Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Евроаргументацията

15.12.2006
Оцени тази статия:

На заседанието си в сряда депутатите от икономическата комисия продължихагласуването на второ четене на текстове от Закона за общественитепоръчки. Въпросният закон се оказа сериозно предизвикателство предработата на комисията. В много отношения изготвеният от министерствотона икономиката и приет на първо четене законопроект се оказа неприемлив,което наложи създаването на специална ad hoc работна група, коятода изработи и внесе от името на комисията наново текстове, които окончателнода бъдат подкрепени на второ четене.

Основният дебат през тази седмица беше съсредоточен върху това далибъдещата административна структура, която ще управлява и контролирапроцеса на възлагане на обществени поръчки, трябва да е нова агенциякъм икономическото министерство или е възможно да се използва съществуващиякапацитет на дирекцията за обществени поръчки, която в момента е подшапката на министъра на държавната администрация. Няма да се спирамевърху рационалността на аргументите в полза на всяка една от тезиопции. Струва ни се по-важно, че дебатът ясно показа как администрациятас лекота използва изискванията на Европейската комисия, европейскитедирективи и ангажиментите, поети от България в процеса на евроинтеграциякато аргумент за прокарване на законодателни решения. На външния наблюдателна парламентарната практика по приемането на закони не може да неправи впечатление, че все по-често се оказва достатъчно някой отговоренпредставител на администрацията на обяви даден текст за изискван отБрюксел, за да се приеме този текст, колкото и спорен да е той.

В конкретния случай създаването на отделна агенция беше обявено отзам. министърката на икономиката Евгения Колданова за задължителноизискване от страна на Европейския съюз. След настояване на народнияпредставител Атанас Папаризов да бъде цитирана директивата, коятовъвежда подобно задължение, се оказа, че такава няма, а задължителнотоизискване всъщност е препоръка за изграждане на ефективен орган, койтода изпълнява функции по обществени поръчки. Не стана ясно от когои къде е направена тази препоръка. Единственото, което разбраха присъстващитена заседанието на комисията бе, че в началото на октомври в Брюкселе имало работна среща, на която се е говорило по този въпрос и накоято е присъствал представител на администрацията. Сериозни аргументизащо съществуващата дирекция не може да стане ефективен орган, такаче да се изпълни препоръката, не бяха представени.

Ясно е, че законотворчеството в България е и ще бъде обвързано севропейското законодателство предвид на подготовката на страната зачленство в Евросъюза. Също така е ясно, че от практическа гледна точкадепутатите няма как да правят справки с европейските директиви и конкретнитеангажименти, поети от България по всеки конкретен повод. Рационалное те да се доверяват на експертното мнение на вносителите на отделнитезакони. Затова изглежда важно това мнение да отразява реалността.