджети (рекордът е 7-8% от БВП в Куба). Но това е поради малкия размер на БВП и голямата роля на държавните предприятия в икономиките им. Впрочем и в България копроративният приход в бюджета е най-голям през 1996 и 1997 г. Причината – намаляването на другите приходи и финансирането на държавните предприятия с печатане на пари.

Динамиката на корпоративните приходи в страните членки на ОИСР е все успоредна не на реформите, а на бизнес циклите. Но има и последици от някои дълбоки политически развития, каквото е случаят с обединението на Германия, както се вижда от следната графика.

 

На трето място следва да се обърне внимание на привидно странното обстоятелството, че големи компании като Facebook и Google (а към тях вероятно ще се присъединят и много други) приветстваха съобщението от срещата на  Това те правят въпреки пропагандираното намерение именно те да бъдат наказани чрез въвждането на глобален минимален данък.

Обяснението е, че използвйки благодатната роля на ниските данъци и офшорните зони, тези компании биха били защитени от конкуренцията на всички конкуренти, които тепърва ще навлизат в техните развойни поприща.

Четвърто, в самите страни от G-7, въпреки номинално високите, разхообразни и прогресивни схеми на облагане на корпоративните доходи, пределната ефективност на облагането е същата като в страни с по-прости и удобни за съобразяване данъчни системи. Всъщност предполагам, че дори е по-ниска. Но ето какво ни казва измерването на ефективната пределна данъчна ставка за 2019 г. от ОИСР.

 

Показател/страна

Съвкупен средно ефективен данъчен праг

Съвкупен ефективен пределен праг на корпоративния данък

Канада

24.6

10.5

Франция

30.3

16.7

Германия

27.5

11.5

Италия

20.7

-56.3*

Япония

27.2

8.2

Великобритания

18.4

13.6

САЩ

24.6

11.2

Източник: ОИСР; *данъкът не е събран по някаква причина.

Глобалното неравенство се запазва, кратък списък доказателства

Онова, което е вярно за споменатите фирми, е вярно и за икономиките в G-7: те до една биха били защитени от конкуренция от нововъзникващи и съперничещи им икономики.

В страните от G-7, въпреки номинално високите, скъпи и прогресивни схеми за корпоративно и изобщо подоходно облагане, пределната ефективност на данъчното облагане е същата като в страните с по-опростени и удобни данъчни системи. Това добре се демонстрира от статистиката на ОИСР за ефективните пределни данъчни ставки. Дяволът обаче е в следните исторически подробности, които ръководителите на тези страни могат спокойно да проверят. Ето какво се вижда от техния опит.

1.       В повечето от тях корпоративното и изобщо подохното облагане се налага след война или с цел финансиране на война. Частично изключение е предисторията на данъчното облагане само в САЩ и Обединеното кралство.

2.       В тези страни подоходното прогресино данъчно облагане се налата в относително непроменен вид след 1920 г. Тогава тези страни са средно четири пъти по-богати като БВП на човек от населението спрямо страните от Източна Европа например.

3.       Пак през 1920 г. тези страни са били средно повече от десет пъти по-богати по показател БВП на глава от населението спрямо света извън Северна Аемера и Европа.

4.       Днес страните от G-7 са повече от три пъти по-богати от света по този показател, а средните стойности на БВП на човек в ¾ от страните са сравними с онези от преди въвеждане на пододохното и прогресивно облагане в G-7. Но тези измервания не са най-съществените.

5.       Много по-важно обаче е капиталообразуването, възможностите да имаш ресурс, с който да живееш по-доре в бъдеще: по-високите данъци ще намалят темпото на натрупване на такъв ресурс.

6.       Според последния доклад за глобалното богатство на Credit Swiss (където богатството се измерва по пазарни цени на активите, притежавани от правителства, корпорации и пълнолетни лица), през 2019 г. Северна Америка е 27 пъти по-богата от Африка (където темпът на растеж е 14% и най-висок в света за 2019 година), 1.5 пъти по-богат в сравнение с Китай и 7.8 пъти по-добър от Индия. Богатството на Европа е 76.1% от това на Северна Америка.

7.       Пак според този докад, където от 20 години има данни и за България, през 2000 година, след като в България започва преструктурирането и намаляването на, средното богатство на възрастен гражданин на страната е 3 839 щатски долара, през 2019 – 42 685 щатски долара. Това е ръст от 1 111.88% (при регистриран спад през 2009 и 2010 година). Друга страна с такъв ръст на националното богатство в ОИСР или Европа за този период няма.

8.       Бързият ръст на богатството не означава, че България е много „напред с материала“. Същият среден показател за Европа през 2019 година е 154 хиляди щатски долара, Австрия – 275, Словения – 122.5, Гърция – 96.1, Естония – 78.5, Словакия – 66.2 Чехия – 64.7, Хърватия – 62.2, Полша – 57.9, Черна гора – 53.5, Унгария – 44.3 и Румъния – 43.1 хиляди щатски долара.

9.       С изключение на Китай, G-7 са крайните кредитори на останалия свят: тяхното предложение вероятно ще направи другитестрани по-зависими от помощта и кредитите от G-7, Европа и Китай.

10.   Ако правителствана на G-7 следват собственото си предложение за реформа, те биха намалили номиналните ставки на корпоративния данък. Но ако по някаква случайност наложат минимален процент от 15% на всички страни, около 6 милиарда души ще бъдат в по-лошо положение по отношение на перспективите за икономически растеж и просперитет.

Не ми изглежда възможно планетарният минимален корпоративен данък да бъде въведен без подкупване на света и учредяване на глобални торбалани. Европейската комисия засега поддържа идеята на G-7.

 


[1] Подобни заеми без условие преди 2011 година и сега Руската федерация дава на Беларус, а през 2013 г. предложи на президента на Украйна Янукович. Без условия или много „изгодни“ са днес повечето заеми и инвестиции на Суверенния фонд и отделни предприятия на Китай в Африка. Колкото и двояки да изглеждат резултатите, я е, че за разлика от другите (в частност западните) инвестиции в икономиките на континента, тези от Китай „не корелират с индикатори върховенството на закона, докато западните предпочитат да стимулират по-добро обществено управление“. Подобна е и отликата между предлаганата през 2013 г. от ЕС и МВФ покрепа за платежния баланс на Украйна от обещанията на президента Путин към президента Янукович.

 

За първи път статията е публикувана в Икономически живот на 7-ми юни т.г.; тук тя е допълнена и преработена специално за това издание на Прегледа на стопанската политика.