Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Фискалните последици от неограничената имиграция от България и Румъния

Автор: Елин Качулски* / 07.02.2014
Оцени тази статия:

Премахването на преходните забрани за български и румънски работници е широко обсъждана тема в ЕС, като се поставя акцент върху големите последици за публичните финанси на държавите, които се явяват желани за имиграция. Наскоро публикуван анализ за ефекта на имигрантите в Швеция показва, че липсата на забрани е допринесла положително за шведските публични финанси. Може да се очаква, че ползите за Великобритания и Ирландия ще бъдат дори по-големи от тези в Швеция.

От 1 януари 2014 г. гражданите на България и Румъния вече имат същите права на свободно движение в рамките на ЕС, както и всички останали граждани на съюза. Миналата година, във връзка с наближаването на крайния срок на премахването на временно наложените ограничения, се проведоха интензивни обществени дебати в редица от по-богатите страни-членки, които се опасяваха, че огромен брой бедни българи и румънци биха имигрирали в техните държави и биха предизвикали доста проблеми  за техните социални системи и съответно публични финанси. Най-разгорещен беше спорът в Обединеното кралство, където голям брой депутати искаха да продължат срока на действие на бариерите за българи и румънци с още 5 години.

Подобен дебат се наблюдаваше и преди най-голямото разширение от 2004, когато 10 нови държави станаха пълноправни страни-членки. Последващо  изследване показа, че в този случай страховете не са били основателни. Хората от тези 10 страни, които мигрираха след 2004 година, се оказаха нетни донори за публичните финанси както във Великобритания (Dustmann, Frattini, and Halls, 2010) , така и в Швеция (Ruist, 2014). Това, разбира се, не значи че такъв ще е случаят и с имигрантите от България и Румъния. Равнищата на доходите в тези 2 страни е ниско, така че техните граждани биха имали по-силно желание за емиграция в ситуации, когато е малко вероятно те да бъдат способни да се издържат в страните, към които желаят да емигрират.-Две от най-богатите страни-членки на ЕС не наложиха бариери за достъп, когато България и Румъния станаха част от съюза през 2007 година. Това бяха Швеция и Финландия. Нетните ползи за шведските публични финанси за 2011 година от румънски и български имигранти, които са се установили в Швеция през 2007-2010 и са останали там и през 2011 (Ruist 2014) възлизат на средно 30 000 крони на човек – около 1/6  от оборота на публичния сектор на глава на населението. Съотношението ползи/разходи за публичния сектор, свързани с тези имигранти, е около 1,3. Детайлна разбивка на данните може да бъде видяна в Таблица 1, която показва, че средно имигрантите плащат значително по-малко данъци сравнено с останалата част на населението поради по-ниските си доходи. Вижда се още, че въпросните по-ниски постъпления се компенсират от значително по-ниските трансфери  от държавата. Причината е, че правителството плаща значително по-малко за тяхното образование, болнични грижи и грижи за възрастните в сравнение с останалата част от населението. Освен това тези данни са получени под консервативната презумпция, че пределните публични разходи вследствие на миграцията са равни на средните, т.е. че имигрантите не допринасят за икономии от мащаба. Ако такива икономии от мащаба бъдат взети предвид, действителните ползи от имигрантите са дори по-големи.

Таблица 1: Нетни фискални приходи от български и румънски емигранти 2007-2010

 

Постъпления (крони) (1)

T стойност на постъпленията(крони)(2)

Преки данъци

- 34 489

59,0

Данъци върху труда/осигуровки

- 23 813

45,4

Данъци върху потреблението

- 3 042

17,4

Плащания по студентски кредити

- 1 147

37,8

Общо приходи

- 62 491

55,3

Помощи за заболявания

+ 1 628

22,3

Държавни пенсии

+ 37 471

291

Помощи за майчинство или бащинство

+ 1236

8,8

Помощи за безработни

+ 376

2,3

Ранно пенсиониране

+ 4190

58,0

Основни социални помощи

- 182

1,3

Жилищни помощи

+ 62

2,4

Помощи за учащи

+ 603

4,4

Други индивидуални държавни трансфери

+ 2 229

18,1

Общо трансфери

+ 47 613

128

Детски надбавки

+ 968

3,3

Образование

+ 5 252

19,5

Болнични грижи

+ 10 390

90,4

Грижи за възрастни хора

+ 27 722

160

Помощи за инвалиди

+ 3 909

11,6

Общо разходи

+ 46 241

 83,5

Общо

+ 31 363

22,8

Забележка:  N = 4,073. Знака плюс в колонка (1) означава по-голям приход или по-малък разход, а знака минус – по-малък приход или по-голям разход. T стойностите в колона (2) са оценените като е направено допускането, че вариациите не са еднакви.

Последици  за държавите ЕС-15

Какво загатва положителният шведски опит с българските и румънските емигранти за останалите страни, които наскоро премахнаха ограниченията за свободно пътуване? Решаващите фактора са два: владеенето на езика и характеристиките на социалната система. Швеция има недостатък, че нейният език не е разпространен отвъд границите й, недостатък, който не е присъщ за повечето държави от ЕС-15. Колкото по-разпространен е даден език, толкова по-голяма е вероятността по-голям брой имигранти да го владеят на някакво равнище преди да отидат във въпросната държава, което от своя страна довежда до подобряване на техните ранни успехи на пазара на труда и съответно на техния очакван принос за публичните финанси.

Характеристиките на социалната система са друг много важен фактор за очаквания от емигрантите бъдещ принос за публичните финанси поради влиянието му върху избора на страна за миграция. Емигрантите с добър потенциал за заетост и доходи обикновено си търсят държава, която преразпределя не чак толкова голям процент от доходите - така те могат да запазят по-голяма част от спечелените си пари. По същия начин може да се предполага, че хора, които изкарват по-малко пари, си търсят държава, която преразпределя голям процент от доходите на работещите. Ако преди социалната система на Швеция е била сред най-щедрите, то днес тя е съвсем малко над медианния размер на системите в ЕС-15. Информация от ОИСР показва че Швеция е на седмо място по отношение на данъчно изземване и шеста по отношение на „разходите за социални плащания”. Франция и Белгия са на по-високо място и по двата критерия и поради това следва да очакват по-малко нетни постъпления от бъдещите емигранти, което пък може да бъде балансирано от техните езикови преимущества. Държави като Великобритания и Ирландия се нареждат на по-ниско място и по двата показателя, което загатва за очакване на по-големи нетни ползи от бъдещите имигранти. Ползата им може да е дори още по-голяма благодарение на езиковия фактор.

 

Източници

Dustmann, Christian, Tommaso Frattini and Caroline Halls (2010), “Assessing the fiscal costs and benefits of A8 migration to the UK”, Fiscal Studies, 31: 1-41.

Ruist, Joakim (2014), “The fiscal consequences of unrestricted immigration from Romania and Bulgaria”, Working Papers in Economics, no 584, Department of Economics, University of Gothenburg.

Ruist, Joakim, "Free immigration and welfare access: The Swedish experience", forthcoming in Fiscal Studies; most recent version available at: http://www.economics.gu.se/ruist.

 

* Материалът представлява резюме на публикацията на Joakim Ruist „The fiscal consequences of unrestricted immigration from Romania and Bulgaria”, публикувана на 18 януари 2014 г. от портала VoxEU.org. Резюмето е на Елин Качулски, стажант в ИПИ.