Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Фискална консолидация в страните от ОИСР*

Автор: Стоян Панчев / 24.06.2011
Оцени тази статия:

Наскоро публикуваният доклад на ОИСР за финансите на страните от организацията е фокусиран върху сериозния проблем с растящия държавен дълг. В доклада се отбелязва все по-видният консенсус за нуждата от възстановяване стабилността на държавните финанси, която е един от определящите фактори за икономически растеж. Пътят към това възстановяване минава през въвеждането на изпълними средносрочни планове и стратегии за фискална консолидация.

В повечето страни от ОИСР, вследствие прилагането на различни пакети от мерки за стимулиране на икономиката, се наблюдава рязко увеличение на бюджетните дефицити. Дефицити с такива размери не могат да бъдат поддържани, особено при очакваните бъдещи увеличения на публичните разходи, дължащи се на бързо застаряващо население в много от страните.

Почти всички страни  в организацията са обявили като своя цел намаляването на бюджетните дефицити поне до 2013г. и в по-малка степен консолидационни планове, с които смятат да достигнат тази цел. Според състоянието на бюджетите им и поради причините за възприемането на стратегии за фискално консолидиране страните се делят на четири групи:

1.      Консолидация под натиск от пазара

Първата група включва тези държави, чиито финанси и перспективи за растеж са се влошили толкова много, че са обявили сериозни консолидационни пакети с преобладаващи мерки за близкото бъдеще с надежа да успокоят дълговите пазари. Тези планове са реакционни по своята природа, но въпреки това нужното количество консолидация за тези страни е наистина голямо и тежестта му трябва да бъде понесена в близките две години.

Страните включени в групата: Унгария, Гърция, Ирландия, Португалия и Испания.

2.      Изпреварваща консолидация

Тази категория включва страни, които са обявили своите средносрочни планове за фискална консолидация с превантивна цел. Обикновено тези страни са били изправени пред сериозни фискални дефицити или са обявили консолидационните си планове поради вътрешнополитически причини. Самите планове са с по-скромни размери от тези в първата група и проактивната им същност понякога позволява на държавата да отложи прилагането на плана за по-късно ( 2012-2014г.). Смисълът на това обявяване е да бъде показано, че правителството разбира сериозността на моментната ситуацията и е готово да се справи с проблемите на дългосрочната фискална стабилност.

Страните включени в групата: Германия, Холандия, Нова Зеландия, Словакия, Великобритания и Естония.

3.      Консолидацията е нужна, но съществен консолидационен план не е бил обявен

От страните членки на ОИСР със сериозна нужда от фискална консолидация само две са забавили оповестяването на своите планове (САЩ и Япония), докато икономическото им възстановяване тръгне на собствени обороти. През 2010 САЩ и Япония приеха нови планове за икономическо възстановяване, но в същото време наскоро възприеха и по-твърда позиция относно нуждата от фискална консолидация. Другите държави от тази група засега са обявили скромни консолидационни планове.

Страните включени в групата: Франция, Япония, Полша и САЩ.

4.      Сравнително ниска нужда от фискална консолидация

Страните от тази последна група имат сравнително нисък дефицит и малка нужда от фискална консолидация, за да намалят съотношението дълг към БВП. Много от страните са били облагодетелствани от строгата си фискална дисциплина преди кризата. Ефективна консолидация в тези страни може да бъде постигната чрез скромни ограничения на разходите, увеличение на данъчните приходи и съкращаване на програмите за стимулиране на икономиката.

Страните включени в групата: Австралия, Чили, Финландия, Корея, Норвегия, Швеция и Швейцария.

Повечето страни от доклада са обявили конкретни цели за дефицитите си през 2012 и 2013г., но в същото време по-малко от половината са разяснили мерките, с които смятат да достигнат тези цели. Някои от страните в първата група са започнали въвеждането на своите планове още през 2009г. (Естония и Унгария). Някои от втората група са планували да понесат тежестта от мерките в по-далечното бъдеще ( периода 2012-2014г.).  Но голямото мнозинството смятат да  започнат прилагането на програмите си за фискална консолидация от 2011г.

България трудно може да бъде еднозначно причислена към някоя от четирите групи страни. Ние сме по-скоро подходящи за причисляване към 4-тата група, тъй като имаме относително нисък бюджетен дефицит, сравнено с много членки на ОИСР ( 3,2%  за 2010г.). В същото време не трябва да се забравя, че сме в процедура по свръхдефицит от страна на ЕК. На практика сме подложени на външен не-пазарен натиск да извършим фискална консолидация, за да се свие дефицитът под регламентираното ниво от 3%. Вярно е, че нямаме проблем с финасирането на дълга си на този етап, но ако искаме да сме част от Еврозоната ще трябва минем под това ниво за дефицита. Плановете на финансовия министър са да се достигне съкращаване до 2,5% още през текущата година.

 

*”Restoring Public Finances”, OECD Working Party of Senior Budget Officials, Public Governance and Territorial Development (http://www.oecd.org/dataoecd/51/58/47558957.pdf). Резюмето на доклада на български език е изготвено от Стоян Панчев