Фискалната 2017 г. – различна, но все пак същата

Изминалата фискална година силно се отличава от предходните няколко години и може да се нарече „спокойна” за публичните финанси. През 2013 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори, които водят до срив в събираемостта на бюджетните приходи и увеличени разходи. През 2014 г. отново се провеждат предсрочни парламентарни избори, които водят до същите негативни последствия за бюджета, а към тях се прибавя и отнемането на лиценза на КТБ и необходимостта от допълнителни публични разходи за изплащане на гарантираните депозити в банката. През 2015 г. приключва разплащането по европейски проекти от предходния програмен период, което води до рекордно високи капиталови разходи. През 2016 г. държавният бюджет бе принуден да отпусне над 1 млрд. лв. непредвидени разходи за покриване на задълженията на Националната електрическа компания по арбитражно дело за закупуване на оборудване за АЕЦ „Белене”. През 2017 г. такива изненади липсват.

Напротив, икономиката продължава да бележи най-високите темпове на растеж от 2009 г., а заетостта е на рекордни нива. Това води и до по-висока от очакваната събираемост на приходите в бюджета. Въпреки това фискалната политика остава почти непроменена в сравнение с последните години, все едно във всеки един момент може да възникне непредвидено и неотложно плащане.

По традиция голямата част от бюджетните разходи е концентрирана в края на годината, независимо от инвестиционната програма, текущите ремонти и поддръжка и като цяло възникването на задълженията за плащане. По този начин в края на годината са възможни всякакви прекроявания на гласувания закон за бюджета, включително намаляване на средствата за отделни програми или бюджетни пера за сметка на увеличаването им за други такива, отпускане на предвидени или не средства за разходи, които не фигурират в програмните бюджети на министерствата и годишните бюджети на общините или просто прехвърляне на средства от капиталови към текущи разходи (заплати, социални плащания и др.).

Един от тези примери е Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, по-известна като програмата за саниране, за изпълнението на която правителството отпуска по 1 млрд. лв. допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството през декември миналата и тази година – общо 2 млрд. лв. Въпреки че средства за това има поради по-висока събираемост на приходите и надценяване на капиталовите разходи, изпълнението на програми и проекти, за които няма предварително осигурено финансиране, противоречат на Закона за публичните финанси, както отбелязва Сметната палата[1].

Това поведение води до изключително високи нива на разходите в края на годината, които, както виждаме от горния пример, невинаги са законосъобразни и прозрачни, а още по-малко са ефективни, тъй като не подлежат на оценка или обсъждане. И докато подобно поведение има своите положителни страни в години на нестабилно икономическо развитие, политическа криза или когато се очакват извънредни плащания, то в настоящата ситуация е напълно излишно.

Нещо повече, криейки се зад приетата от парламента бюджетна рамка с дефицит от между 1 и 2 млрд. лв. през 2016-2017 г., управляващите спокойно преразпределят разходите от едни пера в други и ги увеличават, без това да влоши фискалната цел, тъй като в бюджетната прогноза приходите са били подценени, а разходи – надценени. По този начин през 2015 и 2016 г. около 15% от бюджетните разходи са концентрирани само през декември. Нещо повече – през 2016 г. разходите за инвестиции и текуща издръжка са с 3,3 млрд. лв. по-ниски в сравнение с бюджетната прогноза, докато текущите разходи – заплати, социални разходи, субсидии и др., са с 1,2 млрд. по-високи от прогнозата. В резултат на това разходите се увеличават, което за момента заличава необходимостта от структурни реформи и повишаване на ефективността на тези разходи, а бюджетното салдо не се влошава.

И така 2017 г. хем е различна, защото е фискално спокойна, хем е същата, защото старите практики се запазват непроменени. Цяла година правителството се хвали колко е голям бюджетният излишък, колко повече приходи са събрани, как контрабандата и сивата икономика са преборени, а истината е, че в голяма степен това са просто отложени разходи за края на годината или просто неочакваните плодове на една силна икономически година. Да, реално погледнато ставаме свидетели на фискална консолидация, тъй като през 2017 г., както и през предходната, бюджетът най-вероятно ще приключи с излишък, но зад нея се крият стотици милиони в непредвидени, а най-вероятно и ненужни, разходи.

Всичко това засилва усещането, че на закона за бюджета се гледа като на врата в полето, вместо на рамка, която вдъхва усещане за предвидимост, надеждност и стабилност. Парадоксалното в случая е, че заедно със закона за бюджета се приема и Средносрочна бюджетна прогноза за тригодишен период. Ако управляващите не могат да планират изпълнението на приходите и разходите в рамките на една година до такава степен, че изпълнението им толкова силно да се отличава от първоначалната прогноза, какво може да се каже за прогнозите отвъд тази година?

 


[1]Съгласно разпоредбата  на чл. 119, ал. 2 ЗПФ, не се допуска започването на програми или проекти, разходите за които не са предвидени в закона за държавния бюджет, а съгласно постановлението за приемането на Националната програма, разходите за безвъзмездна финансова помощ за следващите години следва да се предвиждат по ЦБ за съответната година, което не ] спазено.”


Свързани публикации.