Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Финансиране на образованието: подходи и резултати

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

От няколко седмици в Интернет-площадката на Министерството на образованието и науката е публикувана обява, чрез която МОН набира дарения и спонсорство за подпомагане на участието на българските ученици в международните олимпиади по математика, физика, астрономия, биология, химия, философия, информатика и информационни технологии. Този подход на министерството ни дава повод за един кратък преглед на практиките за финансиране на образованието в България.

1/ От1990 година насам реформите във финансирането на образованието приемаха най-различни форми: а/ диверсификация на финансирането между държавата (в лицето на МОН) и общините; б/ въвеждане на механизми за покриване на разходите в специализироното средно образование и във висшето образование; в/ въвеждане на частно образование; г/ въвеждане на различни практики на набиране на средства от страна на отделните училища, включително чрез "доброволно-принудително" спонсорство от страна на родителите, дарения от фирми и т.н. Успехът на последната форма се определя от степента на предприемчивост на отделните училищни директори.

Всички тези реформи обаче не допринесоха до някакво значимо подобрение на разпредението на ресурсите в образователната система.

2/ Според НСИ, нивото на чуждестранните инвестиции в образованието възлизат на 0.3% от общия размер на чуждите инвестиции в нефинансовите предприятия. След първоначалния ръст на инвестициите в образованието, свързани предимно с отварянето на частни училища през 90-те години, нивото на инвестициите в частното образование след 2000 г. започва да намалява. Това се дължи предимно на: a/ липса на съществено търсене на частно образование (поради демографски промени, по икономически причини и поради все още високото доверие в публичното образование и б/ сложни и скъпи процедури по лицензиране и акредитиране.

В областта на висшето образование, основната чуждестранна инвестиция е свързана с откриването на Американския университет в България и е направена от Университета в Мейн и Университета на Делауеър. Фондацията "Сорос" инвестира в откриването на Нов български университет. В България оперират и 6 клона на чужди университети (University of Portsmouth (UK), St. Andrews University (UK), Holborn College (UK), Moscow State University for Economics and Information and the St. Petersburg State Technological Economic University, International University of Moscow, и City University Seattle (USA)).

3/ Според изследване на Националния институт по образование, за периода 1990-2000 г. чуждестранните инвестиции в образованието възлизат на 100 милиона евро. По-голямата част (56 %) от тези средства са насочени към осигуряване на стипендии и специализации, 25 % са насочени към институционална подкрепа на университетите и 19 % са средствата за изработване на учебни програми, чуждоезиково обучение, издателска дейност и т.н. Тук обаче е вложено странно разбиране за инвестиции. Като такива се смятат дарения от индивиди и фондации, както и средствата, предоставени от различни правителствени и международни донори чрез различни донорски програми.

През периода 1991-1997 основният чуждестранен източник на средства в българските университети е програмата TEMPUS-PHARE, чрез която са осигурени 70 млн. евро. Друг значителен донор е Фондация "Отворено общество", осигурила финансиране за над 8.7 млн. евро чрез програма "Образование". Британският ноу-хау фонд е предоставил 907 500 щ.д. чрез програмата си "Български академични общности". Британският съвет е подпомогнал изграждането на Националната агенция за оценяване и акредитация и е финансирал Пловдивския университет, Нов български университет и Софийския университет. Американското правителство (главно чрез Fulbright и др. под. програми за академичен обмен)е предоставило финансиране в общ размер на 7.45 щ.д.

4/ Набирането на дарения от частни лица не дава особено обнадеждаващи резултати. Само две са подобните дарения за периода 1990- 2000 г., предоставени чрез Националния дарителски фонд "Тринадесет века България". Общата сума на тези дарения е малко над 10 000 щ.долара.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!