Статии ISSN 1313 - 0544

Фунията на тръбата „Бургас – Александропулос”

Автор: Красен Станчев / 02.04.2007
Оцени тази статия:

Мисля, че няма коментар за това споразумение, който да не започва с нещо като „най-после, преговорите започнаха преди цели тринадесет години".  По-нататък следва повторение на вече известното.  А основният въпрос остава без отговор. И той е: имаше ли по-изгодни за българските фирми и граждани варианти?

За да се отговори на него не е достатъчно вглеждането в самия проект, нужно е известно разбиране на контекста.

Ползите?

За един от печелившите елементи на споразумението се смята обстоятелството, че нещото, което се нарича „българия", ще има „преките ползи между 35 и 40 милиона щатски долара годишно от транзитни такси". 

Много или малко са тези пари?  Колкото и да се вглеждам в сумата, няма как да получа отговор на този въпрос.  Все едно да търсиш разликата между крокодила, с което и се занимаваха повечето публични лица, обяснявайки ползите от сделката.

За да намеря сравнение, погледнах страницата на Института за пазарна икономика в Интернет.  И там се вижда, че от началото на година до днес, т.е. за 79 дни правителството подписало споразумението е изхарчило 4,6 милиарда лева.  Иначе казано, онова, което „ще печели българия пряко" за една година, правителството изразходва за един. 

Ще отиде ли тази сума в правителството и дали то ще намалява данъците с 40-тина милиона щатски долара на година?  Вероятният отговор е „не" - и на двата въпроса.  На това отгоре на собствениците на земята щяло да им се плаща от тези такси.  Но сумата, изглежда, в крайна сметка била по-малка от пазарната цена на земята.

Следващата полза била, че били осигурени доставките на петрол. 

Не е ясно какво се има предвид в това твърдение.  Май не е имало заплаха от спиране на доставките на петрол за „Лукойл-Нефтохим". 

Ако става дума за доставянето на петрол за самата тръба, нещата са повече от ясни: стоката е петролът, тръбата е транспортът; целта е да се продаде стоката.  Следователно, строиш тръбата, за продадеш петрола, а не за да търсиш петрол.  Т.е. не е имало начин да няма „потоци", за които съответният министър се хвали, че „сме осигурили".  (Все пак има такъв абстрактен начин - целият проект да е чист идиотизъм, но той май не е.)

Третата полза била осигуряването на 1 000 работни места и участието на местни фирми.  Ясно е, че има полза за тези фирми.  Ползата от новите работни места е съмнителна.  При структурата на безработицата в България, поне 60% от работещите по тръбата няма да бъдат трайно безработни.  Това ще са квалифицирани работници, които липсват в останалите части на икономиката.  За професиите, които се търсят от малкото на брой фирми, обслужващи тръбата и петролния терминал, много други фирми ще трябва да плащат повече, за да задържат хората.  Ако цените станат забранително високи, тези фирми ще внесат работна сила от чужбина.  Иначе казано, ефектът върху безработицата е съмнителен.

Тези елементарни наблюдения не могат да бъдат направени, когато за ползите от тръбата се разсъждава от гледище на абстрактното „ние".

В официалните обяснения по проекта и бързането за неговото подписване, други ползи за „българите" не се споменават.  С едно изключение.  Преди няколко месеца президентът, договаряйки споразумението с гръцкия и руския си колеги, ни в клин ни в ръкав каза, че то означавало и „национална и регионална сигурност".  Това изявление би могло да се остави без коментар.  Но ако все пак този аргумент е валиден, може да очаква, че колкото по-дълга е тръбата, толкова повече е „сигурността".  Защо тогава е избрана по-късата тръба, президентът не каза.

Къде е Русия?

Имаше ли вариант България да внася петрол от не-руски компании?  В обозримо бъдеще - не, но и руските доставчици очевидно нямат интерес да губят тукашния пазар. 

При цялото старание на своя президент, руските компании едва ли биха променили нещо в разпределението на пазарните дялове, представени в таблица.  До 2030 г. (според министерството на енергетиката на САЩ) Русия няма да повиши своя принос в доставките на петрол съществено над 11,25% от световните доставки.  За Русия средният ръст на периода на пазарния й дял ще е под 1%, на страните от Каспийския регион - той ще е около шест пъти повече, за всички останали износители на петрол - около два пъти повече от ръста на дела на Русия.

Приносът на Русия и Каспийския регион в глобалните доставки на петрол (в %, 2003-2030 г.)

Регион/год.

2003

2004

2005

2010

2015

2020

2025

2030

Ръст,

%04-30

Русия

8,81

9,29

9,61

9,50

9,88

10,66

11,06

11,26

0,7

Каспийски

1,92

2,32

2,36

2,99

4,18

5,46

6,25

7,43

4,6%

ОПЕК

29,50

30,78

32,15

36,67

38,34

40,27

42,82

45,82

1,5%

Не-ОПЕК

50,39

51,68

52,03

54,33

58,56

64,43

68,62

71,98

1,3%

Светът

79,89

82,46

84,18

91,00

96.90

103,70

110,60

117,80

1.4%

Общо Евразия*

5,44

6,31

6,64

6,67

8,02

9,40

10,75

11,60

2,4%

*Нетен износ

Източник: Energy Information Administration. Annual Energy Outlook 2006, Washington DC. Department of Energy, January 2006

Това разположение на силите означава, че за България винаги ще има алтернатива на руските доставки на петрол и че руските компании би трябвало да са крайно неразумни да губят тукашния пазар.

А имаше ли вариант руски компании да строят друг петролопровод?  Алтернативите са две: Бургас - Фльора и Констанца - Омилиали (Триест).  По тези направления строителството на петролопровод първо би било по-скъпо, и второ (и затова), то не би могло да се осъществи при мажоритарен дял в собствеността.

Русия има проблем, даже не един.

Сравнена с Германия през 2003 г. (това са последните данни на Германската агенция енергийна ефективност) първичното потребление на всички енергоносители в Русия е 1,84 пъти по-ниско, а енергийната ефективност е три пъти по-ниска.  При това Русия през 2003 г. е произвела 2,95 по-малко брутен вътрешен продукт на човек от населението отколкото Германия.

Основният на проблем очевидно е у дома.  Цените на енергията в Русия са изкуствено поддържани ниски, за да е послушно населението.  Производителни световни компании не се допускат, защото ще изместят местната върхушка, ще плащат повече на населението и то няма да зависи от единствената партия в държавата.  Само на  руския аналог на НЕК (според цитираните по-горе източници) през 2010 г. ще са необходими около 23 гигавата нови мощности, т.е. около 83 милиарда щатски долара, за да посрещне търсенето.  Тези средства не могат да дойдат изведнъж от промяна във вътрешните цени.

Пространствата за маневриране са ограничени.  Ако изключим вдигането на пушилка по международни форуми, остава надеждата за високи цени на енергоносителите в чужбина.

Защо „българия" помага на „русия"?

И така, след като няма очевидни ползи и имаше възможност да не се бърза

Употребявам названията на страните с малка буква, защото тук не става дума за тях, а за шепа хора.

Цените в чужбина очевидно се развиват по своя си логика.  Но монополното положение на отделни пазари позволява поне на тях да се влияе.  Затова и собствеността е важна.  Освен поддържането на донякъде цени (като високият пазарен дял на Русия е по-скоро при доставките на газ), срещу собствеността, активите може да се търси пряко (през капиталовите пазари) и косвено (чрез банки) финансиране.  В краен случай собствеността може да продаде и препродаде. 

С така подписаното споразумение за „Бургас-Александропулос", правителството на „българия" подпомогна това на „русия" в осъществяването на именно такъв замисъл.  Това твърдение не важи за Гърция.  България ще плаща по-високи цени за газ, отколкото се очакваше преди година и няколко месеца.  И „българия" позволи на „русия" да строи атомна централа на своя територия, от която, първо, няма нужда и, второ, се намира на доста опасно място. 

И това ако не е помощ...  От страна на Русия търсенето на такава помощ е легитимно.  От страна на България даването й е глупаво.  За оправданието на сделката трябваше непрекъснато да се измислят смешни оправдания, като споменаваните „ползи".