19-11-2010

Европейски поглед на бюджетния дефицит

За втори път в рамките на последните четири седмици статистическата служба към Европейската комисия, Евростат оповести данни за дефицита (излишъка) на държавите членки за 2009 г., както и за нивото на консолидирания държавен дълг към края на същата година. В първото издание отсъстваше информация за показателите на Гърция и ЕС27 като цяло, поради изразените по-рано резерви от страна на Евростат за достоверността на данните предоставени от страната. Сега обаче южната ни съседка официално може да се обяви за шампион по неспазване на фискалните правила, надвишавайки значително критериите на Пакта за стабилност и растеж. Дефицитът на Гърция възлиза на 15.4% от брутния вътрешен продукт за 2009 г., а нивото на дълга се равнява на 126.8% от БВП към края на декември. Резултатът едва ли се различава от предварителните очаквания, като се има в предвид негативното влияние на световната финансова криза върху гръцката икономика в съчетание на дългогодишно неспазване на фискална дисциплина.

Краткият преглед на данните очертава общата картина на значително влошаване на фискалните показатели в ЕС. Действието на автоматичните стабилизатори по времена на икономически спад, в съчетание с дискреционни мерки на правителствата в подкрепа на съвкупното търсене се отразиха в нарастващи бюджетни дефицити/заличаване на излишъци и съпътстващо повишение на дълговете. Дефицит се наблюдава във всички държави членки като в някои примери, подобно на Гърция, те имат двуцифрено изражение. Такива са още Ирландия, Великобритания, Испания и Латвия.

На фона на тази картина България изглежда добре позиционирана в своеобразната класация с дефицит от 4.7% от БВП за 2009 г. при средно ниво за ЕС27 от 6.8% от БВП. Данните обаче опровергават настойчивите твърдения на министъра на финансите Симеон Дянков от началото на настоящата година, че сме лидери по ниско ниво на бюджетен дефицит в ЕС за 2009 г. Видно е, че по този показател не само не сме в челото, а дори изоставаме от голям брой държави (общо 9). Тук следва обаче да се внесе пояснение, че данните, които министърът оповести още през януари не са съпоставими с тези за другите страни членки. Това се дължи на разликата при отчитането, което според националната методология се базирана на касово изпълнение на консолидирания бюджет, докато съпоставимите данни за членките на ЕС се отчитат на начислена основа.

Връщайки се на данните за дефицита през миналата година прави впечатление, че влошаването на бюджетното салдо в България надвишава средното ниво на това изменение за ЕС27. На практика страната ни стопява излишък от 1.7% от БВП за 2008 г. и реализира гореспоменатия размер на дефицит за 2009 г. или общо разлика от 6.6 пункта в посока надолу. Това изменение общо за ЕС 27 възлиза на 4.5 пункта надолу. В същото време някои от държавите като Естония и Малта дори успяват да редуцират бюджетните си дефицити с около 1 п.п. спрямо БВП.

Необосновано високите очаквания на предходното правителство за икономически растеж логично доведоха до сериозен свиване на бюджетни приходи. Техният размер като дял от БВП спада с 3.4 п.п. до 35.9% през 2009 г. Единственото по-високо понижение регистрира Кипър (3.6 п.п.), докато това съотношение за ЕС27 през 2009 г. е с едва 0.6 п.п по-ниско спрямо 2008 г. Спадът в България бе силно повлиян от променената икономическа обстановка и свързаните това понижаване на цените на суровини и намаление на физическия обем на вноса в страната. Това рефлектира в приходите от косвени данъци като основен приходоизточник, които според същата статистика на Евростат заемат около 42% в структурата на приходите на консолидирано ниво през 2009 г., впрочем най-високото за ЕС! Естествено, усилията за повишаване на събираемостта на ДДС и акцизи бяха във фокуса на мерките на приходните администрации, но конкретни изчисления за ефектите от тези мерки все още не са обявени. От тук можем да предположим, че са имали минимален бюджетен ефект. Реакцията на правителството по отношение на разходите бе свързана както с традиционното за такива ситуации орязване на капиталовите разходи, така и ограничения засягащи и средствата за издръжка и заплати на администрацията. Трудно е да се даде обаче еднозначна оценка дали резултатът от рестрикциите е добър на фона на европейските страни, след като номиналният размер на разходите за 2009 г. продължи да нараства с 6.7% на годишна база. Връщайки се на данните на Евростат става ясно, че нивото на консолидираните разходи се покачва с 3 п.п. до 40.6% от БВП за 2009 г., което е под средно ниво на изменени на това съотношение в ЕС 27 (3.9 п.п.). Все пак коректното сравнение с представянето на отделните държави изисква по задълбочен анализ, като се има в предвид, че голяма част от правителствата следваха експанзионистична фискална политика в отговор на плана за възстановяване на европейската икономика.

От казаното до тук можем да се направи заключение, че е постигнат известен успех за стабилизирането на фиска с оглед на нарастващите рискове. Какво би станало обаче ако подобен сценарий на икономически спад (дори не в такива мащаби) или продължителна стагнация на европейската икономика се окаже реалност и постави публичните финанси под ново напрежение. Опасенията в тази посока не са за пренебрегване, като се има в предвид зачестяващите негативни сигнали за резултатите на големите икономики в ЕС. До колко правителството ще успее да намали разходите при ново изненадващо понижение на приходите е труден въпрос. Сигурно е обаче, че Брюксел ще продължи да изисква повече усилия за консолидиране бюджетните позиции на страните членки, рискувайки в противен случай подкопаване на доверието в еврото.

Ниското ниво на държавния дълг 14.7% от БВП към края на 2009 г. не бива да успокоява управляващите, за да не се стига до драстичното му нарастване за финансиране на продължителни дефицити. Рискът да се реализира т.нар. гръцки сценарии с България е реален!

Таблица 1: Бюджетен дефицит в ЕС за 2009 (% от БВП)