Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Евростандарти – упражнение по вмешателство на пазара

16.12.2006
Оцени тази статия:
Тази седмица в общественото пространство излезе поредното недоразумение, свързано с приети нормативни актове. След гафа със съотношението на социалните осигуровки между работодатели и работници, което наложи прегласуване на Закона за бюджета на социалното осигуряване, “сбъркания” текст в Закона за телевизия и радио, касаещ рекламата по националните медии, сега отново имаше “недоглеждане” от страна на отговорни органи, които прокарват нормативни актове в страната. Този път се наложи да бъдат преразгледани приети наредби, регламентиращи преструктурирането в млеко- и месопреработвателните предприятия.

Казусът

С промени в наредбите, уреждащи влизане в сила на изискванията на ЕС за преработвателните предприятия, беше удължен гратисният период за въвеждане на европейските стандарти в преработвателните предприятия до юни 2006г., вместо до края на 2005г., както беше предвидено. По този повод в началото на седмицата се развихри обществен дебат, иницииран от браншовите организации на месопреработвателите и млекопреработвателите в България. Според тях с поредното удължаване на гратисните срокове Министерство на земеделието и горите (МЗГ) и Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) дават предимство на едни фирми пред други, в случая се толерират малките фирми и предприятията от сивия сектор, които не са инвестирали в нови мощности и подобряване на условията на работа и модернизиране на производство. Друго опасение е за качеството на продуктите, които се произвеждат от тези предприятия. Те нямат стимули да подобряват производствените условия и да съблюдават необходимите санитарни, хигиенни и ветеринарни изисквания в срока от 6 месеца, който им е отпуснат, защото голяма част от тези предприятия няма да заработят отново.

Фактите, които бяха изнесени от асоциациите са следните:

•  асоциациите са давали няколко пъти отрицателното си становище по отношение на евентуалното удължаване на сроковете чрез писма до МЗГ и НВМС.

•  удължаването на сроковете не е било съгласувано с ЕК в Брюксел и би могло да бъде повод за лоша оценка за сектора в мониторинговия доклад на ЕК, което да застраши развитието на сектора като цяло.

Държавата срещу бизнеса

Без да се застъпваме за която и да е страна, трябва да се вземат предвид следните обстоятелства при интерпретирането на възникналата ситуация. Подобни промени в законодателството имат следните последици:

  1. Намалява се предвидимостта в икономиката. А тя е съществена за функционирането на предприемаческата дейност, особено по отношение на предвидимостта на законовата рамка. Законите трябва да са валидни за всички, иначе се създават преференции, съзнателно или не, за някои участници на пазара за сметка на други.

  2. Промяната на регламентите и предписанията в последния момент издава неконсистентност и непрозрачност на процеса на вземането на решения. От друга страна сигналите, които се изпращат към бизнеса, са за лобиране и заобикаляне на правилата като начин на функциониране на пазара.

  3. Легитимната форма за сътрудничество между управляващите и бизнеса са разговорите с браншовите организации и когато тяхното мнение не се приема, това е сигнал за липса на диалог и проява на субективизъм.

  4. Необмислената промяна на регламентите издава липса на ясни индикатори и критерии, които трябва да се следят, не се прилага подходът ползи-разходи. Всяко централизирано решение, което променя “условията на играта”, неминуемо е съпътствано с обществен дебат, тъй като се засягат интересите на различни групи от обществото и когато няма изчисляване на ползи-разходи от регламентите, тогава субективизмът и интересите на властимащите взимат превес

Удължаването на сроковете не е в полза на действащите предприятия, които са направили разчетите си за своята дейност според действащата законодателна рамка. Възможността на предприемача да предвижда относително правилно бъдещото поведение на потребителите, да пресмята бъдещите парични потоци и на тази база да взима решения за инвестиции, е залегнало в основата на всяко бюджетно планиране на инвестиционен проект. Промените в средата носят политически риск, който е отрицателно корелиран с инвестициите.

Изкуственото създаване на предлагане на продукция от предприятията, които възобновяват дейността си до юни 2006г., ще повлияе на относителните цени на крайната продукция, на пазара на суровини и ще затрудни адаптирането на пазарните процеси към новите условия на ЕС.

Процесът на преструктуриране на предприятията в месопреработвателната и млечната промишленост е факт и той е движен главно от пазара. Окрупняването на фирмите, концентрацията на пазарните дялове и затварянето на малките предприятия е тенденция, започнала още преди 2000 г. А супермаркетите и търговските вериги имат свои строги правила по отношение на качеството и налагат необходимост от модерно производство. В този смисъл регламентите на ЕС и директивите би трябвало да изхождат от интересите на потребителите, а не обратно: да се създават регламенти и правила, които допълнително оскъпяват продукцията и се превръщат в инструмент за вмешателство на пазара и регулиране на пазарните взаимоотношения.

От частния случай към проблема на регулирането

Институционалната рамка и нормативни наредби са съществена част от правенето на бизнес във всяка икономика.

Отварянето на предприятията, които са били спрени и тяхното временно активизиране на пазара с идея да се възползват от ситуацията, е класически пример за политически-иницииран ( policy - induced ) бум на предлагане вместо активизиране в резултат от промяна на предпочитанията на потребителите ( preference - induced ). Когато има шок на предлагането, това де факто е механизмът на пазара да алокира оскъдните ресурси по най-ефективен начин. Когато този шок е подтикнат от управленски решения и промяната в бизнес средата и не е резултат от силите на търсене и предлагане и от свободната конкуренция, тогава се получава изкривяване и загуба на ефективност.

Когато правилата се спускат и се променят по волята на администрацията – това спъва инвестициите, планирането, пресмятането на частните предприемачи. Неспазването на договорите е една от основните пречки пред бизнеса. Неспазването на обществения договор, колкото и абстрактна да е неговата концепция, създава допълнително несигурност, корупция, сива икономика, стимули към неспазване на правилата.

Регулациите, прекалено многобройните регламенти и вмешателството в бизнеса води до намаляване на стимулите на предприемачите да създават рентабилни дейности и да задоволяват потребителските предпочитания в най-голяма степен. Нещо повече, централизирането на информацията и правомощия създава стимули за част от фирмите да се специализират в лобиране, корупционни механизми, търсене на рента вместо в увеличаване на продуктивността и създаване на стойност.