Фискален резерв: Записки от среща, проведена в Институт за пазарна икономика

Красен Станчев

Малко история

Темата за фискалния резерв не се e появявала в публичното пространство преди 2001 г.

По времето на правителството на Иван Костов е сформирана Валутна комисия , чиито основни цели са професионално и прозрачно управление на фискалния резерв и независимост от политически интереси. Наистина такава комисия съществува, но темата за фискалния резерв е по-скоро “табу”, доколкото въпросите за управлението на държавния дълг и фискалния резерв носят спомените за кризата от 1996-1997 г.

Първото по-сериозно тематизиране на проблема се появява през април 2001 г., след изборите за 38-мо НС, инициирано от тогавашния зам. министър на финансите Красимир Катев. Негова е идеята за по-активно управление на фискалния резерв, което да включва не само изкупуване на дълг. Впоследствие, на Министерство на финансите (МФ) се дават всички права по управлението на дълга.

Съществен проблем е липсата на механизъм за координация и консолидиране на професионално мнение от различни страни. След първата сделка по дълга и превалутирането, отношение по въпросите взима и Международният валутен фонд (МВФ).

През 2003 г. е изпратено писмо от Българския съвет за капиталово формиране (БСКФ) (1)_ до МФ за по-активно управление на външния дълг и използване на фискалния резерв за изкупуване на дълга. Това становище подкрепят още Ричард Ран (2), Уорън Коутс и Стив Ханке.

Стив Ханке защитава идеята за “изчистване” формата на валутен борд в страната чрез закриване на управление “Банково” на БНБ и преминаване към конвенционален вид валутен борд. Освен това поддържа становището си за закриване на Фонда за гарантиране на депозитите и преминаване към застраховане на пазарен принцип.

Според Уорън Коутс (3) при валутен излишък следва да се спазват общи принципи, тъй като липсват твърди правила за политическо определяне на приоритетите:

  1. Управлението на фискалния резерв трябва да бъде максимално прозрачно и харченето да бъде консултирано.

  2. В управлението на публичните средства трябва да се спазва принципът на равнопоставеност.

Фискалният резерв трябва да бъде като стълб и котва за цялата финансова система и управлението му следва да се ограничи до следните две възможности:

  1. Обратно изкупуване на държавен дълг;

  2. Намаление на данъчната и осигурителната тежест, т.е. намалението на изземването на парични средства от данъкоплатците.

Някои идеи по въпроса за фискалния резерв в България

Ахмед Доган (през 2003 г.) излиза в публичното пространство с предложение за изразходване на 1 млрд. евро от фискалния резерв за строителство на пътища. С течение на времето редуцира предложението си до 500 млн. евро. По този повод във в-к “Капитал” излиза статия-коментар от Уорън Коутс, в която той представя виждането си за управление на фискалния резерв и изказва становището, че по света фискален резерв много рядко се използва за инфраструктурни проекти и това в никакъв случай не е печеливша стратегия.

Красен Станчев и Георги Ганев, независимо един от друг, изказват сходни възгледи, според които ролята на фискалния резерв трябва да се сведе до:

  • Изкупуване на външен дълг;

  • Намаляване на данъци;

  • Намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система и функционирането на НОИ. Следователно цялостна реформа в пенсионната система би могла да бъде финансирана отчасти от фискалния резерв ( виж приложение 2 за идеи за финансиране на пенсионната реформа ).

Няма други значими дебати в професионалната общност или на политическо ниво, касаещи управлението на фискалния резерв.

Що се отнася до настоящето, според мен наслагването на няколко политически събития и икономически фактора ще доведат до преразглеждане на идеите за стопанска политика. Те ще подействат като катализатор за възобновяване на обсъждането на фискалния резерв в общественото и политическо пространство през средата на 2006 г. Тези събития са следните:

  1. Перманентни и относително големи излишъци в бюджета;

  2. Навлизането на финансови средства от ЕС по различни финансови договорености и фондове;

  3. В различни бюджетни сектори се възпроизвеждат рискове без изгледи за предприемане на мерки за тяхното преодоляване;

  4. Има проекти за големи инфраструктурни проекти: АЕЦ “Белене” и др.;

  5. МВФ (с оглед на приключване на споразумението си с България през септември 2006 г.) ще се отдръпне от паричната и фискална политика на страната.

Димитър Чобанов

Кризата от началото на 90-те години и нейното изостряне до катастрофални размери през периода 1996-1997 г. води до тежки последици, заплашващи макроикономическата стабилност и функционирането на финансовата система в България. Това е една от най-големите кризи в Централна и Източна Европа (40% спад на БВП) през периода на прехода. Валутните резерви намаляват значително (до около 400 млн. долара, с които може да се покрие вноса само за няколко седмици). Следователно съществува реалната опасност да се обяви втори мораториум върху изплащането на външния дълг и да се затрудни вносът на стоки и услуги в страната. През 1997 г. държавният дълг е над 100% от БВП. Въведен е Валутен съвет.

Натрупват се валутни активи. Фискалният резерв и държавният дълг са част от цялостната фискална политика на правителството. Ролята на публичните финанси е да се осигури своевременно изплащане на лихви и главници, да не се просрочват плащанията по дълга, да се осигури устойчивост на бюджета в краткосрочен и средносрочен план.

След 1997 г. в условията на валутен борд в България, държавният дълг намалява в абсолютна стойност и като процент от БВП. През годините се запазва тенденцията за намаляване на дълга, следствие от няколко фактора: приходи от приватизация, тъй като раздържавяването на предприятията се ускорява; либерализация на част от пазарите и намаляване на административно-определяните цени; икономически растеж; увеличаване на частната собственост и дела на частния сектор в брутната добавена стойност (БДС) в икономиката. Всички тези реформи са по посока повишаване на икономическата свобода.

След 2001 г. следва по-активно управление на дълга, но няма единно становище по отношение ефектите от сделките с държавен дълг. Според проф. Минасян общият ефект от операциите по дълга, взимайки предвид по-високите лихви и пропуснати ползи, е загуба около 1 млрд. лв. за българската икономика. Становището, което аз приемам ( Димитър Чобанов ), е че положителните ефекти се дължат на обратното изкупуване на брейди книжа, а не на тяхната замяна с еврооблигации и глобални облигации.

Ефекти от наличието на фискален резерв

•  Кредиторите на държавата могат лесно и бързо да проверяват състоянието на държавните финанси. Данните за състоянието на фискалния резерв се публикуват всяка седмица;

•  Създава се възможност за проследяемост на бюджетните потоци;

•  Наличието на фискален резерв води до стерилизация на входящите парични потоци, т.е. до провеждане на парична политика;

Според проф. Стив Ханке фискалният резерв не би следвало да бъде част от управление “Емисионно” на БНБ, за да не се нарушава автоматичният механизъм в паричната сфера, който би следвало да съществува при наличието на паричен съвет в страната.

•  Според някои анализатори фискалният резерв оказва стабилизиращ ефект върху икономиката.

Динамика на фискалния резерв през годината

Според изследване на Петър Чобанов и Николай Неновски на влиянието на фискалния резерв върху паричния пазар, в началото и в края на всеки месец фискалният резерв намалява относително, поради изплащане на пенсии и бюджетни заплати, докато в средата на месеца фискалният резерв се увеличава поради постъпления от данъци. Съответно, през първото и четвъртото тримесечие фискалният резерв намалява, докато през второто и третото се увеличава. Източници на приходи във фискалния резерв са постъпленията от данъци и приватизация, неданъчни приходи на държавата и заеми от чужбина.

Минимален размер на фискалния резерв

В средата на 2003 г. се поражда дискусия относно минималния размер на фискалния резерв, която съпровожда избора на нов управител на БНБ през този период. Според БСП трябва да се обмисли стратегия за използване на фискалния резерв.

От 2004 г. се постановява минимален размер на фискалния резерв в размер на 2,5 млрд. лв. По този начин се дава възможност на правителството да разполага свободно със средствата, надхвърлящи 2,5 млрд. лв.

Към момента няма методология за изчисляване на минимален размер на фискалния резерв. “Интуитивното” правило е размерът да е достатъчен за покриване на плащанията по държавния дълг. Възможен е вариант на увеличаване на минималния размер в зависимост от “нестабилната част” от дефицита по текущата сметка. (Нестабилната част е тази, която превишава 7% от БВП).

Анализ на практиката и идеите за изразходване на фискалния резерв

Примери за използване на фискалния резерв през годините са:

•  финансиране на авиокомпания “България Еър”;

•  финансиране на публични инвестиционни проекти;

•  рефинансиране на няколко банки през април 2003 г.

Все повече се прокрадва идеята за изграждане на инфраструктура със средства на фискалния резерв с цел увеличаване капацитета на икономиката. В емпиричните изследвания по този въпрос няма ясно изразена връзка между нивото на публичните разходи за инфраструктура и икономическия растеж. Каузалната връзка не е ясна или оценяваната величина е статистически незначима. Освен това съществува опасност от преинвестиране.

Общата препоръка към изразходването на фискалния резерв е да се прави анализ на ползите и разходите на конкретните проекти.

Позицията на Института за пазарна икономика за управление на фискалния резерв е, че той трябва да се използва за следното:

•  обратно изкупуване на държавен дълг;

•  използване като буфер за провеждане на икономически реформи.

Димитър Бъчваров

В моето изложение няма да давам отговори, а ще поставя редица въпроси, като целта ми е да ги популяризирам, за да получат обществена гласност.

Тенденцията за увеличаване на резерва е резултат от следните фактори:

•  Приходи от приватизация, които достигнаха рекордни нива;

•  Спестяване от данъци.

Според мен съществува неофициално споразумение между МВФ и Милен Велчев от времето, когато е министър на финансите. През април 2005 г. над 69% от превишението на приходите в бюджета постъпват във фискалния резерв, това са над 1 млрд. лв.

Няма правило, което да определя колко да е фискалният резерв. В края на 1997 г. външният дълг е 8,5 млрд. долара, а фискалният резерв е 1,6 млрд. лева. Въпреки това няма проблеми при изплащането на дълга. Днес външният дълг на държавата е намалял до 5,8 млрд. долара, а резервът достига 5 млрд. лева. В края на 2005 г. в него ще постъпят минимум още 1 млрд. лева от бюджетния излишък, а приходите от приватизацията на ТЕЦ “Варна”, “Бояна филм” и др. ще се равняват на около 800 млн. лева. Очаква се в средата на 2006 г. средствата във фискалния резерв да достигнат 7 млрд. лв. (и това е без да отчитаме очаквания бюджетен излишък през следващата година). Натрупването на толкова пари се превръща неминуемо в политически въпрос и икономически проблем. Със сигурност много заинтересувани групи следят от близо този процес на акумулиране на значителен финансов ресурс във фискалния резерв.

Тревожен факт е спестяването от данъци

Спестяването на пари от данъци би било явен икономически абсурд, ако валутата ни не беше конвертируема (поради Паричния съвет). Например, Швейцария е връщала 4 пъти пари на данъкоплатците през последните 5 години (следствие на бюджетен дефицит), а Канада – 3 пъти.

Наложените от МВФ неясни и формални съображения за поддържане на бюджетен излишък нямат икономическа аргументация и по тях няма политически консенсус.

Аргументите, които можем да открием в изказванията на МВФ, са следните:

Аргумент 1: Дефицитът по текущата сметка е голям и застрашава стабилността на икономиката. Следователно трябва да се отнемат пари от икономиката, за да се ограничи икономическата активност и по специално – потреблението, съответно вноса. В условията на валутен борд обаче, отнемането на пари от икономическите субекти е дори по-лошо от тяхното прахосване от държавата за ниско ефективни проекти. Според сега действащите разпоредби 70% от фискалния резерв трябва да бъде в търгуеми чуждестранни ценни книжа. Това значи, че спестените пари от данъци отиват и захранват чуждите икономики. Логиката на МВФ е неприемлива.

Няма публичен диалог нито от страна на МВФ, нито от страна на правителството за какво се харчи фискалния резерв и как се управлява той. А когато се спестяват пари, иззети от гражданите под формата на данъци и такси, е нужно публично обсъждане на въпроса.

Трябва да се обясни как може едновременно да има увеличение на фискалния резерв, увеличение на валутния резерв, а в същото време и спестяванията в банковата система да нарастват, а както знаем, те се и мултиплицират. Какво е това валутно “перпетуум-мобиле”, което се получава?

Аргумент 2: Според изказванията на Ханс Фликеншийлд, финансовото състояние на кредитополучателите (фирми и физически лица), а оттам и способността им да връщат кредити се влошава. Според него ще настъпи крах. Но как се правят тези изводи, това трябва да се докаже, тъй като ние сега финансираме чужди икономики.

Аргумент 3: Банките кредитират неразумно.

Съществуват две системи за регулиране на търговските банки. Едната е системата на Великобритания, САЩ, страните от Латинска Америка и други, и се отнася до резервите на депозитна база. Другата система е разпространена в континентална Европа и се основава на Базелските критерии, които провизират рисковите позиции.

В България са възприети и двата принципа – има изисквания на БНБ за резервите на депозитната база, а са въведени и Базелските стандарти чрез наредба за капиталовата адекватност на търговските банки.

Аргумент 4: Правителството трябва все някъде да инвестира “излишните” парични средства. Темпът на растеж на фискалния резерв е повече от 2 пъти по-висок от темпа на растеж на икономиката, т.е. има осезателна диспропорция. Натрупването на парични средства може да доведе до масирани инвестиции (например поръчка на магистрала, АЕЦ “Белене”). Но тези пари отново ще изтекат от страната, защото ще попаднат в чужди компании-изпълнители на поръчките.

Що се отнася до въпроса за дефицита по текущата сметка, мога да предложа само няколко въпроси за размисъл:

•  Колко от валутните постъпленията в туристическия сектор се отчитат според официалните статистики? Явно е, че към момента търговските банки финансират дефицита по текущата сметка без проблеми, защото в противен случай валутните резерви на страната ще намаляват, а те на практика се увеличават.

•  Какъв процент от износа минава през офшорни зони? Колко от големите износители имат офиси в офшорни зони? А колко пари идват от куфарната търговия? Оценки сочат, че доходите от куфарната търговия намаляват дефицита по текущата сметка с около 500 млн. лв.

3. Колко пари постъпват в страната от организираната престъпност? Възможно ли е в страната да постъпват 3 млрд. евро от стоки на кредит и от фирмени кредити, каквато е статистиката от митниците?

4. Как така се увеличава главоломно дефицитът по текущата сметка, а в същото време не се забелязва висока инфлация в страната?

Необходим е цялостен и обширен анализ на МВФ доколко са адекватни мерките, които се препоръчват за ограничаването на кредитната експанзия, защото ние нямаме проблем с погасяването на външния дълг.

Прави ми впечатление безкритичността, с която се приемат препоръките на МВФ, които от своя страна са лишени от ясна методика и анализ. За мен това означава, че съществува втори план на отношенията между българското правителство и МВФ. В последния доклад на Министерство на финансите до Министерски съвет е записано, че се препоръчва да се погасят предсрочно около 320 млн. евро до края на 200 5г. и началото на 2006 г. от външния дълг към МВФ и ЕБВР. На каква основа тогава политическата класа се оправдава постоянно с МВФ? След като сме готови да върнем дълг в размер на 4 пъти повече от приходите, които евентуално ще получим по stand-by споразумението с МВФ през тази година, на какво се дължи тази зависимост от Фонда, за която се говори постоянно? Това, за мен, говори че има втори план на отношенията с МВФ.

Трябва да се настоява за прозрачност и публичност в изразходването на пари на данъкоплатците. Защото, когато има много пари на едно място, има и апетити, а 7 млрд. лв. са много пари за българската икономика. Те бързо могат да бъдат похарчени, като за пример може да се дадат договорените 18 хеликоптера на стойност 360 млн.евро (704.1 млн.лв.), като към това се добавят и разходите за реконструкция на съществуващите руски хеликоптери. За сравнение Швеция разполага само с 12 броя. Освен това сме закупили и две нападателни фрегати. Тъй като българската икономика е само 14% самодостатъчна, т.е. тя е отворена и зависима от чужди доставки, голяма част от парите ще изтекат навън и ще подхранят чуждите икономики. Съществува остра нужда от ясно говорене пред обществото за тези значителни за България пари. Трябва да се правят анализи, за да се разбере дали и доколко зад тези покупки стоят лоши интереси – необходима е по-голяма прозрачност.

Имa и нещо друго. За да не се отчете дефицит по текущата сметка, България се съгласява да стане гарант по дълга, предоставен от Сосиете Женерал и Дойче банк , т.е. правителството е готово да плаща скъпия дълг, вместо да изплащаме евтиния държавен дълг.

Където има пари – ще има харчове, където има много пари – ще има много харчове, а където има страшно много пари – ще има масирани харчове.

С това изложение се опитах да поставя редица въпроси. Отговори засега няма.

Красен Станчев

Благодаря ви. Нека преминем на дискусията. Давам думата на г-н Ганчев за коментари.

Ганчо Ганчев

През 1998 г. въпросът за стерилизацията бива повдигнат за първи път. Аз ще разгледам проблема за фискалния резерв през призмата на теоретичната рамка и по-скоро от гледна точка на така наречената теория fiscal theory of price level (фискална теория на ценовото равнище), която е описана в наръчниците и публикациите на МВФ. Съществува конфликт, макар и неявен, между централната банка и правителството на всяка страна и той се състои именно в избора, който трябва да се вземе в определен момент, между увеличаване на паричната емисия или на държавния дълг. Това е така наречената cheating game – централната банка увеличава паричната маса, или правителството вдига данъците, т.е. изземва средства от данъкоплатците.

Изследванията показват, че фискът може да провежда парична политика именно чрез фискалния резерв. БНБ от своя страна също провежда парична политика чрез изискването за минимални задължителни резерви върху депозитите на търговските банки. Искам да уточня нещо по повод изказването на г-н Бъчваров. Базелските критерии и резервите, които се плащат , са различни регулативни инструменти, които се прилагат едновременно, но касаят различни неща. В България най-голямата част от търговските банки са чуждестранна собственост и следователно рискът от функционирането им се поема от чужди страни. За какъв риск говорим за българската икономика тогава – риск няма!

Що се отнася до другия аргумент, който БНБ използва, за провеждане на парична политика – дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, той също е неоснователен. Само ако банковата система взима пари от вън , може да се каже, че рестрикциите на БНБ ще доведат до спад на дефицита по текущата сметка. Увеличаването на резервите в БНБ водят до увеличаване на нетните активи, което именно е стимул да се взимат пари от вън. Фискална политика чрез управление на фискален резерв, е контрапродуктивна.

Още повече, че след присъединяването към ЕС, въпросът губи остротата си, тъй като ще сме единно монетарно пространство. Включването на повече играчи в една система е положително, тъй като се повишава прозрачността.

Йордан Матеев

Според мен лично, истинската причината, поради която МФВ да иска да се предприемат мерки за ограничаване на кредитната експанзия и за поддържане на 3% бюджетен излишък, е че икономиката крие опасности в момента. МВФ иска да се презастрахова, че до края на мисията си (септември 2006 г.) няма да се случат непредвидени събития в страната, така че да може да ни цитира в учебниците си като добър пример за постигнати реформи и стабилизиране на икономиката. А рисковете се крият в следните причини:

  1. Не се правят реформи и някоя система може да изгърми (например здравеопазването);

  2. МВФ очаква срив в приходната част на бюджета. Има проблеми с приемането на новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Какво става тогава с осигуровките, данъците?

Кристофор Павлов

Фискалният резерв има важна роля за запазване на макроикономическата стабилност при валутен съвет, тъй като уязвимостта на икономиката на външни шокове е по-голяма поради фиксирания курс. Също така, фискалният резерв представлява и буфер срещу влошаване на вътрешните условия, например в случай на намаляване скоростта на извършваните реформите в реалния сектор. В момента все още са налице значими рискове за икономическото развитие, въпреки че те не бива да се преувеличават, тъй като това може да има за резултат свръх-рестриктивна политика, която от своя страна да доведе до пропускане на съществуващи възможности за ускоряване на растежа. В този смисъл до момента на чувствително редуциране на външните и вътрешните рискове пред икономиката използването на резерва за каквото и да било, извън предплащане на дълг, следва да се избягва. Междувременно фискалният резерв следва да се използва като буфер, гаранционен фонд съгласно предложението на ИПИ, за провеждане на реформи в здравеопазването, образованието и социалното осигуряване, тъй като в сегашния си вид тези сфери крият значителен фискален риск и следователно риск за макроикономическата стабилност. Нужна е данъчна реформа насочена към намаляване на преразпределение чрез бюджета до около 35% от БВП. Така фискалният резерв следва да се използва за буфер при провеждането на тези реформи. Едва след успешното завършване на реформите в здравеопазването, образованието и пенсионното дело и след редуциране на външните рискове, ще отпадне необходимостта от поддържането на значителен по размер фискален резерв и ще има смисъл да се мисли как точно да се използва.

Ганчо Ганчев

Интересно е да вметна, че един от малкото съществени сигнали, които получихме след визитата на президента Първанов в САЩ, беше че са разговаряли по проекта АЕЦ “Белене”.

Красен Станчев

Пропаганда за “Белене” има и в Брюксел.

Ганчо Ганчев

Що се отнася до идеите за използването на фискалния резерв:

•  Създаване на пенсионен фонд – в какво трябва да се вложат парите от фонда? В момента правителството емитира технически ценни книжа поради ограничението на валутния борд. Каква доходност можем да очакваме от инвестираните средства от пенсионния фонд?

•  Публична пътна инфраструктура и стопанска инфраструктура – да се инвестира ли в тях?

•  Обратно изкупуване на дълг – единствено този вариант не увеличава допълнително дефицита по текущата сметка.

Кристофор Павлов

Опитът показва, че подходящо време за реформи никога няма.

Димитър Бъчваров

Ако приемем, че от 7 млрд. лв. бъдещ фискален резерв 4млрд.лв. се вложат в “Белене”, а другите 3 млрд.лв. се сложат в пенсионен фонд, в какви ценни книжа ще се инвестират те тогава? Обратното изкупуване на дълг е единствения механизъм, който няма да доведе до увеличаването на дефицита по текущата сметка.

Мартин Димитров

В парламента всички се оправдават с дефицита по текущата сметка. А половината от тях дори го и вярват. МВФ дава сигнали, че излишъкът по фискалния резерв не се знае докога ще покрива дефицита по текущата сметка в България. Трябва да се артикулира истинския аргумент. От OДС е внесено предложение за създаването на пенсионен фонд, който да се управлява от международен инвеститор. Целта е средствата да бъдат инвестирани, но не и харчени.

Красен Станчев

Идеята за подобен фонд е малко перспективна, освен ако не се използва за финансиране на пенсиите, които нямат да могат да бъдат изплащани от капиталово-натрупващата пенсионна система. Но да се прави фонд, който да работи паралелно с неефективната система, няма смисъл.

Мартин Димитров

Така е, разбира се. Идеята е да се поеме ангажимент за цялостна реформа на пенсионната система.

Димитър Василев

Понастоящем парите от пенсионната система в България стоят в БНБ, инвестирани в основно в краткосрочни активи. Те трябва да се вложат в дългосрочни активи, ако искаме да се постигне по-висока доходност.

Харченето на пари от фискалния резерв води до покачване на дефицита в бюджета. Тоест, ако правителството иска да изхарчи 5 млрд. лева, това означава, че то трябва да направи и съответния дефицит. Това е нещо, което мисля, че е неприемливо от политиците. Най-малкото трябва да се спазват ограниченията за таван на дефицита от 3%, което означава, че фискалният резерв не може да се изхарчи за 1-2 години. Разбира се има различни счетоводни трикове, чрез които разходите на правителството да се отчитат под черта. Колкото до мерките предложени от МВФ, до последната мисия фондът не е имал сериозни притеснения за дефицита по текущата сметка и мотивите за предлаганите мерки са други.

Димитър Бъчваров

Аргументът на МФВ е дефицитът по текущата сметка. Това са официалните им аргументи.

Димитър Василев

Динамиката на вноса рефлектира върху динамиката на данъчните приходи. Високият внос наблюдаван през 2005 г. логично води до преизпълнение на данъчните приходи. Очакваният бюджетен излишък за 2005 година е над 2%. Ако бюджетът догодина е балансиран, това ще доведе до фискална експанзия. Когато има опасения, че икономиката прегрява, да се прави фискална експанзия не е удачно. Както може да се съобрази мотивът за намаляване на дефицита по текущата сметка, чрез излишък на правителството не е състоятелен поради мащабите на двата показателя. Тоест правителството трябва да направи сериозни спестявания, за да се намали значително дефицита по текущата сметка. От друга страна увеличаването на бюджетния излишък с 1% не води до 1% намаляване на дефицита на текущата сметка, въпреки че той е част от нея. Според оценки на АИАП, една такава политика на правителството ще доведе до намаление с 0.5% дефицит по текущата сметка. Предприетите мерки от страна на БНБ не мога да коментирам.

Йордан Матеев

Фискалният резерв трябва да се използва изцяло за погасяване на дълга. За да илюстрирам по-лесно аргумента, ще дам следния пример. Ако 100 000 лв. се вземат на кредит, за който се плаща годишно 10% лихва и се вложат в спестовен влог, който носи годишна лихва от 5%, разликата между двете лихви неминуемо води до загуба. Това се получава и с фискалния резерв и външния държавен дълг. Правителството плаща високи лихви по заеми, а БНБ управлява фискалния резерв при годишна доходност от около 2,5%. Така държавата губи около 5-6% само от самата разлика между лихвените проценти и доходността.

В момент, в който държавата управлява фискалния резерв с годишна доходност под 3% и плаща доста повече по държавния дълг, правителството продължава да трупа нови дългове – за различни реформи ( включително заема от Световната банка за провалената реформа в приходната администрация ) , за въоръжаване и вероятно други неща. Това е като да имам пари в банка на влог при 3% лихва и вместо да ги ползвам, тегля кредит. Не виждам разумна логика в тези операции. Ако някой разход е обоснован с добър анализ на ползите и разходите трябва да минава през бюджета без да се теглят нови заеми.

Парите във фискалния резерв следва да се разглеждат като задължения. Може ли фонд, създаден от парите на фискалния резерв, за да обезпечи дадена реформа, да печели повече от разходите, които държавата има по погасяването на външния дълг?

Димитър Чобанов

Кой дълг следва да се погаси първо? Трябва да се отговори най-вече на този въпрос.

Димитър Василев

Обратното изкупуване на дълг по глобалните и еврооблигациите няма особен смисъл. Тъй като дългът се изкупува по текущата стойност, т.е. по цената, определена от дисконтираните очаквани парични потоци, които включват и купонните плащания. Така че де факто няма смисъл дали ще се изкупи сега, или ще се отложи във времето, тъй като ще се платят и дисконтираните лихвени плащания. Остава да се изкупува дългът от МВФ или СБ, който е краткосрочен. До 2009 г. приключват плащанията към МВФ. Ако вместо краткосрочен дълг, започне да се изкупува средносрочен дълг, то общата дюрация на дълга ще намалее. В даден период от време може да се получи наслагване на голям по размер краткосрочен дълг и изхарчен фискален резерв за изкупуване на средносрочен, което да доведе до ликвидни проблеми.

Кристофор Павлов

Известно е че България излиза от обвързаността си с МВФ вероятно в края на 2006 г. или началото на 2007 г. Но струва ми се, че поне в краткосрочен план това едва ли ще доведе до рязка промяна в провежданата икономическа политика. В този смисъл смятам, че вероятността за изхарчването на голяма сума от фискалния резерв през 2006 г. е малка, тъй като уязвимостта на икономиката на външни шокове през 2006 г. ще бъде все още значителна, а правителството, водено от БСП, едва ли желае да се повтори кризата от 1997 г. Съгласен съм, обаче, че през 2007 и 2008 година рисковете за икономиката като цяло ще се редуцират и това ще подсили апетитите значителна част от резерва да се изхарчи. Затова струва ми се, че най-добрата алтернатива за използването на резерва е той да служи като буфер срещу рисковете произтичащи от провеждане на необходимите вътрешни реформи и разбира се за изплащане на публичен дълг. Досегашните опити в България да се създаде ефективен механизъм за контрол на правилното изразходване на публичните средства са били повече или по-малко неуспешни и затова мисля, че фискалният резерв не трябва да се използва за публични инвестиции. Конкретно, що се отнася до проекта “Белене”, нещата са потенциално още по-комплекси и следователно свързани с още по-големи рискове, тъй като такива проекти (в страни от въпроса доколко са икономически обосновани) като правило водят до значително надхвърляне на първоначално предвидените инвестиции.

Красен Станчев

И в момента изкушението е голямо. Не може да се разчита на един човек, в лицето на Пламен Орешарски, че ще удържи положението, апетитите на другите министри. Освен това то просто се случва и никой не го усеща. Може и да не се планира и пак резервът да бъде изхарчен. </