Фабрика за илюзии или бюджет на фонд пенсии за 2003 г.

Word Format (Word Format)

През седмицата Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2003 г. Управителят на НОИ, г-н Христосков, представи пред Комисията основните му параметри и очакванията на управителния съвет за следващата година.

За какво става дума.

1/ Нарастване на приходите с повече от 400 млн. лева и достигане на общи приходи от 2,418 млрд. лева. Разходите се предвижда да бъдат в размер на от 3,131 млрд. лева.

2/ Според г-н Христосков двете величини формират „разлика“ от 713 млн. лева, която частично ще бъде покрита с „трансфер“ от републиканския бюджет от 234 млн. лева и „субсидия“ от същия този бюджет от 382 млн. лева. Останалата част от „разликата“ ще се финансира с остатък от предходната година (вероятно от резерва на НОИ в държавния бюджет).

3/ Приходите се очаква да нараснат с въпросните 400 млн. лева по следните причини:

– Въвеждане на осигурителни прагове;

– Задължителното регистриране на договорите (този ефект незнайно как е измерен от служителите на НОИ и е оценен на 40 млн. лева повече приходи);

– Увеличаване на броя на осигурените лица в резултат на програмата за насърчаване на заетостта на министър Шулева;

Коментар:

1/ Промените, които се предвиждат от 2003 г., се представят като опит за „вкарване в правия път“ на тези фирми и граждани, които не желаят да участват в модела на НОИ и се осигуряват върху минималната заплата или не плащат въобще. Дефицитът на фонд пенсии нараства прогресивно през последните години и очевидно, това е опит за промяна чрез по-строго принудително изземване.

2/ Авторите на тези промени обаче, не отчитат, че онези индивиди, които по никакъв начин нямат интерес да участват в модела на НОИ (в частност фонд пенсии) просто ще намерят начин да не участват. Напълно e възможно стопански деятели, които са плащали през предишни години да преустановят участието си в системата в момента, в който се въведе минимален осигурителен праг от примерно 350 лева. Тогава приходите, вместо да се увеличат, всъщност ще намалеят. Ако не през следващата година, то в средно срочен план (забавяне – необходимо за промяна на поведението на пазарните участници).

3/ Без реформиране на системата и въвеждане на непосредствена връзка между плащанията и очакваните ползи, НОИ (ако не действа като частно пенсионно осигуряване) няма как да поддържа равновесие. Липсата на реформа води до отчитания нарастващ дефицит, независимо от свенливите думички, с които се нарича.

4/ Напълно резонно е да се очаква, че нововъденията ще карат все повече пазарни участници да търсят начини за „излизане“ от модела на НОИ за принудително изземване. Пресен пример за подражание е Словакия, която започна процес на възприемане на частно пенсионно осигуряване.

5/Колкото повече се продължи с опитите за поддържане на сегашната система, разходите за реформа ще нарастват. Увеличаващият се дефицит ще води до нарастване на финансирането през държавния бюджет. Историята показва, че обикновено решенията за промяна се взимат когато настъпи криза, тоест когато системата трайно излезе от равновесие. Остава просто да чакаме това да се случи.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.