Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Европейският съд потвърждава наказанието на Майкрософт

Автор: Веселина Спасова, IREF / 21.09.2007
Оцени тази статия:

Първоинстанционният европейски съд потвърди официално тази седмица санкциите, наложени на софтуерния гигант от Европейската комисия по конкуренцията, отхвърляйки обжалването на първоначалното решение от 2004 г. Така съдът одобрява рекордната глоба в размер на 497 милиона евро и задължава Майкрософт да даде подробна техническа информация на своите конкуренти, която ще им позволи да произвеждат продукти, съвместими със софтуерната платформа на фирмата. Това решение слага край (Майкрософт все още може да обжалва, но само процедурния, а не фактическия аспект на решението) на деветгодишния конфликт относно търговската стратегия на фирмата.

Първоначално тя е обвинена в това, че не осигурява съвместимост на своите продукти с тези на конкурентни фирми и по този начин блокира иновациите в софтуерния бизнес. През 2001 г. е прибавено ново обвинение за неправомерно включване на програмата Media Player в Windows 98 с цел елиминиране на конкуренцията на пазара на плейъри.

Европейският комисар по конкуренцията Нели Крус побърза да изрази задоволството си от решението на съда и не случайно - то разчиства пътя на комисията за нови вмешателства в комерсиалните и иновационни стратегии на Майкрософт, както и на други фирми, виновни с това, че имат „доминиращ пазарен дял". Истината обаче е, че това решение не защитава нито потребителя, нито конкуренцията. Политиката на комисията се базира на остарели икономически теории, според които броят на фирмите определя има ли, или не, ефективна конкуренция. Това, което технократите в Брюксел явно не знаят, е, че важен е не броят на фирмите, а свободният достъп до пазара, т.е липсата на административни и регулативни бариери. В условията на така дефинираната свободна конкуренция, лидер на пазара е най-ефикасната фирма, т.е тази, която предлага най-добрия продукт на своите клиенти, на най-изгодна цена.

В този смисъл, статичният анализ на пазарния дял често води до прибързани заключения. През осемдесетте години например, черната овца на американските антитръстови власти е най-голямата по това време корпорация в САЩ - IBM. Двадесет години по късно IBM е просто една от многото фирми на пазара на информационни продукти, а пазарният й дял е десет пъти по-малък, което идва да покаже, че липсата на иновации е неизбежно и незабавно санкционирана от потребителя. Иначе казано, пазарът осигурява „естествения подбор" на новаторските идеи и не се нуждае от арбитрарните преценки на външни за пазарния процес бюрократи. Доказателство за това е и фактът, че фирми като Apple, Google или You tube изместиха Майкрософт в съответните пазарни ниши, без никаква нужда от намеса на комисията по конкуренцията.

Какъв ефект можем в такъв случай да очакваме от наложените на Майкрософт наказания? Въпреки феноменалния си размер, глобата от близо половин милиард евро всъщност е най-малкото зло. Много по-негативно въздействие ще има задължението да се разкрият на конкурентите кодовете на софтуерните програми, което всъщност представлява грубо нарушение на интелектуалната собственост, тъй като въпросните кодове са защитени с патент. Това на практика ще даде възможност на конкурентните фирми да плагиатстват технологичните подобрения и не само няма да увеличи, а напротив - ще намали иновациите.

Колкото до задължението на Майкрософт да дезинтегрира Windows и Media Player, т.е двата продукта да се продават отделно, фирмата вече е изпълнила решението на комисията и на пазара се предлага версия на Windows без злополучния плейър. Не е учудващо, че само един процент от потребителите са предпочели тази версия, имайки предвид, че Media Player е безплатно приложение, а също така и фактът, че потребителят може без никакъв проблем да инсталира и използва конкурентен плейър.

От началото на случая фирмата е принудена да отклони значителни средства и ресурси от производствения процес, за да изпълни нарежданията на комисията (300 служители на пълен работен ден се занимават само със събирането на изисканата от комисията информация). Да не говорим за бюджета на самата комисия, финансиран с данъците на същия този европейски потребител, който се оказва двойно губещ. В контекста на глобализация на световния пазар, последното нещо, от което Европа се нуждае, е остаряла демагогия и протекционизъм.