Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Файтон и автобус: проблемът с регулирането на превозите

Автор: Красен Станчев / 17.06.2011
Оцени тази статия:

Пътуването с файтон или каруца е различно от това с автобус или друго съвременно средство за придвижване. Когато оста на каруцата се счупи, пасажерите ще се отърват с охлузвания – в най-лошия случай. Когато това се случи с автобус, както разбраха дори и тези, които не са се замисляли върху опасностите на този вид пътуване, изходът може да бъде и летален.

Едва ли не първата реакция на медиите бе емоционална и ексхатологична: „държавата се разпада, какви ги върши правителството, защо изобщо се движат такива смъртоносни возила?”  Ексхатологията се хареса на правителството и то вече измисли какви нови стандарти и контрол да наложи.

Всъщност, обаче, проблемът е в регулациите, наложени към момента и в овластяването на Държавната автомобилна агенция.

Ако нямаше специално регулиране на автобусните превози от сегашния му тип, доставчикът на услугата, неговите застрахователи и логистиците, продавачите на билети биха били отговорни за непредвидени събития на пътя. Знаейки, че те ще плащат, те биха проверявали средствата за придвижване, за да намалят вероятността от такива събития.

Когато контролът е в ръцете на ДАИ, КАТ (такъв е случаят, доколкото знам, в Германия) или някоя друга държавна организация, ефектът е приблизително следния:

  • Превозвачът може да очаква, че служителите на агенцията ще гледат да работя колкото може по-малко;
  • Когато са сериозни нарушенията, ще се намерят връзки или начин за откуп;
  • Бившите служители на агенцията ще имат известна привилегия, когато се открият нередности.

На страната на пасажерите също се създават грешни очаквания: ние сме гласували за правителството, то се грижи за поддържането на нашия живот в нашето тяло, може да не обръщаме внимание дали се возим на каруца, файтон или автобус, нещата са в сигурни ръце.

Когато в древния Рим са измислили далекосъобщенията (пощите и превозите), превозвачът е отговарял за безопасността на пътниците. След това – към XVII-XVIII век в процеса са се включили и онези, които финансират и застраховат стоките, пътешествениците и техния багаж. 

И така е било докато не са измислили ДАИ.  Разликата е в това, че в епохата на ДАИ средствата за придвижване са такива, че при непредвидени събития изходът може да е летален.