Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС): Потенциал за парламентарно противопоставяне и политически риск*

Дори след приемането на реформирания ЕФФС, някои проблеми все още остават неразрешени. Фактът, че националните парламенти на държавите-членки на Еврозоната имат различни правомощия при вземането на решения крие висок потенциал за противопоставяне на ЕФФС. Но може ли това да доведе до повишаване на политическия риск?


Новото Рамково Споразумение за ЕФФС беше ратифицирано, макар и не без да внесе смут. В Австрия и Холандия ратификационният процес предизвика сериозни разногласия, докато в Германия отрицателният вот в лагера на управляващата коалиция и тактическото маневриране от страна на опозиционните партии също предизвикаха несигурност. В Словакия ратификационният процес не премина гладко и беше завършен при втория опит.

Често се счита, че тези трудности отразяват т.нар. политически риск, който се поражда от изискването за единодушие при решенията на ЕС. Същата процедура, която се приложи при последната реформа на Споразумението за ЕФФС се прилага също и към бъдещите пакети за държавни помощи и траншове от тези пакети: гарантите трябва да постигнат единодушно съгласие. Критиците казват, че потенциалните последици са не само времеемките етапи на гласуване, но също и умишлено забавяне, използвано от членовете за увеличаване на натиска върху техните колеги.

Подобно мислене стана причина инвеститорите напоследък да започнат да се фокусират повече върху политическия риск. Често изглежда, че тези рискове са по-трудни за контролиране, отколкото системните рискове. Това важи с особена сила, когато законодателните органи имат власт при съвместното вземане на решения. Германия и Словакия са точно такива примери: единство на ниво министър на финансите не е същото като подкрепата на националните парламенти.

В тази връзка възникват два въпроса:

1. Къде е рискът от парламентарно противопоставяне?

2. Къде рискът от парламентарно противопоставяне се превръща в политически риск?

 

1. Къде е потенциалът за парламентарно противопоставяне?

Скорошната ратификация на реформирания ЕФФС беше използвана като възможност за по-точно определяне на властта на националните парламенти при общото вземане на решения. Дори и след реформата на ЕФФС все още има съществени различия между властта на законодателните органи и техните прерогативи.

Държавите могат да бъдат разпределени в три категории в зависимост от това как могат да участват. 

  • Първа категория: Без парламентарно участие. В тези страни правителството самостоятелно взема решения относно одобрението на нови спасителни пакети. Парламентът не е замесен – няма специално задължение за докладване или изискване за отчетност. В еврозоната това важи само за  ИСПАНИЯ и КИПЪР.
  • Втора категория: Правителството има задължението да докладва на парламента. В тези страни единствено правителството е упълномощено да взема решения, но в същото време се изисква да предоставя информация на парламента. Тази форма на участие е най-широко разпространената и може да се намери в АВСТРИЯ, БЕЛГИЯ, ФРАНЦИЯ, ИРЛАНДИЯ, ЛЮКСЕМБУРГ, ХОЛАНДИЯ И СЛОВАКИЯ. ФРАНЦИЯ и АВСТРИЯ са особено интересни случаи: в тези страни финансовите парламентарни комисии също трябва да бъдат информирани за развитията чрез доклади, които да представят всички дейности на ЕФФС (Франция: на всеки шест месеца, Австрия: на всяко тримесечие).     
  • Трета категория: Гласуване на спасителните пакети. Националните парламенти в тези страни имат много различни правомощия по отношение на одобряването на спасителните пакети. Законодателствата на ЕСТОНИЯ, ФИНЛАНДИЯ и ГЕРМАНИЯ изискват да се проведе парламентарен вот. Докато в Германия е достатъчно обикновено мнозинство, в Естония и Финландия решението трябва да бъде взето с абсолютно мнозинство. ИТАЛИЯ е друг интересен случай, тъй като подкрепата за нов спасителен пакет става чрез  правителствен указ,  който след това трябва да бъде одобрен в срок от 60 дни от парламента и от сената.    

Ирландия (втора категория), както и Гърция и Португалия (и двете трета категория) също предвиждат парламентарно участие при взимането на решения. Тъй като тези три страни са сами по себе си бенефициенти на спасителни пакети, те се считат за ”гаранти без право на глас” (stepping out guarantors), тъй като на техните представители в ЕФФС не е позволено да гласуват решения  по нови заеми. По тази причина не се провежда вот в парламента.

 

2. Къде рискът от парламентарно възпрепятстване на решенията се превръща в политически риск?

Потенциалът за парламентарно възпрепятстване на решенията се различава от политическия риск. Изискването за одобрение от страна на парламента се превръща в пазарен риск там, където потенциалът за възпрепятстване среща политическите настроения – и където се използва като оръжие във вътрешните борби между парламентарните фракции.  

Политическите рискове в трета категория могат да се намерят най-вече в Естония, Финландия и Германия. Там, обаче, спасителните пакети се приемат с абсолютно мнозинство (Германия: обикновено мнозинство). Следователно, дори и в бъдеще няма причина за разгорещени парламентарни спорове, които да плашат изнервените инвеститори, на които им липсва по-дълбоко познаване на съответната национална конституция. Примерът с Финландия показва, че законодателната власт е готова да се съгласи, ако бъдат направени някои отстъпки. Вярно, приемането на Европейския фонд висеше на косъм, когато евроскептиците блокираха неговото приемане, докато се формираше ново правителство. Така или иначе, настоящото правителство на Финландия се радва на широко мнозинство в решаващата комисия – за което немалка заслуга има постигнатият компромис.

Остава да се види до каква степен тези съображения ще се вземат предвид по отношение на втория пакет за Гърция. След предпазлива преценка на „тройката” пакетът ще бъде предоговорен през следващите седмици. Дори ако участието на финансовия сектор за преструктуриране на гръцкия дълг е по-голямо сега, обемът на официалната и международната помощ ще продължи да бъде значителен през следващите години. Изпълнението на втория пакет от помощи чрез ЕФФС все още е основният вариант. Това ще бъде първият тест дали ЕФФС ще остане ефективен анти-кризисен инструмент, въпреки значителната парламентарна власт при общото вземане на решения.

 

* Текстът е част от изследване на Deutsche Bank за политическите рискове пред ЕФФС, което е достъпно тук. Преводът е публикуван със съгласието на Deutche Bank. Преводът е на Анна Цветкова, стажант в ИПИ. 


Свързани публикации.