Европейската комисия и данъчната практика в страните-членки

Добри или лоши, данъчните директиви на ЕС трябва да се спазват. Друг е въпросът до колко те могат да бъдат променени и как може да стане това. България като нов член е изправена пред реалността да прилага европейското законодателство. В тази си дейност е добре да знаем каква е практиката на Европейската комисия по отношение на страните, които прилагат различни процедури от тези в европейските директиви и да си направим изводите преди да гласуваме определени закони в България.

Франция, 21 декември 2006

Франция прилага намалена ставка от 5.5% ДДС за услугите, предоставяни от адвокати за правна помощ, които според френското законодателство са изцяло или частично платени от държавата.

Според чл. 12.2 от  директивата за ДДС, доставките на стоки и услуги, които се облагат с ДДС се облагат с минимум 15% ДДС, но всяка страна – членка може да избере да прилага една или две намалени ставки, но не по-ниски от 5%, за стоки и услуги, посочени в Анекс Н на директивата. В този списък обаче не са включени услугите, предоставяни от адвокати. Затова Европейската комисия решава да изпрати обосновано мнение по този въпрос до Франция.

Комисията отбелязва, че прилагането на стандартната ставка на ДДС няма да има ефект върху финансовото състояние на ползвателите на правна помощ в случаите, в която тя се заплаща изцяло от държавата. Ако само част от правната помощ се покрива от държавата, Франция може да избере да използва допълнителния доход, свързан с прилагането на стандартната ставка на ДДС за да увеличи размерът на правната помощ и по този начин да няма повишаване на разходите.

Затова, прилагането на стандартната ставка на ДДС във Франция върху правната помощ е напълно съвместимо с намеренията на страната да се предоставя правна помощ и да се улесни достъпът да правна защита на най-нуждаещите се хора.

Франция, 21 март 2007

Европейската комисия реши да даде Франция под съд заради практиката на фиксиране на минимални цени на дребно на цигарите. Комисията поддържа мнението, че подобни цени нарушават общностното право, пречат на конкуренцията и са от полза само за производителите като предпазват техните нива на печалба. За да се постигне същинската цел за ограничаване на потреблението на тютюневи изделия Комисията препоръчва да се увеличават акцизите.

Европейската комисия осъзнава, че цените и данъчното облагане са мерки за намаляване на консумацията на тютюневи изделия. Подобни мерки обаче трябва да са в синхрон с общностното право. В тази връзка, Съдът на Европейските общности вече се произнесе, че:

• Налагането на минимални цени е несъвместимо с настоящата правна рамка, тъй като налагането на такива цени от страна на държавата неминуемо има ограничаващ ефект върху свободата на производителите и вносителите да определят сами продажните цени;

• Минималните цени не са необходими, тъй като общественото здраве може да бъде защитено чрез увеличаване на облагането на тютюневите изделия.

Румъния, 21 март 2007

Въпреки усилените дискусии с румънските власти, Комисията все още счита, че законодателството, свързано с регистрацията на леки коли в страната не е съвместимо с европейското.

В момента, данъкът, който се дължи за използвани превозни моторни средства не отразява фактическата амортизация на подобни коли, които са вече регистрирани в страната. Напротив, данъкът нараства единствено с нарастване на годините от датата на производство. Имайки предвид, че според румънското законодателство данъкът при регистрацията на автомобил се дължи единствено, когато колата се внесе в страната, то най-облаганите превозни средства са използваните коли, включително и тези внесени от страните – членки. По мнение на Комисията, такива особености в облагането противоречат на чл.90 от европейския договор.

Комисията също така счита, че румънската данъчна система не успява да се справи с въпросите, свързани с околната среда. Използването единствено на фактора „възраст" не отразява адекватно екологичните характеристики на различните моторни превозни средства и повишава значително дължимия данък върху използваните коли, внасяни от ЕС.

Според общностното право, страните-членки могат да насърчават поведение, което да е в защита на околната среда. Въпреки това, критериите, които се прилагат трябва да бъдат обективни и уместни, така че да избягват всякаква дискриминация срещу стоки, идващи от други страни-членки. Румънското данъчно законодателство по отношение на колите втора ръка не е неутрално и затова трябва да се промени.