Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Европейският семестър изглежда като качулка след дъжд

Автор: Калоян Стайков / 27.02.2015
Оцени тази статия:

Една от по-важните новини през седмицата беше публикуването на докладите по страни в рамките на механизма за наблюдение на икономическото развитие, т.нар. Макроикономически дисбаланси. Мярката беше въведена с цел идентифициране на рискови фактори за всяка страна в Европейския съюз и трябваше да изиграе ролята на механизъм за ранно предупреждение. От последния доклад за България обаче става ясно, че рисковете вече са се материализирали и системата за ранно предупреждение реално разказва какво вече се е случило.

Процедурата за оценка на макроикономическите дисбаланси разделя страните в шест групи, като първата включва такива, при които няма макроикономически рискове, а последната включва страни с големи дисбаланси, за които се задейства процедура за прекомерни дисбаланси. През 2014 г. България е във втора група – има някои дисбаланси, които изискват наблюдение и предприемане на мерки. През 2015 г. България вече е в петата група – има прекомерни дисбаланси, които изискват сериозно наблюдение и предприемане на решителни мерки. Единствената разлика в България между дисбалансите през 2015 г. в сравнение с предходната година е напрежението в банковия сектор през лятото на 2014 г.

Преди да се зачудите дали не е имало начин то да бъде предотвратено, ето извадка от доклада за България от 2014 г.: „В заключение може да се каже, че не са идентифицирани дисбаланси по отношение на финансовия сектор в страната, тъй като банковия сектор е запазил стабилност. Независимо от това, ръстът на кредитирането от страна на ограничен брой банки с български капитал изисква наблюдение от страна на регулатора, който има доказано консервативен подход, за да бъдат идентифицирани рискове и, ако те се материализират, да бъдат взети корективни мерки”. С други думи заключението на ранната система за предупреждения е, че всичко е наред, а три месеца след публикуването на доклада настъпват и проблемите в банковата система. След като бурята отмина, на всички е ясно какво се е случило. Заключенията от доклада не предупреждават за бъдещи проблеми в икономиката, а по-скоро обобщават случилото се преди половин година. Докладът обръща внимание на недостатъци при надзорната дейност на регулатора, по-конкретно – слабости при проверките на място, при надзора на риска от концентрация, при кредитиране на свързани лица и банковите политики за обезпеченията по кредитите.

Предвид развитието на банките с български капитал, на което се обръща внимание още през 2014 г., и резултатите от надзорната инспекция на Българската народна банка (БНБ) в Корпоративна търговска банка, Европейската комисия обръща внимание на потенциалните рискове и мерките, които трябва да бъдат предприети. Един от основните рискове е слабостите в надзора върху КТБ да се окаже, че не е изолиран случай и, че подобни проблеми има в други банки с български капитал. С цел да се адресира тази несигурност БНБ е предприела три конкретни мерки:

  • Цялостен анализ на качеството на банковите активи от независими институции, какъвто беше направен и в еврозоната през 2014 г. Това е първата стъпка към присъединяването на България към Единния надзорен механизъм към Европейската централна банка, което представлява прехвърляне на някои надзорни дейности от БНБ към ЕЦБ. Оценката на активите е планирана да започне през последното тримесечие на 2015 г. или началото на 2016 г.
  • Организиране на мисия по Програмата за оценка на финансовата сис­тема от страна на Международния валутен фонд и Световната банка, към която ще се присъедини и Европейският банков орган. Тази мисия може да се организира не по-рано от средата на 2015 г., а като първа стъпка в тази посока БНБ вече работи по изготвяне на оценка на съответствието на надзорните практики в България с „основните базелски принципи“ за ефективен банков надзор (ЕБО). В процеса на съвместната си работа с МВФ и СБ, ЕБО ще прецени дали да направи самостоятелно допълнителен преглед на надзорната рамка и надзорните практики в България.
  • Подготвяне на законопроект за цялостно транспониране на Директивата за банковото възстановяване и преструктуриране в българското законодателство, който се очаква да бъде внесен през второто тримесечие на 2015 г.

 

Всичко това беше известно още преди края на 2014 г. – има слабости при надзора; има съмнения, че такива слабости съществуват и по отношение на други банки; необходими са мерки за укрепване на надзорните дейности и разсейване на съмненията. От своя страна БНБ започва да предприема мерки в тази посока още в началото на юли 2014 г., но тези начинания изискват, освен желание, и технологично време. По тази причина, констатациите на случилото се през изминалата година и необходимите мерки от страна на ЕК не би трябвало да има негативен ефект върху страната, тъй като те вече са изконсумирани през втората половина на 2014 г. Сега е време за действия – оценка на банковите активи и на работата на БНБ, резултатите от които или ще успокоят пазарите, или ще внесат нови напрежение.