Фармацевтични неволи

От известно време решенията, които взима правителството в сферата на фармацевтичния сектор, противоречат изцяло на пазарната логика и принципите за облекчаване на бизнес средата. След като в началото на годината правителството прие закон, според който само магистър-фармацевти могат да отварят аптеки (заради подобни практики Европейската комисия започна съдебни процедури срещу Италия, Австрия и Испания), новите законодателни стъпки на управляващите са също толкова спорни и извън духа на свободната пазарна инициатива и предприемачество.

Миналата седмица правителството прие наредба, която предвижда увеличение на таксата за откриване на аптека от 1 000 лв. на 5 000  лв. или пет пъти. Логичният въпрос е на какво се дължи това драстично увеличение на таксата? След като само магистър-фармацевти могат да бъдат собственици на аптека и това предварително замразява в голяма степен конкуренцията, какъв е мотивът да се въведе допълнително административно ограничение? Колко магистър-фармацевти могат да си позволят да отделят 5 000 лв. и да ги дадат на държавата само, за да имат правото да практикуват професията си?

През миналата седмица беше приета и нова наредба за определяне на цените на лекарствата. Тя също представлява грубо незачитане на основните пазарни принципи, според които цената се определя от търсенето и предлагането. Според наредбата цената на генеричните лекарства трябва да бъде с 50% по-ниска от тази на оригиналните. Според българските производители на лекарства това създава възможност за изкуствено изтласкване от пазара на генерични медикаменти, ако производителите на оригиналните препарати временно намалят цените, за да се окажат техните "копия" под себестойността си. Такива стратегии не са възможни, ако пазарът е свободен и няма изкуствено създадени правила, които да подпомагат някои групи и да ощетяват други. Този казус беше обсъждан на форум на високо равнище, организиран от Европейската комисия през месец юни тази година и председателят на Европейската асоциация на генеричните лекарства защити позицията, че обвързването на цените на генеричните продукти с оригиналните противоречи на идеята за свободна конкуренция и застрашава сигурността на доставките на лекарства. Във Великобритания и Дания има свободен пазар за генерични лекарства, което е довело до повече конкуренция, а от там – до по-високо качество и по-ниски цени. Едно от заключенията от форума е, че „ценовият контрол не е нужен за лекарствата извън списъка за реимбусиране. За тези продукти ценовата конкуренция върши достатъчно добра работа". За съжаление българските законотворци явно не си сверяват часовниците с актуалните решения в сферата на регулирането или нарочно приемат правила, макар и те да се отхвърлят от международни експерти като неефективни и дори вредни.

Друг спорен момент е текстът, според който цената на лекарства, отпускани по лекарско разписание, дори когато не са част от позитивния списък, не трябва да е по-висока от най-ниската цена за същия продукт в осем референтни страни-членки на ЕС. Това дефакто означава ценови контрол над повечето лекарства. В ЕС само три държави прилагат такава практика – Румъния, Португалия и Норвегия. В други пет се контролират цените на всички лекарства, но в 16 страни-членки държавата  не се намесва при цените на лекарствата извън списъка за реинбусиране. Нещо повече, в немалка част от страните няма никакъв ценови контрол дори над лекарства, които се изплащат от държавната каса – и това са Великобритания, Германия, Швеция, Холандия, Дания, Малта.

Друго ограничение е решението за една и съща комбинация от лекарства да се плаща една и съща цена. Което ще изравни цените на стари и нови лекарства и ще ощети най-вече пациентите, защото по-съвременните лекарства се отличава с по-малко странични ефекти. По тази логика нека диамантът и графитът да са на една и съща цена след като и двете са алотропни форми на въглерода.

Как да се намалят цените на лекарствата?

Ценовият контрол, ограниченията и интервенциите от страна на правителството не са добро решение нито за намаление на цените на лекарствените продукти, нито за насърчаване на иновациите, качествено обслужване на пациентите в аптеките и осигуряване на лесен достъп и наличност на лекарства на пазара.

Друго решение, което се обсъжда сред управляващите и браншовите организации, е намалението на ДДС върху лекарствата. Европейската комисия позволява ДДС за лекарства да падне до 5%. Подобна мярка, обаче, не е еднозначна и ще доведе до различни последици от икономическа гледна точка. Първо, диференцирането на ставката по ДДС затруднява администрирането на данъка, а една от идеите за въвеждането на пропорционален данък върху доходите на физическите лица от 2008 г. е именно опростяване на данъчната система, което води до по-голяма събираемост и намалява възможността за използване на "вратички" в закона. Второ, намалението на ДДС върху лекарствата с мотива за поставяне на приоритет на здравето ще повлече след себе си моментално и други искания от различни сектори, които са "национално значими" и особено важни за обществото. Трето, намалението на ДДС върху лекарствата ще доведе до загуби за бюджета в порядъка на няколко стотици милиона лева. Четвърто, производителите на лекарства плащат ДДС върху съставните продукти на лекарствата и ефектът от намаленото ДДС върху крайната цена не е толкова ясен и предвидим, защото няма да могат да възстановяват данъчния си кредит. Пето, тази възможност в закона може да доведе до данъчни измами.

Единствено чрез свободната конкуренция и реализиране на практика на принципа на свободната стопанска инициатива се гарантира, че цените ще следват покупателната способност на населението и ще се движат в посока надолу. За тази цел, трябва да се премахне ограничението собственик на аптека да е само магистър-фармацевт, да се облекчи лицензионния режим за фармацевтичния сектор, свободно да се конкурират генеричните и патентовани лекарствени продукти и да се премахне ценовият контрол върху лекарствата извън позитивния списък.

* Статията е публикувана за пръв път във вестник "Класа" на 07 декември 2008