Френското “NON” и холандското “NEE” са добри за България

Ако трябва да се формулира с едно изречение онова, което мисля по въпроса за отхвърлянето на проектодоговора за конституция на ЕС на референдума във Франция и – вследствие на това – отлагането на присъединяването на България и Румъния, то мога да уверено да кажа: предполагаемият “мрачен” сценарий е всъщност много добър за България..

“Мрачните” предвиждания

Накъсо става дума за следното.

1. Ако френските избиратели гласуват с “не”, проектодоговорът не може да бъде приет и засилва вероятността той да бъде отхвърлен и от други страни (почти сигурно от Холандия и Обединеното кралство, но възможно – макар не съвсем вероятно – и от някои страни от “нова” Европа). Тогава настъпва объркване най-вече по повод вземането на решения в Съюза. Действащите законодателство и договори естествено остават в сила, но без компендиума на “конституцията”. Страните-членки се нуждаят от време за ориентация. Затова задържат присъединяването на новите страни, с които договорите са подписани (България и Румъния).

2. Ратификацията им се забавя. Ако се стигне до предсрочни избори в Германия и през есента те бъдат спечелени от християн-демократите (вероятността на което е доста голяма), те настояват за отлагане на членството на България и Румъния.

Преки и непреки въздействия на “мрачния сценарий” върху България

В стопански план преките въздействия са през курса на еврото, а непреките – чрез по-нататъшното забавянето на растежа в ЕС и съответното намаляване на външното търсене. Това може да се случи, доколкото се предполага, че френското “не” ще означава изместване на политическите акценти към повече протекционизъм и по.-малко пазарни реформи в рамките на Съюза.

И в двата случая обаче “мрачният сценарий” се смесва с много други фактори. Щатският долар вече поскъпва спрямо еврото, поради добрите изгледи за развитие на икономиката на САЩ и изглежда, че резервът за поевтиняване на еврото е изчерпан. Объркването около “конституцията” може само леко да ускори тази тенденция. Приемането й (от Франция и Холандия) ще я забави и разменният курс най-вероятно ще се запази краткосрочно на сегашните нива. (Такава е консенсусната прогноза на почти всички наблюдатели на валутните пазари.)

Това ще означава: 1. повече (отколкото в периода на по-евтиния долар) разходи на българските фирми за горива, петролни продукти, 2. незначително поскъпване на доларовия компонент във външния дълг, доколкото го има, 3. вероятно незначително влияние върху българския износ да икономики, в които сделките се деноминирани в щатски долари.

Тези ефекти вече са почти изцяло отчетени от правителствени и неправителствени институции в предвижданията за растеж до края на 2005 и през 2006. Но основното забавяне и съществените рискове са по-скоро в политическата област: липса на ясни мнозинства в парламента, разточително харчене на пари на данъкоплатците и стопиране или преобръщане на тенденцията (от 1997 г.) за постепенно намаляване и “оплоскостяване” на данъците в резултат от юнските избори. Дори и при такива развития обаче, ако основите на стопанската и фискална политика не бъдат радикално променени, растежът ще продължи да бъде по-висок отколкото средния в ЕС и значително по-висок от този в “стара” Европа. Вследствие на това България ще продължи да бъде привлекателно място за чуждестранни инвестиции. Поради много причини, тези решения се водят от други мотиви – стабилност на валутата, ниски разходи за труд и общо по-ниско равнище на цените, яснота и простота на правилата по репатриране на печалбата и пр. Възможно е да има известно снижаване на интереса към недвижимите имоти в България и съответно – задържане на цените им, когато и доколкото този интерес се влияе от перспективата на членство в ЕС. Но и тук има по-важни фактори на инвестиционните решения – разлики в цените, надеждност на защитата на собствеността и договорите, очакване за стабилно търсене и все пак оставащата перспектива за членство в Съюза.

Политическите “загуби” са в действителност ползи (включително за икономиката и благосъстоянието)

Колегата Владислав Сланчев още преди две години пресметна, че забавянето на членството не ще има съществено отражение върху търговията и чуждестранните инвестиции. Тези сметки се потвърждават и от опита на другите страни от “нова” Европа. Загубата е преди всичко по линия на субсидиите от Брюксел. Но засега не изобщо сигурно, че имат положително въздействие. Най-честата им употреба е за правителствени проекти, които у нас като правило са от съмнително естество. Липсата на такива субсидии, ще кара правителството (което и да е то) да аргументира начинанията си пред избирателите и данъкоплатците – и това е здравословен процес.

От липсата на субсидии от ЕС ще загуби селското стопанство – отрасълът в “нова” Европа, които бе най-стимулиран от присъединяването към Съюза през 2004 година, защото поизравни своите позиции с тежко защитавания фермерски сектор на старите членки (и спечели пазари, поради по-ниските разходи за труд и доброто качество).

Най-съществената полза от забавяне на членството на България и Румъния ще бъде отлагането на разходите за съобразяване със законодателството и регламентите на ЕС, които тъй или иначе трябва да бъдат направени от фирмите и граждани. Това не ще означава отлагане на промените в косвените данъци и акцизите. Но става дума за известно отпускане на напреженията във фирмите по съобразяване технически и екологични стандарти (договорени от правителството без гратисни периоди).

Политически ползи

Политическите ползи също не са за пренебрегване. При осъществяване на “мрачния сценарий”, “България”, т.е. българските фирми и граждани не носят вина за “проваленото” членство през 2007 г. В същото време дисциплиниращият ефект на евентуалното членство се запазва, както се запазват и всички вече договорени срокове.

И без “конституция” Съюзът ще оживее, например при механизъм на вземане на решения според договора от Ница. Германия и Франция ще продължат да налагат миришещи на нафталин модели на “държавата на благоденствието”, защото имат най голяма тежест и в този механизъм. Обстоятелството, че държавата на благоденствието няма да е разписана черно на бяло е добро за България. Отпада един, макар и фалшив, аргумент, че тези модели трябва да се прилагат и тук. Без “конституция” “нова” Европа ще има повече политическа смелост да надига глас във Съюза в защита на онова, в което тя е по-добра – пазарните реформи.