Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

„Филчев“ от Пловдив

26.10.2018
Оцени тази статия:

Красен Николов

На 20-ти октомври бе представен вторият том от поредицата „Корупционната България”[1]. Изданието се осъществява от сдружение „Либертариум”. Сред множеството текстове от сборника сме решили да препечатаме избрани пасажи от главата „„Филчев” от Пловдив”. В нея е представена обзорно професионалната дейност на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров – от кариерата му като съдия и председател на съд, през процедурата на избора му за главен прокурор и последващата дейност на държавното обвинение в неговия мандат. Текстът е на журналиста Красен Николов, съдебен и политически репортер в електронния вестник mediapool.bg, автор на множество разследвания за дейността на съда, прокуратурата и работата на местната власт. Николов е носител на награди за съдебна журналистика и активно използване на Закона за достъп до обществена информация.

| изтеглете пълния текст | 

 

На 20 декември 2012 г. окръжният съдия от Пловдив Сотир Цацаров е избран за главен прокурор. Наследството е тежко. След 22 години реформи държавното обвинение продължава да е една от най-нереформираните системи, а борбата с корупцията по високите етажи на властта търпи постоянната критика на обществото и международните партньори на България. Българите очакват продължаване на политиката на Борис Велчев[2] за превръщането на прокуратурата в много по-прозрачна и отчетна  институция. Най-важното обаче е постигането на резултати срещу корупцията по върховете на властта и връщането на усещането за справедливост.

Нищо от това не се случва - прокуратурата прави рязък завой към тъмните времена на Никола Филчев. При полагането на клетвата Цацаров обещава „безусловно“ да не се поддава на политически натиск. Той декларира, че ще бъде "гарант за справедливост". За да се повярва на подобна декларация, трябва да се погледне неговата биография като председател на Окръжен съд – Пловдив.

Сотир Цацаров става член на БКП още в казармата. После завършва „Право“ в Софийския университет с пълно отличие. След дипломирането си през 1992 г. става съдия в Районен съд – Асеновград. През 1996 г. е назначен за началник на съда в Асеновград и от този момент нататък той не пада от ръководна длъжност. През 1998 г. се премества в Пловдивския окръжен съд, където директно е назначен за заместник-председател. След само една година Цацаров става шеф и на този съд. Той го оглавява в  продължение на 13 години, когато е избран от Висшия съдебен съвет за главен прокурор. Така Цацаров записва 23 години без прекъсване като ръководител в системата. Той оцелява по време на мандатите на седем различни Висши съдебни съвета, което е атестат за невероятна адаптивност в една силно корумпирана и политически зависима среда.

Подобно началническо дълголетие неминуемо води до замесване в тежки скандали.

***

През ноември 2009 г., три години преди Цацаров да оглави прокуратурата, в МВР и до главния прокурор Борис Велчев е подаден сигнал от полицай от Икономическата полиция в Пловдив[3]. В сигнала се описва схема, чрез която пловдивският бизнесмен и лидер на местната организация на БСП Георги Гергов придобива контрола върху Пловдивския панаир. Панаирът е държавно дружество, което е в забранителния списък за приватизация. С активното съдействие на икономическото министерство и съда тази приватизация се осъществява. Схемата се реализира чрез многократно завишаване на стойността на активите, апортирани в панаира от Георги Гергов. Завишаването на оценките на имотите на Георги Гергов е одобрено от Пловдивския окръжен съд, председателстван от Сотир Цацаров.

В сигнала до разследващите се посочва, че съдът пренебрегва много груби нарушения на закона. Експертите, които завишават оценките на апортите, са посочени лично от Георги Гергов. Това е забранено от Търговския закон. Допуснато е апортиране на недовършени обекти и на имоти с тежести, апортиране на чужда собственост, завишаване на цените на земята и други, се твърди в сигнала.

Влизането на Гергов в панаира започва постепенно в края на 2006 г., когато на власт е правителството на тройната коалиция[4]. Дружеството "Пълдин туринвест", в което Гергов има мажоритарен дял, е допуснато като акционер с 34% в "Международен панаир Пловдив". Това става без търг или конкурс. Решението е взето от тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров и заместничката му Корнелия Нинова (по-късно лидер на БСП). Към този момент държавата твърди, че Гергов се ангажира да инвестира 100 млн. евро в Пловдивския панаир, но подобно нещо не се случва[5]. Вместо това „Пълдин туринвест“ започва скоростно превземане на държавната собственост. След скандалното допускане на завишени експертни оценки на апортираната собственост, делът на Гергов в панаира достига 49% още през 2007 г. В края на 2008 г. бизнесменът обявява, че е придобил още 1,5% от капитала на панаира, след като изкупува акции от бивши собственици на терени на Пловдивския панаир[6]. Така контролираният от него дял достига 50,36% и той става мажоритарен собственик на дружеството. Държавата започва през 2009 г. дело за връщане на собственост и печели на първа инстанция пред Пловдивския окръжен съд, но губи на следващите две инстанции[7]. Така Гергов придобива панаира.

Всичко това става възможно с първоначалната подкрепа на Пловдивския окръжен съд. Съдията, който назначава посочените от Георги Гергов експерти, се казва Александър Стойчев. Магистратът започва кариерата си в Пловдивския районен съд, но е командирован в окръжния съд по време на мандата на Цацаров през 2006 г. Командировката му продължава четири години. Командироването на съдии за такъв голям период е изключително порочна практика. Те се намират в тежка кариерна зависимост от началниците, защото във всеки един момент могат да бъдат върнати на по-ниската позиция и заплата. След това съдия Стойчев дължи доста на Цацаров за кариерното си израстване. През 2009 г. той е предложен от Цацаров за окръжен съдия и успява да спечели мястото след гласуване във Висшия съдебен съвет. Пред Етичната комисия на ВСС Цацаров отрича съдия Стойчев да е негово протеже и да му е казал как да реши делото за Пловдивския панаир[8]. Цацаров обаче защитава решението на Стойчев:

„Той е много свестен колега като начин на мислене на съдия. Не е достойно неговото име да бъде замесвано във всичко това. Александър Стойчев е един от хората, които са проверявани по повод сигнала на министъра на икономиката и енергетиката. Един от хората, за които се твърдеше, че е нанесъл крупни щети на българската държава. Не, не ги е нанесъл, защото не е участвал в това заседание на Министерския съвет, което е взело решение по отношение на капитала на Пловдивския панаир”[9].

Стойчев е проверен от Етичната комисия на ВСС по сигнал на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков[10]. Съмнение буди бързината, с която съдията се е произнесъл за допускане на поисканите от Георги Гергов експерти – по-малко от ден след постъпването на искането. Накрая магистратът е оневинен за действията си. С това обаче не свършват въпросите около случая с Пловдивския панаир. Самият Сотир Цацаров не крие, че добре познава Гергов.

Скандалите с познанството между Сотир Цацаров и Георги Гергов няма да спрат до тук. През 2017 г. избухва скандалът „ЦУМ-гейт“, който дава повод на обществото да си припомни за старите връзки между двамата пловдивчани. Те очевидно не секват след избора на Цацаров за главен прокурор.

***

Цацаров става известен като председател на Пловдивския окръжен съд, но той има „заслуги“ и като наказателен съдия. По време на мандата му везните на наказателните съдии в Пловдив прекалено често клонят в полза на прокуратурата. По данни от Националния статистически институт оправданите подсъдими в Пловдив през 2004 г. са 0,84% от всички изправени на съд. През 2005 г. – 0,85%, през 2006 г. – 2,16%, през 2007 г. – 2,71%, през 2008 г. – 0,49%, през 2009 г. – 0,41%, през 2010 г. – 1,48%, през 2011 г.- 1,64%[11]. Подобно единомислие между съд и прокуратура не изглежда като да е в полза на справедливостта. Това се потвърждава и от делата, заведени пред Европейския съд по правата на човека срещу България. Оказва се, че значителен брой от осъдителните присъди срещу България в Страсбург са за нарушения, допуснати от пловдивските съдилища и прокуратури. Поне 120 решения от общо 395, постановени срещу България, са заради пловдивските магистрати[12].

Един от най-известните случаи от практиката на Цацаров е задържането в ареста на 27-годишния Максим Савов. На 13 януари 2010 г. петима цивилни полицаи издебват Савов пред квартален магазин и го арестуват. Така започва един от абсурдните случаи в историята на българското „демократично“ правосъдие. Седмица преди това в същия магазин е извършен обир за 484 лв. По време на обира Савов е на работа. Той има четирима свидетели. 27-годишният мъж работи на две места, живее с приятелката си, от която има дете. Савов е неосъждан. Достатъчно обаче е продавачката, която е с висок диоптър очила, да го припознае и да се обади в полицията. Заради това на Максим Савов му е устроена засада пред магазина, който той посещава всеки път, когато ходи при заболекаря си. Младият мъж е обвинен за кражба, а прокуратурата игнорира всички доказателства, които го оневиняват. Внесено е искане за постоянно задържане под стража в Пловдивския районен съд. Районният съд пуска Савов на свобода, мотивирайки се, че няма достатъчно данни, че е извършил престъпление.

Прокуратурата обжалва пред Пловдивския окръжен съд. Съдия по мярката за неотклонение е Сотир Цацаров. Бъдещият главен прокурор връща Савов в ареста, където той стои пет месеца, а приятелката му през това време се грижи сама за детето. Цацаров също игнорира доказателствата в полза на обвиняемия. Аргументът на съдията да върне Савов в ареста е, че няма адресна регистрация в Пловдив и може да се укрие. Накрая  Савов е оправдан за абсурдните обвинения. Действията на властите срещу Савов струват на данъкоплатците 70 000 лв.[13].

***

По време на съдийстването си Цацаров разрешава и част от незаконните специални разузнавателни средства (СРС), поискани от заместник-градския прокурор Роман Василев по делото „Цонев, Сантиров, Попов“. Накрая България е осъдена от Европейския съд по правата на човека и за това дело[14]. Когато Цацаров вече е главен прокурор, той признава, че е подведен от Роман Василев, но първоначално не предприема нищо срещу него.

***

На 8 ноември 2012 г. Цацаров е издигнат за главен прокурор от седмина членове на Висшия съдебен съвет (ВСС)[15]. Едновременно с това мнозинството във ВСС променя и правилата за избор на главен прокурор. Решено е гласуването да се проведе с електронната система вместо с бюлетини. Електронното гласуване позволява на членовете да се следят един друг как гласуват, тъй като са на обща заседателна маса. Електронната система не отчита и гласовете за всички кандидати едновременно. Те трябва да бъдат гласувани един след друг. Мнозинството приема, че ще бъде гласувана първа кандидатурата на този, който е издигнат първи и светкавично издига кандидатурата на Цацаров. Целта е да се окаже натиск върху колебаещите се членове на ВСС да подкрепят Цацаров още на първо гласуване като се следи кой как гласува. Няма нужда някой да бъде заплашван директно. Властта на главния прокурор е толкова голяма, че е плашеща от само себе си. По-късно членът на ВСС и бивш заместник-главен прокурор Камен Ситнилски ще изпита това на гърба си по трагичен начин.

Срещу Цацаров са издигнати двама кандидати. Единият е Галина Тонева – бивш съдия и заместник-главен прокурор от екипа на Борис Велчев. Тонева се ползва с добра репутация в съдебната система и е подкрепена от опозицията във ВСС[16]. Третият кандидат е Борислав Сарафов – ръководител на Специализираната прокуратура. Накрая става ясно, че Сарафов е издигнат като мюре, за да се симулира състезание. Хората[17], които застават зад него, в крайна сметка гласуват за Цацаров. 

Случващото се в съдебния съвет лесно може да се обясни с намесата на изпълнителната власт. Премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов не прикриват, че ГЕРБ желае Сотир Цацаров да стане главен прокурор. Цацаров е посочен публично от Цветан Цветанов като "най-стабилния съдия" в страната[18]. След това се произнася и Бойко Борисов: „Той е най-добрият окръжен съдия, с който съм работил като главен секретар на МВР“[19]. Политическият пасианс изглежда нареден, а единствената въпросителна е дали Цацаров ще успее да събере 17 гласа във ВСС. Изборът е с квалифицирано мнозинство и са достатъчни само седем гласа „против“, за да бъде блокиран[20]. За тази цел мнозинството променя и правилата за гласуване.

Подкрепата на ГЕРБ, макар и недопустима, поне е публична. Зад кулисите има още един голям играч в полза на Цацаров – Делян Пеевски. Медиите на депутата от ДПС през цялата кампания крепят кандидатурата на пловдивския съдия. Партията има и двама представители във ВСС. Единият от тях Васил Петров, което е известен като „тъстът на Пеевски“. Адвокатът от Благоевград е баща на жената, от която Делян Пеевски има дете. Така съвсем обяснимо кандидатурата на Цацаров за главен прокурор фокусира най-голямото внимание на медиите, защото е явен фаворит и се ползва със силна политическа протекция. Две седмици след издигането му сайтът „Биволъ“ излиза с публикация[21], която уличава съпругата на съдията Меглена Цацарова, известен пловдивски нотариус, в „прикриване“ на данъци.

По време на задължителното изслушването на Цацаров пред ВСС точно преди гласуването на кандидатурата му за главен прокурор, той признава и още нещо смущаващо. Казва, че е изискал и прочел дело, което е разпределено на друг пловдивски съдия в друг съд. Става въпрос за тъжбата за клевета[22], заведена от бившия председател на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов. Искът е отхвърлен от заместник-председателя на Районен съд – Пловдив Екатерина Роглекова. Цацаров признава, че чете чужди дела в отговор на въпрос на члена на ВСС Калин Калпакчиев:

„Прочел съм го (делото – б.а.), помолих председателя на Районния съд (Веселин Хаджиев – бел.ред.) да ми го представи. Най-малкото заради съществения медиен и обществен интерес. Прочитането е било преди да е определен съдията-докладчик. От там насетне той е работил повече от самостоятелно“[23].

От думите на Цацаров се разбира, че като шеф на по-висшата съдебна инстанция, той изисква конкретно дело „колегиално“, но без да има такава обичайна практика в съда. Взимайки го преди да е разпределено на съдия, той променя поредността на постъпващите дела и така се намесва в случайно разпределение. И оказва влияние върху последвалия избор на съдия. Признанието още тогава води до сериозни притеснения. Първо, че Цацаров проявява интерес към чужди дела, без да му е в работата и дори без да са стигнали до неговия съд. Той може да приложи този подход много по-лесно като главен прокурор, защото има власт над всички прокурори. Вторият притеснителен факт е, че Цацаров проявява интерес по делото срещу действащия вицепремиер Цветанов, който първи го подкрепя в кампанията му за главен прокурор. Няколко месеца по-късно съдия Роглекова оправдава Цветанов с аргумент, че той изразява мнението си като редови гражданин. През юли 2013 г. тя става началник на Пловдивския районен съд. Към този момента Цацаров има удобно мнозинство от верни хора във ВСС и може да кадрува в цялата съдебна система.

В деня на избора пред ВСС единствената сериозна критика срещу фаворита за главен прокурор идва от Калпакчиев[24]. Той изчита 20-минутна реч, в която изброява всички публични съмнения около кандидатурата на Цацаров. Изявата му е посрещната на нож от мнозинството, което вече е решило за кого да гласува, без значение от представянето на другите двама кандидати. Министърът на правосъдието Диана Ковачева се запомня с призива към Калпакчиев да спре с речта си, но той отказва.

Следва гласуването. Както е по план, кандидатурата на Цацаров е гласувана първа с електронната система. Той получава 18 гласа и е избран за главен прокурор. Следва обаче нов скандал. Кандидатурите на другите двамата кандидати не са гласувани, което напълно опорочава процедурата. На другия ден, 21 декември, вицепремиерът Цветанов поздравява ВСС за вота по съвест и определя процедурата като „най-прозрачната“[25].

 


[1] изд. „Либертариум”, София, 2018 г., 751 стр., цена 27 лв.

[2] Главен прокурор в периода 2006-2012 г. Преподавател по наказателноправни науки във Великотърновския университет. Правен съветник на президента Георги Първанов. След напускането на прокуратурата е назначен в Конституционния съд от президента Росен Плевнелиев, а след това става и председател на Конституционния съд.

[3] Входящ номер към МВР 188-59/04.11.09 г. Сигналът е цитиран от сайта „Биволъ“ в публикацията „Гоце-Гергов-Цацаров-Цветанов… масонски афери и прикриване на престъпления“ от 29 ноември 2012 г.

[4] Премиер е лидерът на БСП Сергей Станишев, а коалицията се състои от БСП, НДСВ и ДПС.

[5] Старидолска, Елена. Босев, Росен. Трифонова, Иглика. Неочакваната буря за пловдивския брокер. В:-capital.bg. 28 април 2017 г.

[6] Гоце-Гергов-Цацаров-Цветанов… масонски афери и прикриване на престъпления“. В:-bivol.bg. 29 ноември 2012 г.

[7] Николов, Красен. Гергов спечели втория тур от делото за Пловдивския панаир. В:-mediapool.bg. 11 11 юли 2011 г.

[8] Гиргинова, Галина. Сотир Цацаров през 2012 г.: Познавам Георги Гергов на „здравей-здрасти“. В:-judicialreports. 22 април 2017 г.

[9] Пак там.

[10] Близо 7 години по-късно Трайчо Трайков ще бъде обвинен на свой ред от прокуратурата по делото за продаването на миноритарния дял на държавата в електроразпределителното дружество „ЕВН-България“.

[11] По официални данни от годишните доклади на Националния статистически институт за престъпността.

[12] Данните са събрани от специализирания сайт „Съдебни репортажи“ и отразяват ситуацията до избора на Сотир Цацаров за главен прокурор през декември 2012 г. Данните са публикувани в материала „Общата политика на стабилния съдия I“ на 3 ноември 2012 г.

[13]  Николов, Красен. Темида съчувства най-много на прочутите си жертви. В:-mediapool.bg. 13 февруари 2013 г.

[14] Виж главата „Абсолютния престъпник“ в този том.

[15] Членовете на ВСС са Каролина Неделчева (член на ВСС, избран от Народното събрание с подкрепата на ГЕРБ), Магдалена Лазарова-Проданова (ДПС), Соня Найденова (ГЕРБ), Светла Петкова (ГЕРБ), Ясен Тодоров ("Атака"), бившия зам.-главен прокурор Михаил Кожарев и пловдивската съдийка Галя Георгиева, която е известна с близките си отношения с Цацаров.

[16] Номинацията на Галина Тонева е издигната от Галина Карагьозова (член на ВСС, избран от Народното събрание с подкрепата на БСП), Калин Калпакчиев и Юлия Ковачева (съдии), Камен Ситнилски (бивш заместник-главен прокурор) и Румен Боев (прокурор от Пловдив). По-късно Румен Боев премина рязко в мнозинството във ВСС.

[17] Борислав Сарафов е издигнат от председателя на Върховния административен съд Георги Колев, Мария Кузманова (съдия), Юлиана Колева (бивш депутат от ГЕРБ, става член на ВСС с подкрепата на ГЕРБ), Димитър Узунов (РЗС) и Милка Итова (съдия).

[18] Василев, Страхил. Босев, Росен. Двама са малко, трима са много. В:-capital.bg. 23 ноември 2012 г.

[19] Премиерът за Цацаров: „Той е най-добрият окръжен съдия“. В:-mediapool.bg. 19 ноември 2012 г.

[20] Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Към онзи момент една от позициите е вакантна, защото главният прокурор Борис Велчев напусна поста си преди края на мандата и бе избран за конституционен съдия.

[21] Съпругата на Цацаров „прикрила“ от данъчните няколко хиляди лева. В:-bivol.bg. 21 ноември 2012 г.

[22]  Тодорова започва да съди Цветанов заради изказването му, че тя работи в услуга на организираната престъпност.

[23] Николов, Красен. Митов, Борис. Цацаров прочел делото за клевета срещу Цветанов, преди да бъде разпределено. В:-mediapool.bg. 20 декември 2012 г.

[24] Преди да стане член на ВСС Калин Калпакчиев е наказателен съдия в Софийския апелативен съд. Той е избран във ВСС от квотата на съда. Член е на Съюза на съдиите в България.

[25] Георгиев, Малин. Цветанов приветства вота „по съвест“ на ВСС. В:-mediapool.bg. 21 декември 2012 г.