Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Фалстарт, министър Греков

Автор: Николай Вълканов / 07.06.2013
Оцени тази статия:

Ако се съди по последните няколко години, министерството на земеделието се е превърнало в пристан на хора с дефинитивен уклон към манипулирането на пазара и цените. Както знаем от Мирослав Найденов (да не говорим за икономическата теория), подобни опити завършват винаги по един и същ начин – с повишение на цените на вътрешния пазар (за справка - драмата с яйцата в началото на миналата година).

Новият министър на земеделието и храните, професор Димитър Греков, заяви в интервю за в. Стандарт (виж тук) следното: „След седмица ще имаме български дини, а пазарът е пълен с вносни. Ако това се ограничи, много проблеми на хората ще бъдат решени.” На въпрос как може да се случи това, министър Греков отговаря „С митнически тарифи и такси, които могат да помогнат за ограничаване на вноса”. Може би министърът е имал предвид ограничаване на контрабандния внос (което е чудесно), а не изобщо на вноса на плодове и зеленчуци, но това никак не става ясно от интервюто. Затова е добре да обясним защо ограничаването на вноса не може да бъде опция.

Първо, защото в рамките на ЕС възможности за самоволно, едностранно определяне на митнически тарифи практически няма и в Министерство на земеделието са пределно наясно с това.

Второ, защото ограничаване на вноса, както вече споменахме, води автоматично до по-високи цени за крайния потребител (България отдавна няма капацитет да задоволява вътрешното търсене на плодове и зеленчуци).

Трето, дори да беше възможна и полезна подобна мярка, тя със сигурност би довела до реципрочни действия от страна на държавата, срещу която се въвежда. Ако ограничим примерно вноса на дини от Турция, с голяма степен на вероятност може да се очаква Турция да ограничи вноса на слънчоглед от България.

Ще се възползвам от случая да обясня защо ни е необходим евтин внос – защото сме бедни. Ако разчитахме единствено на произведеното в България, едно е сигурно – за дълъг период от време щяхме да ядем значително по-малко и то като отделяме много по-голям дял от дохода си за храна, отколкото днес.

Освен това данните за вноса на плодове и зеленчуци ясно показват, че външната търговията върши перфектно своята роля – вносът е по-голям през студените месеци от годината, когато по обективни причини някои неща не виреят по нашите географски ширини и рязко спада през летните месеци.

Източник: НСИ 

Друга графика, този път за износа, показва, че износът на плодове от България плавно нараства през последните три години. Тук не става въпрос само за замразени и консервирани плодове, но и за пресни – кайсии, череши и др. отдавна се изнасят на пазари, които могат да предложат по-добри цени от вътрешния. Причините са свързани както с ниската покупателна способност в страната, така и с недъзи по веригата на доставки. Може с известна увереност да твърдим, че ако така очертаната ситуация се запази, в близко бъдеще дори и да се увеличи производството на плодове, ще се храним все повече с вносна продукция.

 

Източник: НСИ

Друго важно заключение, което може да се направи от графиките и което едва ли е новина, е че се задълбочава кризата в зеленчукопроизводството, което продължава да спада.

Всякакви рестриктивни мерки по отношение на вноса обаче няма да дадат решение на проблемите. А те са разнообразни и дълбоки – свързани както с начина на субсидиране и самото субсидиране в земеделието, така и с регулации и административна намеса, с проблеми в земеползването и в напояването, но също и в образованието, инициативността и активността на самите фермери. В някой от следващите броеве на бюлетина Институтът за пазарна икономика ще се спре по-подробно на проблемите в зеленчукопоризводството и възможностите за решаването им.