Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Freakonomy-чески анализ на пазара на гласове*

Автор: Велин Пеев / 29.05.2009
Оцени тази статия:

Предизборната кампания вече набра скорост и отвсякъде ни заливат всевъзможни агитации. Те имат едно общо нещо, независимо от партията, която се рекламира: етикета „Купуването и продаването на гласове е престъпление".

Това ме накара да се замисля защо трябва две страни, гласоподавателите (продавача) и кандидатите (купувача), извършващи доброволна и взаимно изгодна размяна, трябва да бъдат лишени от възможността за тази транзакция. В тази статия ще изложа логическите си съждения на чисто хипотетична основа, без да има претенциите за сериозни законодателни предложения.

Да се върна на въпроса защо покупко-продажбата на гласове трябва да е забранена със закон. Като за начало, да допуснем, че щом една партия има нужда да купува гласове, тя явно не се ползва с доверието на голяма част от обществото. Вероятно законодателите вярват, че търговията на гласове би имала отрицателни външни ефекти върху обществото, които не засягат нито продавача, нито купувача. Това обаче не е вярно, тъй като продавачът (гласоподавателят) също е част от обществото и той също понася отрицателните ефекти от едно лошо бъдещо управление.

След като изясних това, бих искал да се спра на източника на финансиране за купуването на гласове. Най-вероятният сценарий е купувачът на гласове да иска да възстанови разходите по избирането си след като дойде на власт, а вероятно да излезе и на печалба. Начини за това се знаят: корупция, кражби и злоупотреби. В този смисъл, колкото по-големи са разходите по избирането на един кандидат, толкова по-големи трябва да са кражбите. И тази връзка трябва да е ясна на всеки човек готов да продаде гласа си. Един вид, колкото повече ти плащат сега за гласа ти, толкова повече ще те ограбят след време. Изводът е, че е в интерес на всеки един гласоподавател да не продава гласа си.

Все пак, ако законодателите решат да не разчитат гласоподавателите да следват личните си интереси, те могат да въведат регулация в пазара на гласове, а именно като тотално го забранят. Как обаче ще бъде прилагана тази забрана? Невъзможно е тези многобройни малки транзакции да бъдат предотвратени и наказани. Затова и се залага на морала да действа като спирачка, затова и на всяка предизборна реклама има лозунг. Да се разчита на съвестта обаче е хаотична и неефективна мярка, защото всеки индивид има различна интерпретация на това какво е морално.

Случаят стана доста заплетен. Възможните решения станаха доста. Но ето и най-ефективното, което е всъщност и конвенционалното: да се разчита на съдебната система да разследва и наказва случаи на кражби, корупция и злоупотреба с власт.

Тогава ще се избегне партизанската война между власти и хора, продали гласовете си. От друга страна, съдебната система е способна да действа много по-крупно и фокусирано при сериозни злоупотреби на политическата класа. Тогава ако ще да е купувал гласове, един кандидат като не може да си възвърне разходите чрез кражби заради добре работеща съдебна система, обществото не е ощетено по никакъв начин. Не предлагам нищо ново и радикално. Просто спазване на закон, който съществува от много време.

* Терминът freakonomics идва от книгата „Freakonomics: A Rogue Economist Explores the Hidden Side of Everything" на икономистите Стивън Левит и Стивън Дъбнър, където авторите анализират ежедневни случаи с икономически принципи.