Европа в глобализирания свят. За бананите и още нещо…

Бих започнал тази статия така:
"Европейският съюз е най-големият в света вносител на банани. Едва 20 на сто от потреблението в Евросъюза е местно производство. В момента 70% от вноса идва от Латинска Америка".
"Европейският съюз (ЕС) освободи вноса на банани от бившите европейски колонии от мито до края на 2006 г. На доставчиците от Африка и Карибите им се дава възможност да се докопат до апетитния европейски пазар. За разлика от бананите от Латинска Америка, които са обект на тарифни ограничения, тези от Африка, Карибите и Пасифика могат да внасят своята стока в ЕС без такси в рамките на ограниченията, поставени от квотата. Всичко внесено над квотата ще бъде налагано с досегашните такси" – по данни от агенция Ройтерс.
Представляваният днес най-вече от Франция и Германия и налаган от тях на Европейския съюз, вариант на "социална държава", е:
– определяне на всякакъв вид и размер квоти;
– данъчно осигуряване на здравеопазване;
– защита от безработица;
– доход по време на старост;
– помощи за „бедните";
– дълги отпуски;
– и естествено редуцирано работно време.
Но въпреки диаметрално противоположните позиции на различните страни- членки по отношение на водената икономическа политика на ЕС, през последните години се наблюдават дълбоки промени, свързани с търговията извън границите на стария континент. И логично си задаваме въпроса, къде е мястото на обединена Европа в глобализирашия се свят и дали е в позиция на "губещ" или "победител" на сцената на световния пазар?
Социално-икономическата интеграция на глобално ново, вече не е така ограничена от развитите страни. От своя страна развиващите се страни най-общо представени от Бразилия, Русия, Индия и Китай – БРИК, постепенно се превърнаха в едни от основните движещи сили на глобалния икономически растеж. Този процес на трансформация води началото си, когато една част от тях започнаха процес на дълбока реформация на икономиките си, съчетан с "нахлуване" на големи чуждестранни инвестиции. Нарастващите ползи от тези процеси ускориха трансформацията и значително подпомогнаха осъществяването на реформите в икономически и политически аспект.
На основата на тези промени и разбира се поради наличието евтин пазар на труда изминалите десетилетия доведоха до реална промяна на глобално равнище по отношение на т.н. "сравнителни предимства" , които станаха предпоставка за наблюдавания през последните години безпрецедентен търговски растеж в световен мащаб. Но това в никакъв случай не може да се определи, като еднопосочен приток на капитали, идващ единствено към страните от БРИК. Любопитно е да се отбележи, че според редица световни икономически анализатори, Европа печели повече от развитието на страните БРИК, отколкото САЩ, измерено спрямо индикатора условия на търговия – terms of trade. От своя страна, промяната в "сравнителните предимства" доведе след себе си до "икономически шокове", ясно изразени, както в развитите индустриални страни, така и в развиващите се. Сценарият е добре познат, т.е появяват се "икономически шокове", които в резултат довеждат до появата на "победители и губещи" на сцената на световния пазар.
Инвестиционната банка "Голдман и Сакс" в свое изследване свързано с глобализиращия се свят и мястото на Европа в него, ясно идентифицира, кои са "победителите" и кои са "губещите". С цел по-детайлното и прецизно анализиране на ползите от глобализацията за отделните страни членки на ЕС, изследователите преминават от национално на секторно ниво на анализ. Те съпоставят и оценяват степента, в която отделните сектори във всяка страна – членка на ЕС, се допълват или конкурират със страните от БРИК. Методологически те подхождат по следния начин:
1) Европа се разделя на 1,044 отделни сектора, като в последствие се прави анализ в каква степен се допълват или състезават тези сектори със страните от БРИК;
2) основният използван метод за анализ се базира на модела развит от икономиста Бела Баласа – индекс на "открити сравнителни предимства" . Този индекс измерва степента на специализация на експорта на дадена страна, отнесен към този на останалия свят.
В резултат на направените проучвания и анализи изследователите от "Голдман и Сакс" стигат до следните изводи:
– в развитите страни "победителите" са потребителите, възползващи се от по-евтиния внос и производителите в секторите, които допълват " новата глобална обстановка", а "губещите" са производителите в секторите, които се изправят "очи в очи с новодошлите" от развиващите се пазари.
– в развиващия се свят, "победителите", на първо място, са заетите в сферите, пряко свързани с чуждестранните инвестиции, докато "губещите" са тези, които поради една или друга причина нямат този пряк достъп до чуждестранните инвестиции. Като вторична опасност се отбелязва, че губещите могат да се сблъскат с нарастващата цена на стоките и услугите без това непременно да бъде свързано с адекватно нарастване на заплащането в сектора в които работят, което от своя страна би довело до икономически сътресения не само на секторно, но и на национално ниво.
Направеният анализ показва, че глобализацията стимулира световния растеж чрез своето въздействие върху международната търговия. Спокойно може да се каже, че като цяло Европа печели повече в сравнение със САЩ от процеса на глобализация. Доста голяма част от секторите на стария континент притежават сравнителни предимства в сравнение с тези от страните от БРИК в световната търговска система.
Все пак победителите и потенциалните губещи не са разпръснати из цяла Европа. Може да се обобщи, че като цяло Северна и Западна Европа се е специализирала, в сектори близки и допълващи се с тези от страните от БРИК . В противовес на тях се намират страните от Южна и Централна Европа, които към момента се намират в "директна надпревара" с БРИК. Тези страни трябва да се преориентират и развият своя потенциал в секторите, в които биха били способни да се допълват успешно със страните от БРИК. Някои от тези европейски страни дори в противовес, увеличават съревнованието си с БРИК, може би поради наложената протекционистична политика от страна на техните правителства.
Изследователите от "Голдман и Сакс" правят своите заключения в две основни насоки:
– правителствена политика – глобализацията е "икономически шок" изискващ ресурси, включително труд и капитал, за да бъдат своевременно и ефективно пренасочени усилията за преминаването към сектори с по-висока добавена стойност. В съчетание с водената относително консенсусна политика от страна на ЕС спрямо предизвикателствата, идващи от БРИК, най-правилното решение е обединена Европа да пристъпи към процес на цялостна либерализация, както на продуктовия, така и на трудовия пазар, което в огромна степен се отнася най-вече към страните от Централна и Южна Европа, а така също и за новите страни членки на ЕС. Наблюдава се строга корелация между, от една страна, индивидуалното ниво на образование в страните-членки на ЕС и нивото на общия технологичен потенциал на икономиката, а от друга страна, тяхната способност да преминат в сектори с по-висока добавена стойност, които да допълват страните от БРИК. От това следва, че цяла Европа, но в най-голяма степен по-уязвимите страни, се нуждаят от промяна насочена към подобряване на образователните системи и практики и отделянето на повече средства за развитието им. Правителствата се стремят да въведат мерки целящи смекчаването на появилите се върху обществото негативни последици, чрез преразпределение на доходи, преквалификационни програми и др. Важното в случая е своевременното осуетяване на появяващия се държавен протекционизъм, който би довел до забавяне на икономическия растеж на страните.
– дългосрочни инвестиции – от гледна точка на инвестициите, може да се направи извод, че европейските сектори с най-голям потенциал в глобализиращия се свят са тези, които са притежавали по-голяма секторна интеграция преди мощната инвазия на страните от БРИК на световните пазари. Те, от своя страна, продължават да са печеливши и след като БРИК вече са основен фактор в международната търговия. Това са: фармацевтика, машиностроене, самолетостроене, издателска и печатарска дейност и др.
Въпреки положителните индикации по отношение на "печелившите" от глобализацията, в заключение може да се каже, че единственият начин за влияние върху глобалните пазарни процеси е чрез либерализация на пазарите, премахване на държавния протекционализъм и стимулиране на бързото и безпрепятствено преминаване на "труд и капитал" между различните сектори в икономиките на страните.
По този начин бъдещето икономическо развитие на обединена Европа и темата за бананите биха могли да намерят по-добри перспективи.