Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Фискалните правила в България – като не могат да се спазват, се променят

Автор: Калоян Стайков / 15.01.2016
Оцени тази статия:

Покрай предложенията за изготвяне на механизъм за финансова подкрепа на закъсали общини, включени в законопроекта за изменения и допълнение на Закона за публичните финанси, съвсем между другото се промъкват и промени, които засягат фискалните правила на национално ниво. Същите онези фискални правила, които бяха нарушени още в както през 2014 г. (още с приемането им), така и през 2015 г. Изглежда управляващите са решили, че след като не могат да спазват правила, ще ги променят.

Едно от предложенията е да се премахне досегашното изискване касовият дефицит на консолидирана основа да не надвишава 2% от БВП за съответната година. То се различава от правилото за дефицит на начислена основа да е не по-висок от 3% от БВП, което е залегнало в Маастрихтските критерии. Първото правило е по-информативното в случая на България, тъй като бюджетът се планира и отчита на касова основа, а не на начислена. С други думи, ако управляващите искат да запазят поне същото ниво на прозрачност, то с премахването на това правило, трябва да започнат да публикуват месечни и шестмесечни отчети за изпълнението на бюджета на начислена основа.

Касовото правило за дефицита, в много случаи, е и по-ограничаващо от това, залегнало в Маастрихтските критерии. Едва ли може да се очаква това до доведе до различно поведение от управляващите, тъй като това правило така или иначе не се спазва през последните две години, а по-скоро е желание за комфорт и спестяване на въпроси. Част от причината вероятно се крие и в началото на работата на вече сформираният Фискален съвет.

Друго предложение, вече продиктувано от европейски политики, е за по-гъвкаво правило за структурния дефицит. Правилото гласи следното: „средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за структурния дефицит[1] на сектор „Държавно управление“ на годишна основа не следва да надвишава 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт”, но при условие, че публичният дълг е под 40% от БВП СБЦ може да достигне не повече от 1%. В момента е позволено временно отклонение от това ограничение „при провеждането на значителни структурни реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост” и при условие, че това не надвишава ограничението за 3% бюджетен дефицит на начислена основа.

Новото предложение е подобно отклонение от средносрочната структурна цел да се допуска при „провеждането на значителни структурни реформи или еквивалентни на тях инвестиционни проекти с положителен ефект върху фискалната устойчивост в дългосрочен план”. В някаква степен това наподобява известното „златно правило”, при което поемането на нов държавен дълг, т.е. трупането на дефицит, не може да надвишава публичните инвестиции. В същото време дефиницията на „публични инвестиции” е разтеглива и трябва да бъде ясно дефинирана, отбелязва МВФ в своето „Ръководство за фискална прозрачност” още през 2001 г.

Но това отклонение не е безусловно и има няколко изисквания. Така например е необходимо структурните реформи да са:

  • генерални,
  • да водят до доказуеми дългосрочни положителни ефекти върху бюджета,
  • да бъдат изпълнени докрай.

Нещо повече, за да може една страна да се възползва от гъвкавостта по отношение на структурните реформи, те трябва да са ясно заявени в конвергентната ѝ програма, след което прилагането на гъвкавостта да бъде разрешена от Европейската комисия. Изисквания и ограничения има и за разрешаване на отклонението от средносрочната бюджетна цел при осъществяването на еквивалентни (на структурните реформи) инвестиционни проекти и, разбира се, предварително разрешение.

На фона на опита на управляващите в България с финансирането по оперативните програми, напълно очакван е и още един потенциален проблем – неразбирателство между интерпретациите на правителството и Европейската комисия. Нещо повече – не е изключено управляващите да си затворят очите за всички изисквания и да направят инвестициите, а после да искат разрешение, както стана с държавната помощ за ВЕИ.

Както и да се погледне ситуацията, разхлабването на фискалните ограничения изобщо не е добра идея. Обяснението „така казва ЕС” не е валидно, тъй като от години Великобритания не транспонира европейски директиви, чиито изисквания са по-ниски в сравнение с националното законодателство. В България обаче политиката е устремена в посоката на най-малко съпротивление, което поставя под въпрос и смисъла от тези правила. Още с въвеждането им те бяха нарушени, а при първа възможност, и удобно оправдание, ще бъдат размити и обезсмислени.

 

 


[1] Това е дефицит, който е изгладен от цикличното влияние на икономиката и от еднократни мерки и мерки с временен характер

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info   

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. 

http://www.ngogrants.bg/