Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Фискални стимули в еврозоната през 2009 г. и 2010 г.**

Автор: Цвета Миленова* / 26.11.2010
Оцени тази статия:

Световната финансова криза доведе до подновен интерес към дискреционните фискални стимули. Привържениците на фискални стимули акцентират върху кейнсианския мултиплициращ ефект. Той произлиза от функционалната зависимост на националните разходни сметки и потреблението. Брутният вътрешен продукт на дадена държава е еквивалентен с общите разходи, които се състоят от частно потребление, инвестиции, нетен износ и правителствени разходи. Смята се, че потреблението нараства с нарастването на доходите след данъчно облагане. Вследствие на това, финансираните с дълг разходи на правителството увеличават общите разходи (и следователно общия БВП). Изследване на Европейската централна банка има за цел да провери дали пакетът от разходи, обявен от правителствата в еврозоната  за 2009 г. и 2010 г. ще има мултиплициращ ефект върху БВП на еврозоната.

В анализа на Европейската централна банка фискалните пакети от мерки в еврозоната се сравняват чрез използването на няколко емпирични макроикономически модела. Авторите акцентират върху симулацията чрез модели, изследващи повишаването на планираните разходи на правителството, а не трансферите и данъчните облекчения, защото се смята, че разходите показват най-голям кейнсиански мултиплициращ ефект. Моделите изследват липсата на гъвкавост на цените и заплатите и се смята, че съответстват на данните на еврозоната. Всички модели с изключение на един включват ориентирано към бъдещето вземане на решения от домакинствата и фирмите и могат да бъдат характеризирани като нови кейнсиански модели.

Според авторите на изследването новите кейнсиански модели не оказват подкрепа на традиционния кейнсиански мултиплициращ ефект. Европейските разходни планове ще доведат до намаление на разходите за потребление и инвестициите в частния сектор. Домакинствата и фирмите ще намалят разходите в очакване на бъдещи данъчни тежести и по-високи лихвени проценти. Моделите с вече остаряла динамика не са толкова подходящи за анализ на големи промени в политиката. Вместо това, те се използват основно за краткосрочни прогнози.

В изследването на Европейската централна банка се дискутират и факторите, които се смята, че изиграват важна роля за рецесията от 2008 и 2009 г. Времевите изоставания възникват поради забавянето от момента на известяване до действителното изпълнение на плановете за държавни разходи. Такива времеви изоставания водят до изтласкване и дори могат да предизвикат първоначално свиване. В дълбока рецесия, нулево обвързаните номинални лихвени проценти могат да принудят централната банка да се въздържи от повишаване на  лихвените проценти като отговор на фискалните стимули, както прави при нормални условия, тъй като условната цел на интереси е под нулата. Подобна мълчалива парична политика увеличава въздействието на БВП върху държавните разходи. Излизането от рецесията обаче, изисква лихвените проценти да бъдат обвързани с нула поне две години.

 

Фискални стимули в еврозоната през 2009 г. и 2010 г. 

Посочената в анализа обща сума на фискалните мерки на единадесетте най-големи икономики от еврозоната е в размер на 95.5 млрд. евро през 2009 г. и 78,6 млрд. евро през 2010 година. Това е 1,04 % от БВП на еврозоната през 2009 г. и 0,86 % през 2010 година. В действителност, пакетът от фискални стимули на еврозоната е много по-малък от този за възстановяване и реинвестиране на САЩ, който възлиза на около 5 на сто от БВП. Тъй като европейските фискални стимули са предвидени за период от две години, а тези в САЩ за пет години с пик през 2010 г. и намаление през 2011 г. и 2012 г. изглежда, че европейските власти се придържат повече към идеята за "временен" стимул, предпочитан от институции като Международния валутен фонд, пред тази за постоянен стимул, поискана от администрацията на САЩ.

 

 

Таблица 1: Стимулиращи фискални пакети в еврозоната

 

Пълен фискален пакет (млрд. евро)

Разходи

(млрд. евро)

Пълен фискален пакет (% от БВП)

Разходи

(% от БВП)

Държава

2009

2010

2009

2010

2009

2010

2009

2010

Австрия

4.9

4.6

1.4

1

1.71

1.63

0.48

0.35

Белгия

1.3

1.2

0.7

0.7

0.36

0.33

0.20

0.20

Германия

39.4

49.4

17

11.7

1.58

1.97

0.68

0.47

Гърция

0

0

0

0

0.00

0.00

0.00

0.00

Испания

26.8

14.7

11

0

2.44

1.34

1.00

0.00

Финландия

2.4

2.4

0.4

0.4

1.25

1.25

0.23

0.23

Франция

17

4

12.4

4

0.87

0.2

0.63

0.2

Ирландия

0

0

0

0

0.00

0.00

0.00

0.00

Италия

-0.3

-0.8

0.2

0.1

-0.02

-0.05

0.01

0.00

Холандия

3.1

2.9

0

0

0.53

0.49

0.00

0.00

Португалия

1

0.4

0.6

0.4

0.6

0.21

0.36

0.21

ЕС-11

95.5

78.6

43.6

18.3

1.04

0.86

0.48

0.20





Източник: Saha and von Weizsäcker (2009) "Estimating the size of the European stimulus packages for 2009 An Update" and the stability programs provided by the finance ministries for the European Commission.

 

Прегледът на Европейската централна банка показва, че фискалните стимули се различават съществено по отношение на големина и състав. По размер на фискалните стимули Германия води с 88.8 млрд. евро, като по този начин достига фискалните стимули на САЩ, коригирани спрямо ръста на икономиката. Пакетите за фискално стимулиране варират по отношение на предприетите мерки. Финландия и Холандия предприемат мерки главно по отношение на приходите, докато в Португалия и Франция са се увеличили правителствените разходи. В еврозоната като цяло около 36% от пакетите за фискално стимулиране се базират на увеличение на преките държавни разходи. Около 9% са трансфери и 55 процента се дължат на намаляване на данъците.

Най-голям мултиплициращ ефект може да се очаква от държавни покупки. Директните покупки и другите подобни разходи  като част от част от стимулите в еврозоната са до 0.48% от БВП за 2008 г. през 2009 г. и 0,20% през 2010 година. Сред  покупките тези с инвестиционен характер предлагат възможност за по-дългосрочно подобряване на производствения капацитет на икономиката на еврозоната. Разбира се, може да съществува тенденция правителствата да описват колкото се може повече държавни разходи като форма на инвестиции. Трябва обаче да се различават разходите, които целят създаване на нова инфраструктура, която подпомага развитието на частния бизнес. Тези разходи за  инфраструктура са 0,19 и 0,13 на сто от БВП съответно през 2009 г. и 2010 г.

Привържениците на фискални стимули в еврозоната са загрижени за страничните ефекти, породени от тези стимули. Причината е, че едностранен стимул в дадена държава, например в Испания, частично ще доведе до по-голямо търсене на вносни стоки. В резултат на това, други търговски партньори от еврозоната, например Германия, Франция или Италия, ще се възползват от испанските фискални стимули. Те дори ще имат стимул да не бързат с въвеждането на свои стимули, но същевременно да насърчават другите държави да го правят. И тъй като Германия е с най-много фискални стимули - 51% от общия им брой за еврозоната, въпросът е дали в резултат на увеличените разходи на немското правителство ще се облагодетелстват други страни от ЕС?

Изследването на Европейската централна банка доказва чрез три от общо четири модела, че допълнителните правителствени разходи предизвикват намаление на частните разходи за потребление и инвестиции, поради очакване на увеличение на данъците и лихвените проценти. Обратно, при намаляване на настоящи или бъдещи данъци се наблюдава увеличаване на доходите на домакинствата. В резултат на това домакинствата започнат да консумират повече. Същият положителен ефект има и при инвестициите – при очаквано реално намаляване на лихвените проценти, цената на капитала се вдига и частните инвестиции се увеличават.

 

** Резюме на изследването на Европейската централна банка Keynesian government spending multipliers and spillovers in the euro area” by Tobias Cwik and Volker Wieland, November 2010. Пълният текст на изследването е достъпен тук.

*Стажант в ИПИ.