Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Европейският съюз: свободен пазар или ограничение на свободата

Автор: Ремигиус Шимасиус* / 06.01.2007
Оцени тази статия:
България официално е член на ЕС! Но разбира ли българският гражданин какво е ЕС? В по-голямата си част българите виждат или заплаха от увеличение на цените или имат хиперболични очаквания от членството като емиграция в добре уредена държава. Но разбираме ли ние идеята, стояща зад гръмкото име Европейски съюз? Разбираме ли желанието за свобода и единство, заложено в създаването на най-мащабния проект на нашето съвремие? Май по-скоро не. И този отговор не важи само за българите, но и за старите членове на съюза. Защото днес Европейският съюз е не преследване на утопията за свобода, а всъщност установяване на легитимно ограничение.

Един от фундаментите, върху които е построена идеята за единна Европа, е желанието за свободна конкуренция и единен пазар. В тази насока има две противоположни представи за това до колко ЕС днес осигурява постигането на това желание. Едни дефинират Европейският съюз като единен икономически пазар. Това е дефиницията на защитниците на свободната икономика, които се борят за достигането на свободен пазар и конкуренция, както между страни и компании на територията на Евросъюза, така и с трети страни и предприятия. Противоположното схващане разглежда Европейския съюз като политически съюз и води до създаване на нови норми, хармонизация и уеднаквяване. Това дефакто затруднява свободата в рамките на самия съюз и убива реалната конкуренция между фирмите в ЕС. Това схващане е подкрепяно от все повече и повече хора и защитниците на свободата (каквито сме ние) сякаш губят гласа си в днешна ограничена Европа.

В Европейския съюз съществува законова рамка, която регулира наличието на свободна конкуренция на пазара. Картелите, държавните монополи и злоупотребата с доминантна позиция на пазара са изрично забранени. Традиционното разбиране е, че тази законова рамка се прилага със съответните санкции след като се регистрира поведение, ограничаващо конкуренцията. В последните няколко години обаче се налага друго противоположно схващане – че ограничаващият закон трябва да се прилага като мярка, съществуваща на пазара (преди възникване на нарушението като такова) и по-този начин да се предотвратят всякакви бъдещи проблеми. Естествено, това виждане е подкрепено от тези, които искат да манипулират и моделират пазара, от същото мнозинство, което подкрепя и втората дефиниция на ЕС спомената по-горе. Как иначе някой ще приложи желаното ограничение, ако няма изградената представа как според него свободният пазар трябва да функционира? Това моделиране на пазара е точният антоним на гръмко прокламираната свободна конкуренция, защото предотвратява свободното прогресиране на пазара и избора между добро и лошо чрез пазара.

В целия дебат за това как трябва да протича свободната конкуренция важна роля играе правителството. Чрез законовата рамка, данъците (още повече, когато няма плосък данък), държавна собственост и дискриминация към частната такава чрез обществените поръчки и хармонизацията, правителствата контролират конкуренцията. Ако обърнем внимание на връзката компания – страна – Европейски съюз и какво е позволено на всяко звено от тази верига ще видим, че ЕС ограничава конкуренцията във всяка сфера. Като ярък пример за това е въвеждането на нови стандарти за производство. Ако частна компания иска да въведе даден стандарт, естествено това е забранено, но ако същата тази компания поиска въвеждането на същият този стандарт чрез правителството, то той е разрешен и въведен. ЕС дава невероятна сила на правителството да ограничава пазара и да се меси в действието на икономиката и свободния пазар. Абсурдното в цялата ситуация е, че ако две компании се съгласят помежду си да прилагат едни и същи стандарти на обработка без да налагат тези стандарти насилствено на други компании, това ще бъде наречено картел от ЕС, но ако правителството наложи на всички компании тези стандарти, то това ще бъде свободна конкуренция и подкрепено от ЕС. Това ни води до заключението, че държавата е монопол, а ЕС е картел от държави.

Ако се върнем обратно към двете противоположни дефиниции на ЕС, то ще разберем, че срещу идеята за Европейския съюз като политическа общност и като свободна икономическа общност, всъщност се противопоставя желанието за хармонизация или либерализация на пазара в ЕС. Хармонизацията значи уеднаквяване, създаване на много норми и регулации, които насилствено прилагат единни стандарти във всяка страна и във всяка компания. Противоположно на това, либерализацията значи свобода на избор и защита на свободата да бъдеш различен. Важно е да се разбере, че либерализацията ще доведе неминуемо до хармонизация, но желаната такава, а не насилствено наложена. Когато имаш свободата да избираш, то ти се стремиш да избереш най-доброто, най-успешната практика, политика, икономически модел. Така с времето, когато един модел се наложи като успешен и работещ, то все повече страни и компании ще го последват и приложат. Този тип хармонизация обаче е хармонизацията на следването – когато следваш успешното и доказалото се; другият тип хармонизация е сляпата хармонизация, когато се прилагат стандарти без да са изпитани и то по метода на насилието.

Ние подкрепяме свободния пазар и свободната конкуренция. Ние заставаме твърдо зад либерализиране на пазара и премахване на насилственото уеднаквяване и законотворчество. Ние смятаме, че Европейският съюз трябва да следва пътя на свободата и напредъка, а не на ограничението и налагането на стандарти. Честито членство!

---------------------------------------------------- 

* Др. Шимасиус е от Литовския институт за свободен пазар. Текстът е кратко резюме на изказването му на конференция, организирана от ИПИ на 26.11.2006 г. на тема Икономика, капитализъм и щастие в Европейския съюз. Всички материали от събитието са достъпни на Интернет страницата на ИПИ.