Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Фискална устойчивост в България – поглед в бъдещето*

Автор: Димитър Вучев* / 21.12.2012
Оцени тази статия:

Годишният доклад за фискална устойчивост на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), публикуван на 18 декември т.г. от Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ към Европейската комисия (ЕК), анализира устойчивостта на публичните финанси на фона на въздействието на финансовата, икономическа и фискална криза. Разглежда се също така и проблемът с общото застаряване на населението, на който е посветено и отделно изследване.

Анализът на развитието на държавните дългове и рисковете за фискалната устойчивост е от решаващо значение в настоящия момент за страните от еврозоната и ЕС като цяло. Високите нива на дълг и/или значителните бюджетни дефицити трябва да бъдат преразгледани решително, така че да бъде осигурена бъдещата стабилност на публичните финанси. Това ще бъде ключът към възстановяването на поразклатеното доверие, както в националните правителства и европейските лидери, така и в самия съюз.

Развитието на положението в някои държави-членки на ЕС в последните години потвърди тезата, че фискалните предизвикателства и устойчивостта не бива да се разглеждат само през призмата на дългосрочния характер. Рамката за оценка на устойчивостта в доклада се занимава с нов тип подход като допълнение към традиционния акцент върху дългосрочните фискални рискове, базирани на средносрочни и краткосрочни показатели. Многомерният подход дава възможност да се оценят ранните сигнали за фискален стрес, рисковете от фалит поради дългове и бъдещите фискални проблеми, породени от общото застаряване на населението.

 

Източник: Генерална дирекция „Икономически и финансови въпросикъм ЕК

Според анализа на ЕК, България не изглежда да е изправена пред риск от фискален стрес в краткосрочен план. Държавният дълг (16,3% от БВП в края на2011 г.) се очаква да нарасне до 18,3% през 2014 г. Съгласно предположението, че няма да има промяна в текущата политика, неговото нарастване ще достигне до 21,4% през 2020 г. и 37,6% през 2030 г. Ниското ниво на дълга е доста под референтната стойност от 60%, което осигурява на страната фискално спокойствие в средносрочен план.

Прогнозите, залегнали в доклада за застаряването на населението в рамките на ЕС, показват очаквано увеличение на свързаните със застаряването публични разходи у нас с 2% от БВП през годините 2010-60 (което все пак е под средното за Съюза, 2,9% от БВП). Разходите за държавната пенсионна система в частност се очаква да бележат ръст от 1,1% от БВП (при 1,4% средно за ЕС).

Като положителна стъпка се отчита стартирането на пенсионна реформа, която ускорява планираното увеличение на пенсионната възраст до 65 години за мъжете и 63 за жените. Очакванията са въвеждането на индексацията на пенсиите с промяната в индекса на потребителските цени също да спомогне за по-нататъшно ограничаване на разходите за пенсии и по този начин да се ограничат рисковете за устойчивостта в средносрочен и дългосрочен план.

В Доклада за устойчивостта от 2009 г. рисковете, породени от общото застаряване на населението, се оценяват на 0,9% от БВП. Разликата между новата оценка и тази в предходния доклад се дължи както на влошеното общо състояние на бюджета вследствие на кризата, така и на нуждата от корекция, произтичаща от ревизираните дългосрочни разходи, свързани със застаряването на населението.

В съответствие с препоръката на Съвета от 2012 г. България трябва да предприеме по-нататъшни стъпки за намаляване на рисковете за устойчивостта и адекватността на пенсионната система чрез уеднаквяване на пенсионната възраст за мъже и жени, както и чрез прилагането на по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност.

България е оценена със среден риск по отношение устойчивостта на публичните си финанси в дългосрочен план. Причината за това е застаряващото население, но като се има предвид ниското съотношение на дълга, има достатъчно налично време за адаптиране на политиките и съответно разходите, обвързани с покачващата се средна възраст на населението. Въпреки това съществуват някои индикации, че макрофинансите и конкурентоспособността в икономиката продължават да представляват потенциален риск. Акцентът трябва да бъде поставен върху продължаване прилагането на мерки за повишаване на устойчивостта и предотвратяване на потенциалните рискове от засилване на фискалната нестабилност в краткосрочен план. В противен случай нарастването на разходите, свързани с покачващата се средна възраст, ще допринесат негативно за балансирането на публичните финанси в дългосрочен план.

 

*Статията е резюме на изследването на Европейската комисия “Fiscal Sustainability Report 2012”, публикувано на 18 декември 2012 г. Оригиналният текст на английски език е достъпен тук. Резюмето е на Димитър Вучев, стажант в ИПИ.